През Светлата седдмица в православните храмове на някои поместни църкви може да се види голяма просфора, която е поставена на специална маса пред отворените Царски двери. Това е артос. Това е името на квасения хляб с образа на Кръста или Възкресението Христово. Думата артос,,αρτος" означава от гръцки квасен хляб.
Традицията за приготвянето на артос датира от апостолските времена. Когато Иисус Христос се възнесъл на четеридесетия ден след Възкресението, неговите ученици и последователи намирали утеха в спомените за Своя Учител, те помнили всяка Негова дума, всяко действие. Когато се събирали за обща молитва, те си спомняли за Тайната вечеря, когато те вкусили Тялото и Кръвта на Христос. По време, когато се хранели те оставяли място на трапезата за Невидимо присъстващият им Учител и полагали хляб на това място.
Продължавайки апостолската традиция, първите свещенослужители на Църквата установили на празника Възкресение Христово да поставят в храма хляб като видимо изражение на това, че пострадалият за нас Спасител е истинския хляб на нашия живот.
В православните манастири се съхранила тази традиция практически в неизменен вид:през цялата Светла седмица артоса се внася в трапезарията и поставя на свободното място.
Артосът и в днешни времена символизира невидимото присъствие на Иисус Христос в нашия живот.
Като правило артосите започват да се приготвят в дните на Великият пост или недълго преди неговото начало, всичко зависи от количеството. И така до Възкресение Христово. На пасхалното богослужение артоса се изнася и се поставя пред Царските двери. Освещава се със спеиална молитва и се поръсва със светена вода. Осветеният артос, който е положен на специална масичка пред Царските двери може да се види през цялата Светла седмица.
На Светлата събота след Литургията свещеникът извършва раздробяването на артоса.
Тази традиция не е широко застъпена в България.
Христос воскресе!