В света има повече от две хиляди чудотворни икони на Пресвета Богородица. Повечето икони са открити отдавна, преди сто, двеста,триста или повече години, но дори днес в днешни времена Божията Майка не ни оставя с появата на нейните чудотворни образи. Повечето нейни чудотворни образи се намират в Русия, Гърция, Беларус и Украйна. Почти във всяка страна, където има дори шепа православни, където има православни църкви,има чудотворно изображение на Пресвета Богородица. Литва не прави изключение от това, в страната има четири чудотворни икони на Пресвета Богородица, една от тях е иконата на Виленската Одигитрия.
Тя се намира във Виленския манастир ,, Свети Дух" в параклиса на равноапостолите Константин и Елена. Иконата е там от близо шест века.
Празникът на иконата се отбелязва на 14 април. Според легендата това е една от най-старите икони, рисувани през живота на Божията майка от евангелист Лука и пренесена в Константинопол от Палестина. Тя е била съхранявана в съкровищницата на византийските императори, като през 1472 година пристига заедно със София Палеолог, бъдещата съпруга на великия московски княз Иван Трети Василиевич. Според друго предание, по-малко познато иконата била притежание на князете от Галиция, които от своя страна я получили като дар от Византия. Пристигането на иконата във Вилна се свързва с пристигането на 15 февруари 1495 година на московската княгиня Елена Ивановна, която встъпвайки в брак с великия княз на Литва Александър, донесла иконата на Божията майка от Москва, като благословия от нейните родители, великия княз Иван Трети Василиевич и София Палеолог. Първоначално иконата се намирала в замъка на княз Александър, в покоите на великата княгиня Елена Ивановна. След смъртта на княгиня Елена на 24 януари 1513 година, според завещанието и, иконата е поставена над нейната гробница в катедралата,, Успение Богородично" във Вилнюс, която била резиденцията на Киевският и Литовски митрополит, и една от най-старите църкви.
Руският цар Иван Грозни направил опит да я върне в Москва като предложил на княз Сигизмунд 50 благородни литовски пленници за нея, но княза решително отказал, защото цялото духовенство, и православно и униатско, не желаело да се загуби това съкровище.
Иконата остава в катедралата до средата на 18 век, след като е пренесена, заедно с митрополията, във Вилнюския манастир ,, Света Троица" и катедралата била дадена на униатите. Едва през 1839 година манастирът Света Троица, заедно с иконата е върнат на православните. От това време чудотворният образ на Пресвета Богородица е останал там, привличайки всички православни.
Иконата на Одигитрия е нарисувана на четири дъски, които са съединени заедно: от тях средните са от кипарис, а останалите са от бреза. През 1864 година чудотворната икона е реставрирана.
Тя се намира във Виленския манастир ,, Свети Дух" в параклиса на равноапостолите Константин и Елена. Иконата е там от близо шест века.
Празникът на иконата се отбелязва на 14 април. Според легендата това е една от най-старите икони, рисувани през живота на Божията майка от евангелист Лука и пренесена в Константинопол от Палестина. Тя е била съхранявана в съкровищницата на византийските императори, като през 1472 година пристига заедно със София Палеолог, бъдещата съпруга на великия московски княз Иван Трети Василиевич. Според друго предание, по-малко познато иконата била притежание на князете от Галиция, които от своя страна я получили като дар от Византия. Пристигането на иконата във Вилна се свързва с пристигането на 15 февруари 1495 година на московската княгиня Елена Ивановна, която встъпвайки в брак с великия княз на Литва Александър, донесла иконата на Божията майка от Москва, като благословия от нейните родители, великия княз Иван Трети Василиевич и София Палеолог. Първоначално иконата се намирала в замъка на княз Александър, в покоите на великата княгиня Елена Ивановна. След смъртта на княгиня Елена на 24 януари 1513 година, според завещанието и, иконата е поставена над нейната гробница в катедралата,, Успение Богородично" във Вилнюс, която била резиденцията на Киевският и Литовски митрополит, и една от най-старите църкви.
Руският цар Иван Грозни направил опит да я върне в Москва като предложил на княз Сигизмунд 50 благородни литовски пленници за нея, но княза решително отказал, защото цялото духовенство, и православно и униатско, не желаело да се загуби това съкровище.
Иконата остава в катедралата до средата на 18 век, след като е пренесена, заедно с митрополията, във Вилнюския манастир ,, Света Троица" и катедралата била дадена на униатите. Едва през 1839 година манастирът Света Троица, заедно с иконата е върнат на православните. От това време чудотворният образ на Пресвета Богородица е останал там, привличайки всички православни.
Иконата на Одигитрия е нарисувана на четири дъски, които са съединени заедно: от тях средните са от кипарис, а останалите са от бреза. През 1864 година чудотворната икона е реставрирана.