Страстната седмица е най-важната седмица в годината за всеки християнин. През тези дни е необходимо по възможност да отложим всички дела, въобще да забравим за себе си, за своите агажименти и проблеми, маловажни сравнение с това, което преди повече от две хиляди години се е случило в Палестина.
На Велики понеделник Църквата споменава за няколко събития от Новият Завет: проклятието на безплодната смоковница, притчата за двамата синове и за злите лозари, които символизират оттреклият се от Христос Израилски народ и всеки човек, който не принася добри плодове в своя живот, също така пророчеството на Спасителят за Своите предстоящи страдания. Към всичко това се присъединава и възпоменанието за старозаветният Йосиф, като предобраз на Иисус Христос и Неговите страдания и бъдеща победа.
В Евангелието се разказва за това, че след тържественият вход в Йерусалим, в този ден Иисус се оттеглил в град Витания и останал през нощта. Връщайки се на сутринта към Йерусалим, Христос поискал да яде нещо. И спрял при една смоковница, но не намерил на нея плодове.
Евангелист Марк обяснява за това, че не е било дошло време да дава плод(Марк 11:13). И тогава Спасителят казал на смокинята: Нека от сега нататък да няма плод от теб. И смоковницата изсъхнала моментално(Матей 21:19).
Някой читателите ще бъдат изненадани от привидната несправедливост на Христос, как е наказал невинно дърво, макар че по всички природни закони тогава просто не е могло да даде плод. Това недоумение е най-малкото странно: края на краищата това е само диво растящо дърво и е абсурдно да се прилага справедливостта като категория, това е бездушен обект. Проклятието над смокинята не е нищо повече от символ, с който Христос иска да каже нещо съществено важно. Свети Йоан Златоуст обяснява постъпката на Спасителя по следния начин,, Христос винаги е облагодетелствал и не е наказал, междувременно е трябвало да покаже и своята справедливост, така че и учениците, така и иудеите да знаят, че въпреки че Той може да изсъхне, като смокинята, то Той доброволно ще се предаде Себе Си, за да бъде разпнат. Той не е искал да показва това върху хората, но показа опита на Неговата справедливост над едно растение." Още по-рано апостолите са искали да помолят своя Учител да им даде властта да свалят огън над самарянското селище, в което не били приети. Господ им забранил това и им казал: вие не знаете какъв дух сте; защото Човешкият Син дойде не за да унищожи човешките души, а за да спаси. Божият Син, Съдията на Вселената, само веднъж се показа в това си качество и дори тогава по отношение не на човека, а над бездушно дърво, което освен това, според преданието е било проядено от червеи.
Това чудо също има и голямо морално значение за всеки човек. Всеки момент човек трябва да е готов да се срещне с Бога, за да не бъде духовно празен и безплоден.
,, Наказанието на смокинята, изсъхнала от безплодие, като се уплашихме, братя, ще донесем достойни плодове на покаяние на Христос, който ни дава голяма милост" се моли Църквата.
Като извърши чудото със смокинята, Спасителят дойде в Йерусалимския храм и започнал да поучава хората там. Веднага главните свещеници и старейшините се приближили до Него и направили опит да Го хванат с думи. В отговор Христос им разказал притчата за злите лозари, които биели или дори убивали всички слуги, изпратени от господаря, а след това убиват сина на собственика на лозето, за да завладеят наследството. И така, когато дойде собственикът на лозето, какво ще прави с тези лозари? попитал Иисус пред старейшините и свещениците. Тогава те били принудени да произнесат присъда върху себе си: тези злодеи ще трябва да бъдат умъртвени, а лозето да бъде дадено на други лозари, които ще дадат плод в своето време. Според тълкуванието лозето в тази притча означава народа на Израил, когото Господ призовава да запази истинската вяра в Единния Бог в тъмнината на езичеството и от когото се очакват духовни плодове. Евреите обаче непрекъснато са се отдалечавали от Бога и са убивали Неговите пратеници, преведниците и пророците. Наследниците на тези убийци са станали мнозинство от съвременните Христови евреи. Следователно , лозето на Бога, Църквата, е станала собственост на всички народи, които са се обърнали към Христос. В същото време, като всяка евангелска притча, историята за злите лозари е адресирана до всеки човек. Колко често сами се опитваме да убием Бог в себе си и в света около нас, да уредим живота си без Него. За чудовищната пустош и унищожението, което ще останат в душата ни след това,, убиийство", и тази притча предупреждава.
С всеки грях ние отново и отново разпъваме Христос-един от основните мотиви на службата на Велики понеделник. Ние трябва да помислим за това и винаги да помним.
В същия ден Църквата ни припомня за старозаветния праведник Йосиф Красивия. Заради своята чистота на живота той претърпял много страдания: той бил продаден от братята си, клеветен от съпругата на египетския управник и бил хвърлен в затвора. Господ обаче в всички случаи е спасил Своя светец. В крайна сметка Йосиф, след като станал съветник на фараона, сам спасил братята си и баща си от глад. По този начин той се превърнал в праобраз на Христос, който страдал от хората много и бил разпнат от тях, но победил смъртта чрез възкресението си и по този начин предоставил спасение на човешкия род.
Това чудо също има и голямо морално значение за всеки човек. Всеки момент човек трябва да е готов да се срещне с Бога, за да не бъде духовно празен и безплоден.
,, Наказанието на смокинята, изсъхнала от безплодие, като се уплашихме, братя, ще донесем достойни плодове на покаяние на Христос, който ни дава голяма милост" се моли Църквата.
Като извърши чудото със смокинята, Спасителят дойде в Йерусалимския храм и започнал да поучава хората там. Веднага главните свещеници и старейшините се приближили до Него и направили опит да Го хванат с думи. В отговор Христос им разказал притчата за злите лозари, които биели или дори убивали всички слуги, изпратени от господаря, а след това убиват сина на собственика на лозето, за да завладеят наследството. И така, когато дойде собственикът на лозето, какво ще прави с тези лозари? попитал Иисус пред старейшините и свещениците. Тогава те били принудени да произнесат присъда върху себе си: тези злодеи ще трябва да бъдат умъртвени, а лозето да бъде дадено на други лозари, които ще дадат плод в своето време. Според тълкуванието лозето в тази притча означава народа на Израил, когото Господ призовава да запази истинската вяра в Единния Бог в тъмнината на езичеството и от когото се очакват духовни плодове. Евреите обаче непрекъснато са се отдалечавали от Бога и са убивали Неговите пратеници, преведниците и пророците. Наследниците на тези убийци са станали мнозинство от съвременните Христови евреи. Следователно , лозето на Бога, Църквата, е станала собственост на всички народи, които са се обърнали към Христос. В същото време, като всяка евангелска притча, историята за злите лозари е адресирана до всеки човек. Колко често сами се опитваме да убием Бог в себе си и в света около нас, да уредим живота си без Него. За чудовищната пустош и унищожението, което ще останат в душата ни след това,, убиийство", и тази притча предупреждава.
С всеки грях ние отново и отново разпъваме Христос-един от основните мотиви на службата на Велики понеделник. Ние трябва да помислим за това и винаги да помним.
В същия ден Църквата ни припомня за старозаветния праведник Йосиф Красивия. Заради своята чистота на живота той претърпял много страдания: той бил продаден от братята си, клеветен от съпругата на египетския управник и бил хвърлен в затвора. Господ обаче в всички случаи е спасил Своя светец. В крайна сметка Йосиф, след като станал съветник на фараона, сам спасил братята си и баща си от глад. По този начин той се превърнал в праобраз на Христос, който страдал от хората много и бил разпнат от тях, но победил смъртта чрез възкресението си и по този начин предоставил спасение на човешкия род.