Таня Илиева
Един от големите страдалци през епохата на гоненията в Руската Православна Църква е патриарх Тихон.
Той е роден на 19 януари 1865 година в семейството на селският свещеник Йоан Белавина. Той е носел в света името Василий. Детските и юношеските си години прекарва на село,в съприкосновение със селяните и близо до селският труд.От млади години той се е отличавал с особена религиозност и любов към Църквата и редки кротост и смирение.
Когато Василий бил още малък,при баща му е имало откровение за съдбата на всяко едно от децата му.Веднъж той спял на балите със сеното заедно с тримата му синове.През нощта той се разбудил и събудил и тях,като им казал следното:,,Знаете ли, аз видях своята покойна майка,която ми довери скорошната ми смърт, а след това тя разкри съдбата на всеки от вас.Тя каза за най-големият от вас,че ще бъде нещастен цял живот,втория ще почине рано,а Василий ще стане велик".Прорчеството на бабата на тримата се сбъдна.
Василий учи в Богословската семинария през периода 1878 -83 година.Скромен той се е отличавал с любезен и благ характер.Той е бил доста висок на ръст и рус.Съучениците му го обичаха. Тази любов е била свързана с чувството на уважение,религиозния плам, блестящите успехи в областта на науките и готовността да помогне на другарите си,когато са се обръщали да им помогне в уроците, и организацията на събитията в семинарията.
През 1888 година завършва Санкт-Петербургската академия и бива назначен за учител в Псковската семинария. Там той е бил всеобщ любимец и не само на семинарията,но и на целият град Псков.
През 1891 година приема монашеските обети,на 26 -годишна възраст,водейки строг и целомъдрен живот.На събитието се събира целият град Псков.Тъй като се е отличавал с кротост и смирение му дали името Тихон,в чест на свети Тихон Задонски.
От семинарията в Псков,Тихон е преместен в Холмската Духовна Семинария като инспектор,където той скоро станал неин ректор със сан архимандрит.На 34-годишна възраст, през 1898 година той става епископ на Люблин и е назначен за викарий на Холмската епархия.
На поста викарий епископ Тихон се отличавал с усърдие и спечелил любовта на всички,тъй като населението не било само руско, а имало литовци и поляци.
На 14 септември 1898 година бил изпратен отвъд океана като епископ Алеутски, а от 1905 година като архиепископ.Като признание за доброто му служение той бил избран за почетен гражданин на Съединените щати.
През 1907 година се завърнал като оглавил Ярославската катедра.През 1914 година станал архиепископ Вилнюски и Литовски.
След революцията през февруари 1917 година при сформирането на новият Синод,Тихон станал негов член.
На 15 август 1917 година в Москва бил открит Поместният събор и Тихон в качеството си на архиепископ Московски станал участник, и бил удостоен със сан на митрополит, и след което бил избран за председател на Събора.
Целта на събора била да възстанови живота на РПЦ на основата на каноничните правила и да възстанови патриаршията. При изборът на патриарх било взето решение за гласуването да бъде следното: изборът да е измежду трима кандидати и след това да бъде предоставено на Божията воля с жребии.Така били избрани трима кандидати:Харковският архиепископ Антоний, архиепископ Арсений Новгородски и митрополит Тихон..
Пред иконата на Владимировската Богородица,
която била пренесена от Успенският храм в храма на Христос Спасител,на 5 ноември бил провъзгласен избора на митрополит Тихон.Ставайки глава на РПЦ,той не се изменил и останал същия достъпен и мил човек.Вратите на дома му винаги били отворени за всички,както било отворено сърцето му.Кръстът на неговото служение бил много тежък.Да ръководи Църквата му се паднало във време на разруха,без спомагателни органи, в разкол в самата църква. За изостряне на обстановката допринесли и смяната на държавният строй, преход към борба от страна на богоборческите среди,гражданската война.Това било смутно време на гонение на духовенството и масови репресии.
С цената на много усилия той се опитвал да запази духовниците и на 25 септември 1919 година издава послание да не участват хората с расо в политката.През февруари 1922 година бил издаден декрет от управляващите за изземване на скъпите предмети от църквите.Според 73 апостолско правило* това било и е светотатство и патриарх Тихон не мижел да одобри тези действия и изразил своето недоволство.В Русия започнали хиляди процеси и били разстреляни хиляди вярващи.Това послание на патриарха било окачествено като саботаж и той бил арестуван и прекарал 13 месеца в затвора.
На 5 април 1925 година той отслужил последната си литургия и след два дни починал.
Паметта на патриарх Тихон се отбелязва на 29 септември.
*73 апостолско правило гласи следното:Никой да не присвоява за своя употреба златен или сребърен съд,или завеса,понеже това е беззаконно;а който бъде забелязан в това,нека бъде наказан с отлъчване.
Един от големите страдалци през епохата на гоненията в Руската Православна Църква е патриарх Тихон.
Той е роден на 19 януари 1865 година в семейството на селският свещеник Йоан Белавина. Той е носел в света името Василий. Детските и юношеските си години прекарва на село,в съприкосновение със селяните и близо до селският труд.От млади години той се е отличавал с особена религиозност и любов към Църквата и редки кротост и смирение.
Когато Василий бил още малък,при баща му е имало откровение за съдбата на всяко едно от децата му.Веднъж той спял на балите със сеното заедно с тримата му синове.През нощта той се разбудил и събудил и тях,като им казал следното:,,Знаете ли, аз видях своята покойна майка,която ми довери скорошната ми смърт, а след това тя разкри съдбата на всеки от вас.Тя каза за най-големият от вас,че ще бъде нещастен цял живот,втория ще почине рано,а Василий ще стане велик".Прорчеството на бабата на тримата се сбъдна.
Василий учи в Богословската семинария през периода 1878 -83 година.Скромен той се е отличавал с любезен и благ характер.Той е бил доста висок на ръст и рус.Съучениците му го обичаха. Тази любов е била свързана с чувството на уважение,религиозния плам, блестящите успехи в областта на науките и готовността да помогне на другарите си,когато са се обръщали да им помогне в уроците, и организацията на събитията в семинарията.
През 1888 година завършва Санкт-Петербургската академия и бива назначен за учител в Псковската семинария. Там той е бил всеобщ любимец и не само на семинарията,но и на целият град Псков.
През 1891 година приема монашеските обети,на 26 -годишна възраст,водейки строг и целомъдрен живот.На събитието се събира целият град Псков.Тъй като се е отличавал с кротост и смирение му дали името Тихон,в чест на свети Тихон Задонски.
От семинарията в Псков,Тихон е преместен в Холмската Духовна Семинария като инспектор,където той скоро станал неин ректор със сан архимандрит.На 34-годишна възраст, през 1898 година той става епископ на Люблин и е назначен за викарий на Холмската епархия.
На поста викарий епископ Тихон се отличавал с усърдие и спечелил любовта на всички,тъй като населението не било само руско, а имало литовци и поляци.
На 14 септември 1898 година бил изпратен отвъд океана като епископ Алеутски, а от 1905 година като архиепископ.Като признание за доброто му служение той бил избран за почетен гражданин на Съединените щати.
През 1907 година се завърнал като оглавил Ярославската катедра.През 1914 година станал архиепископ Вилнюски и Литовски.
След революцията през февруари 1917 година при сформирането на новият Синод,Тихон станал негов член.
На 15 август 1917 година в Москва бил открит Поместният събор и Тихон в качеството си на архиепископ Московски станал участник, и бил удостоен със сан на митрополит, и след което бил избран за председател на Събора.
Целта на събора била да възстанови живота на РПЦ на основата на каноничните правила и да възстанови патриаршията. При изборът на патриарх било взето решение за гласуването да бъде следното: изборът да е измежду трима кандидати и след това да бъде предоставено на Божията воля с жребии.Така били избрани трима кандидати:Харковският архиепископ Антоний, архиепископ Арсений Новгородски и митрополит Тихон..
Пред иконата на Владимировската Богородица,
С цената на много усилия той се опитвал да запази духовниците и на 25 септември 1919 година издава послание да не участват хората с расо в политката.През февруари 1922 година бил издаден декрет от управляващите за изземване на скъпите предмети от църквите.Според 73 апостолско правило* това било и е светотатство и патриарх Тихон не мижел да одобри тези действия и изразил своето недоволство.В Русия започнали хиляди процеси и били разстреляни хиляди вярващи.Това послание на патриарха било окачествено като саботаж и той бил арестуван и прекарал 13 месеца в затвора.
На 5 април 1925 година той отслужил последната си литургия и след два дни починал.
Паметта на патриарх Тихон се отбелязва на 29 септември.
*73 апостолско правило гласи следното:Никой да не присвоява за своя употреба златен или сребърен съд,или завеса,понеже това е беззаконно;а който бъде забелязан в това,нека бъде наказан с отлъчване.