На утрената служба на Велики вториник се прави възпоменание на събитията описани от евангелист Матея. Но съдържанието на службата е взаимствана от притчата за десетте девици, за талантите и продължава от понеделник темата за второто пришествие на Христос.
С тези възпоменания Църквата призовава вярващите към духовно бодърстване и целесъобразно употребяване на дадените ни способности и сили, особено за дела на милосърдие, които Господ приема като лична заслуга към Него самият, когато говори за тях:,,А Царят ще ти отоговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили"(Матей 25,40).
Звучащата в първите три дни на Страстната седмица песен:,, Ето, Женихът идва в полунощ" ни напомня за притчата за десетте девици, които взели светилниците си, отишли да посрещнат Младоженеца. Ето петте мъдри и петте неразумни девици означават всички християни; от тях някои са мъдри в своята вяра, добродетелния живот и готовността за смърт, докато други са неразумни в липсата на вяра и безразличие, и порочен живот.
Лампите са нашите души, маслото е милостинята и добрите дела.
Младоженецът в тази притча е самият Иисус Христос. Всички ние излизаме да го посрещнем: първо на частен съд след нашата смърт, а след това на общ-след възкресението от мъртвите. Младоженецът е бавен, тоест той не спира живота ни да умира, очаквайки покаяние от всеки човек. Но хората, не предвиждайки края на живота, безсмислено изпадат в сън. Това си припомняме на Велики вторник.
А в полунощ се чува вик за пристигането на Младоженеца. Тогава всички са запалили лампите си, тоест те напрегнали духовното си внимание. Добро за мъдрите християни: те се запасили с добри дела, и техните души ще горят с любовта към Бога. Лошо за неразумните: техните души ще угаснат, предвкусвайки мъките на ада, те ще си спомнят, че трябва да търсят възможност да вършат добри дела, но в този момент Младоженецът ще дойде и вратите към Неговия Чертог ще бъдат затворени. И така Господ заключава притчата- бъдете будни, защото не знаете деня и часа, когато ще дойде Човешкият Син.
Чуваме как Господ призовава лицемерите фарисеи, които са се разграничили от еврейския народ, като са спазвали външно благочестие и древните традиции, и са криели стууденината и бездуховността си под външна ритуална ревност. Припомняме си за благодатта, която ни е дадена при кръщението- на златен талант( талантът е най-високата гръцка парична единица), който може да бъде увеличен или погребан в земята, така че това богатство, което пренебрегваме да бъде отнето от нас. Виждаме картина от последните времена и от Страшния съд, денят и часът на които дори небесните ангели не знаят. Църквата ни призовава да бъдем близо до Христос в наши дни, да слушаме Неговите заповеди и да изпълняваме Неговата воля: Той сега отива на доброволни страдания, за да ни спаси....
И това се повтаря многократно в храма: Господ отива на доброволно страдание заради нашето спасение....
В песнопенията на този ден Църквата настойчиво ни напомня за духовното бодърстване и религиозно-нравствено усъвършенстване, призовайки ни:,,Ето, Младоженецът идва в полунощ, и блажен е тоя раб, когото намери Той буден, а недостоен е оня когото намери безгрижен. Затова гледай, душо моя, да те налегне сън, та да бъдеш предадена на смърт, и да останеш вън пред заключената врата на Царството, но стресни се и възкликни:Свят, Свят, Свят си, Ти Боже, заради Богородица, помилуй ни!"