Личности: Монахът Антинагор от доктор по физика до монах в манастира ,,Свети Георги" Епаносифи, Крит

Таня Илиева

Монахът Антинагор, 34-годишен, е доктор по физика в университета в Станфорд, Калифорния. Той е роден в Хераклион,Крит, учи в родния си град и отива в САЩ за следдипломна квалификация, където е работил като  изследовател. През 2016 година се завръща на остров Крит и се установява трайно в манастира,, Свети Георги Епаносифи" и след една година, на 3 ноември 2017 година е ръкоположен за монах и дякон.

,, Учих физика в Критския университет на бакалавърско и следдипломно ниво. Следвах докторантура в университета в Станфорд, Калифорния, в областта на физико-концетрирания материал, теорията на свръхпроводимостта и квантовия магнитизъм. Заниманието ми с тези въпроси се дължи на един от най-интелигентните учени в света, моят професор и научен ръководител на моята докторска дисертация, Стивън Кивелисън."

Монахът Антинагор споменава в своето интервю пред вестник,, Катимерини" как се е насочил към монашеския живот.,, От моето детство православното монашество има специално място в сърцето ми, но ми е познато и от моя духовен баща епископа на Христополеос Макариос и от Епанофиси от 2007 година, те са тези, които изиграха ролята на катализатор да взема решение да стана монах".

  Той също казва, че ,,трябва да има голяма любов и тя да бъде огнена любов към Христос, за да се вземе решение да се остави всичко настрани  и да се посвети душата и цялото същество към Него."

Той също отбелязва, че ,, комбинацията между учен и монах е малко необичайна и рядка, но има много пътища, към тази дестинация. По този начин, се намира отправна точка за уединен живот", като се подчертава, че „не отричам науката, но с течение на времето, осъзнавам, че духовният живот не може да се сравни с нищо."

Задълженията на отец Антинагор са две в манастира. „ Освен като секретар на манастира, аз управлявам фотоволтаичния парк и безжичните мрежи на манастира, като управлявам и различни европейски програми за инвестиции и устойчиво селско стопанство."

Както подчертава, " Двете роли не са толкова несъвместими, както изглежда на пръв поглед. Една от важните причини е,  че съвременната реалност донесла на преден план някои въпроси в продължение на векове, които са съществували, например биоетиката, опазването на околната среда, устойчивото управление на ресурсите и силите, с които разполагаме. Нашата Църква е призована да поеме тези въпроси и да им помогне да се справим с тях. Така че, ние имаме нужда от духовенство със сходен научен произход."

Накрая, той изразява своята радост от служението на хората, което трябва да характеризира монасите, и той съжалява и за трудностите при промяна на навиците.

източник вестник „Катимерини"

Личности:Новомъченица Анна Курдская

Таня Илиева

Анна Мразовна Калоян е представител на множеството нови мъченици, които са пострадали заради Христос в най-новата постсъветска епоха.

Анна Калоян е родена на 18 декември 1987 година в семейство на кюрди езиди, тя е живяла в село Базковская Шолоховска област в района на Ростов. През есента на 2012 година момичето повярвало в Христос и приема Православието. Тайнството на кръщението приема в храма на село Базковская и е извършено от отец Валерий Харитонов. Анна става една от активните в енорията, въпреки заплахите на роднините и езиди, опитва се да прекарва свободното си време в храма, помага на храма и работи в полза на храма. Родителите на момичето , нейните роднини, цялата общност от езидите се опитали да убедят Анна да се откаже от Христос и да се върне в старата си религия, но всички опити включващи побои, заплахи и власт били неуспешни. Идвало Рождество, и Анна пристъпила към изповед и причастие, като се готвела да посрещне празника.  През нощта на 4 януари 2013 година момичето било измъчвано до смърт. Двата крака на Анна били счупени,така че тя да не може да избяга, след което баща и започнал да я бие с желязо, а майка и да я удря с дърво по главата. Всеки  удар е бил придружен с искане да се откаже от Христос, но Анна била твърда и отказала до смъртта и.

По този начин, в деня, когато Църквата чества паметта на света великомъченица Анастасия, мъченически от ръцете на родителите и е загинала Анна. Бащата на мъченицата е поел цялата вина за убийството на дъщеря си и е осъден на 7 години затвор. Мъченицата е погребана в езидското гробище в село Верхнетокинско, отделно от  езидските погребения. Гробът на мъченица  Анна се почита от православните вярващи. Сведения за нея събира протоиерей Василий Хадикин, свещеник от Шахтинската епархия и ръководител  на епархийската комисия по канонизация  на светиите.

Личности: Преподобни Яков Цаликис

Таня Илиева

Преподобният Яков Цаликис е роден на 5 ноември 1920 година в село Ливей, гръцката Мала Азия.

След малоазийската катастрофа през 1922 година, неговото семейство се преселва в Гърция.През 1925 година се заселват в село Фаракла на остров Евбея.На 15 юли 1952 година постъпва като послушник в манастира,, Преподобни старец Давид".На 31 ноември същата година е подстриган за монах,на 19 декември е ръкоположен за йеромонах.Избран е за игумен на манастира на 25 юли 1975 година.Има пророчески дар и често е общувал с преподобни Давид и свети Йоан Руски.

Яков Цаликис предсказва,че митрополита на Филаделфия Вартоломей ще бъде избран за Вселенски патриарх.

Старецът Яков Цаликис е починал на 21 ноември 1991 година.

На 27 ноември Светия Синод на Вселенската патриаршия го причесли към лика на светците.Паметта му ще се чества на 22 ноември.

Личности: Света преподобна Димитра Доростолска

Таня Илиева

Преподобна Димитра е българка,родена през 1810 година в град Силистра.Родителите и са я възпитали в традицията на православието.Техните имена са били Александър и Мария.В края на 20-те години на 19 век семейството се изселва в Бесарабия,където намира спасение от османският терор над православните в империята. 

Матрона(това е светското име на Димитра) се омъжва за един капитан от руската армия на име Иван Егоров,който е убит по време на Кримската война.Самата Матрона взима участие в отбраната на град Севастопол и помага на ранените като медицинска сестра.Даже в един от боевете е ранена.По време на Руско -турската война тя устройва лазарет и помага на ранените.За тази си дейност тя получава медал.

Когато Кримската война е свършила тя се прибира в Киев,където се отдава на скромен и благочестив живот.Посещава манастирите и се уединява в молитва.Матрона изкупува имотите около нейния и така става собственик на Печерския квартал в Киев.Тя взема решение да основе православна община.Самият император Александър Втори издава указ и го подписва, след което в Киев е основана женска религиозна община„Въведение Богородично“.Тя жертва много от своите имоти в полза на православната община.Само броени дни след основаването на общината преподобната Димитра почива на 9 март 1878 година в Санкт Петербург.Според решението на нейният сподвижник митрополит Исидор тя е погребана временно в Александро-Невската лавра.Още приживе Матрона Егоровна приема таен постриг под името Димитра.

Тялото на Димитра е пренесено на 8 август в Киев и е препогребано в основаната от нея община.

През 2008 година на 18 април тя е канонизирана от Светият Синод на Украинската православна църква.   

Личности: Патриарх Тихон

Таня Илиева

Един от големите страдалци през епохата на гоненията в Руската Православна Църква е патриарх Тихон.

Той е роден на 19 януари 1865 година в семейството на селският свещеник Йоан Белавина. Той е носел в света името Василий. Детските и юношеските си години прекарва на село,в съприкосновение със селяните и близо до селският труд.От млади години той се е отличавал с особена религиозност и любов към Църквата и редки кротост и смирение.

Когато Василий бил още малък,при баща му е имало откровение за съдбата на всяко едно от децата му.Веднъж той спял на балите със сеното заедно с тримата му синове.През нощта той се разбудил и събудил и тях,като им казал следното:,,Знаете ли, аз видях своята покойна майка,която ми довери скорошната ми смърт, а след това тя разкри съдбата на всеки от вас.Тя каза за най-големият от вас,че ще бъде нещастен цял живот,втория ще почине рано,а Василий ще стане велик".Прорчеството на бабата на тримата се сбъдна.

Василий учи в Богословската семинария през периода 1878 -83 година.Скромен той се е отличавал с любезен и благ характер.Той е бил доста висок на ръст и рус.Съучениците му го обичаха. Тази любов е била свързана с чувството на уважение,религиозния плам, блестящите успехи в областта на науките и готовността да помогне на другарите си,когато са се обръщали да им помогне в уроците, и организацията на събитията в семинарията.

През 1888 година завършва Санкт-Петербургската  академия и бива назначен за учител в Псковската семинария. Там той е бил всеобщ любимец и не само на семинарията,но и на целият град Псков.

През 1891 година приема монашеските обети,на 26 -годишна възраст,водейки строг и целомъдрен живот.На събитието се събира целият град Псков.Тъй като се е отличавал с кротост и смирение му дали името Тихон,в чест на свети Тихон Задонски.

От семинарията в Псков,Тихон е преместен в Холмската Духовна Семинария като инспектор,където той скоро станал неин ректор със сан архимандрит.На 34-годишна възраст, през 1898 година той става епископ на Люблин и е назначен за викарий на Холмската епархия. 

На поста викарий епископ Тихон се отличавал с усърдие и спечелил любовта на всички,тъй като населението не било само руско, а имало литовци и поляци.

На 14 септември 1898 година бил изпратен отвъд океана като епископ Алеутски, а от 1905 година като архиепископ.Като признание за доброто му служение той бил избран за почетен гражданин на Съединените щати.

През 1907 година се завърнал като оглавил Ярославската катедра.През 1914 година станал архиепископ Вилнюски и Литовски.
След революцията  през февруари 1917 година при сформирането на новият Синод,Тихон станал негов член.

На 15 август 1917 година в Москва бил открит Поместният събор и Тихон в качеството си на архиепископ Московски станал участник, и бил удостоен със сан на митрополит, и след което бил избран за председател на Събора.

Целта на  събора била да възстанови живота на РПЦ на основата на каноничните правила и да възстанови патриаршията. При изборът на патриарх било взето решение за гласуването да бъде следното: изборът да е измежду трима кандидати и след това да бъде предоставено на Божията воля с жребии.Така били избрани трима кандидати:Харковският архиепископ Антоний, архиепископ Арсений Новгородски и митрополит Тихон..
Пред иконата на Владимировската Богородица,

която била пренесена от Успенският храм в храма на Христос Спасител,на 5 ноември бил провъзгласен избора на митрополит Тихон.Ставайки глава на РПЦ,той не се изменил и останал същия достъпен и мил човек.Вратите на дома му винаги били отворени за всички,както било отворено сърцето му.Кръстът на неговото служение бил много тежък.Да ръководи Църквата му се паднало във време на разруха,без спомагателни органи, в разкол в самата църква. За изостряне на обстановката допринесли и смяната на държавният строй, преход към борба от страна на богоборческите среди,гражданската война.Това било смутно време на гонение на духовенството и масови репресии.
С цената на много усилия той се опитвал да запази духовниците и на 25 септември 1919 година издава послание да не участват хората с расо в политката.През февруари 1922 година бил издаден декрет от управляващите за изземване на скъпите предмети от църквите.Според 73 апостолско правило* това било и е светотатство и патриарх Тихон не мижел да одобри тези действия и изразил своето недоволство.В Русия започнали хиляди процеси и били разстреляни хиляди вярващи.Това послание на патриарха било окачествено като саботаж и той бил арестуван и прекарал 13 месеца в затвора.

На 5 април 1925 година той отслужил последната си литургия и след два дни починал.

Паметта на патриарх Тихон се отбелязва на 29 септември.
*73 апостолско правило гласи следното:Никой да не присвоява за своя употреба златен или сребърен съд,или завеса,понеже това е беззаконно;а който бъде забелязан в това,нека бъде наказан с отлъчване.


          

Личности:Касия Константинополска

Таня Илиева

Касия Константинополска е гръцка монахиня,основателка на един от женските манастири в Константинопол. Тя също е химнограф и композитор на църковна музика.Най-известното и произведение са стихирите звучащи  на Велика  събота.

Света Касия е родена в Константинопол  около 805 година в семейство на благородни ромеи. Времето в което е живяла е било управлението на  императорите Никифир Първи,Михаил Първи Рангаве,Лъв  Пети Арменец,Михаил Втори, Теофил и на неговият син Михаил Трети Пияницата, управлявал заедно с майка си императрица Теодора. Касия се отличавала с ум и високо образование. Във византийските хроники от онова време се споменава за дарбата и като поетеса и композитор. Запазени са гръцки ръкописи съдържащи нейни църковни химни, поуки и мнения по различни обществени въпроси.

В своята хроника Георги Кодин дава описание на манастира основан от Касия, а то е следното:„Манастирът на Касия е бил построен от нея, тази благочестива монахиня и прекрасна девица,съчинила много канони,стихири достойни за възхищение и приложила към тях музика по времето на управлението на император Теофил“.

Манастирът на света Касия се е намирал в столицата на империята Константинопол, недалеч от манастира на свети Дий,в долината на река Ликос.Симеон Магистър историк от онази епоха ни дава сведения  за причините довели до решението на Касия да остави светският живот и да влезе в манастир. 

Тук има  разногласия при учените за годината на събитията едни казват,че те са станали през 830 година,а други считат за вероятно  най-точна 821 година.

Втората дата е най-вероятна,защото император Теофил е бил около 16-17 години и баща му Михаил Втори е бил решил да го направи свой съуправител и да го ожени. Майката на Теофил решила да предостави възможност на сина си да си избере невеста. Това била обичайна практика във Византия относно императорите през 10 век.Симеон Магистър казва,че майката на Теофил се казва Ефросина,но това е грешка,Ефросина е втората съпруга на император Михаил и мащеха на Теофил, майката на принца се е казвала  Текла и е починала през 924 година. Текла дала една златна ябълка - това е явен намек за историята на Парис,който е трябвало да избере най-красивата от богините, така и Теофил е трябвало да си избере невеста.Между кандидатките  за императорска невеста са били Касия и Теодора. Теофил бил поразен от красотата на Касия,приближил я и дал гатанка, за да изпита и ума и,той казал„От жената е произлезло всичкото зло на земята“-цитат от словото на свети Йоан Златоуст за Благовещение на Пресвета Богородица, но Касия продължила цитата„от жената произлиза доброто“- това научаваме от трите писма съхранили се от кореспонденцията и с нейният наставник свети Теодор Студит. Касия  казала нарочно тази фраза, за да не бъде избрана от императорският син за невеста, и така и станало златната ябълка отишла при Теодора станала впоследствие светица почитана от Църквата. Заслугата на Теодора е,че е възстановила иконопочитанието и свикването на нарочен църковен събор. Симеон Магистър разказва за императорската сватба следното:„Те били бракосъчетани от патриарх Антоний в църквата посветена на свети архидякон Стефан.Касия изгубила короната, основала манастир, където изживяла живота си като монахиня, тя била преизпълнена с мъдрост и любов към Бог и съчинила много богослужебни текстове“.  Така Касия приела монашество, по време на управлението на император Михаил Втори.

Във Византия се отнасяли с възхищение спрямо произведенията на Касия. Никифор Калист Ксантофул е причеслил към великите химнографи като Теодор Студит, Козма Моюмски,Андрей Критски.
Света Касия е единствената жена химнограф и нейните произведения се използват в богослужебната практика на Църквата.Тези произведения са:канона на Велика събота, канона за упокой на мъртвите, стихирите на Велика сряда,стихирите на Рождество на Йоан Предтеча и на мъченик Евстратий.

Паметта на света Касия се почита на 7 септември.

„Обичай всички, но не се доверявай на всички“.
„Ненавиждам прелюбодееца,който осъжда блудника“.Касия Константинополска

Личности: Свети свещеномъченик Симеон (Стефан) Самоковски и Софийски

Таня Илиева

Свети Симеон(Стефан) е митрополит на Самоков от 28 август 1734 година и един от 9- те софийски светци. Рожденото му място и датата на раждане са останали неизвестни за историята. Той се смята за покровител на град Самоков. По времето когато става митрополит е било възможно да се извършва богослужение единствено в един единствен храм в града, това е било Бельовата църква. Митрополията се намирала в град Дупница. 

Митрополит Симеон през периода 1735-39 година, с протекцията на високопоставени  духовници като Ипекският патриарх Арсений Четвърти,става идеолог на въстание на архиереите. Гнездото на въстанието е„Свети Спас“, манастир намиращ се над сегашното село Долни Лозен. Когато е разкрито съзаклятието през края на юли и началото на август 1737 година, е издадена заповед от Али Паша Кюпрюлюоглу и като резултат от нея са избити 350 свещеници,цивилни граждани от София и хора от селата около нея.
На 20 юли митрополитският дом в Дупница е подложен на грабеж, митрополит Симеон е арестуван и затворен в турските казарми, по време на ареста му се е оказвал натиск върху него да приеме исляма в продължение на три дни. Целият му престой в затвора е продължил 23 дни.Тези казарми по-късно са станали и затвор за Васил Левски.
На 21 август 1737 година  е издигната бесилка зад църквата„Света София“, където след години и Васил Левски е обесен. Това се е случило по заповед на Али Паша. Чудо се е случило, когато е започвало изпълнението на присъдата, три пъти се е наложило да го бесят, и той тогава е издъхнал.Тялото му висяло през следващите няколко дни за назидание, то щяло да остане още,но въжето се прокъсало. 
Али Паша не желаел гробът на митрополит Симеон, да се превърне в място за поклонение и издал заповед да бъде погребан този мъченик за вярата и народа в Самоков.

През 1994 година при археологически разкопки в Бельовата църква, Веселин Хаджиангелов намира мощите на митрополит Симеон. Гробът му се намира в ляво от вратата в притвора. Тялото на митрополит Симеон е било отблечено според канона:с евангелие, митрополитският жезъл и одеждите от златотъкан плат.

В Рилската света  обител е открита паметна бележка написана от ръката на митрополит Симеон,която съобщава за негово посещение в там и се характеризира с много красив почерк и оставен подпис.

През 2000 година са открити сведения,че митрополит Симеон Самоковски е канонизиран за мъченик. Паметта му се отбелязва на 21 август, тази дата се чества и като празник на град Самоков.

Личности: Октавиан Август

Таня Илиева

Октавиан Август, роден  като Гай Октавий Фурин е първият римски император. Той е роден на 16 януари 27 година пр.н.е., и е починал на 19 август 14година пр.н.е. По време на неговото управление е роден Иисус Христос, споменато е в Евангелието на апостол Лука(Лк.2:4-7) и на Матея(Мат.2:1-3). 

Той е една от ярките личности, даже останал в нашето ежедневие с името на месец Август,кръстен в негова чест.

Той е роден на 23 септември 63 година пр.н.е.в семейството на римски сенатор, представител на една от класите в древният Рим- конниците. Баща му се е казвал Гай Октавий Турин, а майка му се е казвала Юлия и е била родна сестра на Гай Юлий Цезар. Цезар бил много зает с държавните дела, но е имал време  да забележи качествата необходими за един държавник.

Малко преди смъртта си, Гай  Юлий Цезар изпраща младият мъж да учи в Аполония, провинция Илирия. Посредством завещанието си Гай Юлий Цезар обявява Октавиан Август за свой наследник. Семейството на Октавиан е било твърдо против това, той да приеме наследството, но решението на младия човек е било да приеме това бреме.
Обстановката е била много сложна, имало е хаос,сенаторите по-голямата част от тях са били настроени против убийците на Гай Юлий  Цезар. 
При поемането на властта, Октавиан поема  и задължението да получат възмездие тези, които  са отнели живота на чичо му.

Следват битката при Мутина с другият претендент за властта,Марк Антоний. Но както се случва много пъти в политиката враговете стават приятели. Това станало и този път: Марк Антоний,Лепид и Октавиан сформират триумвират.Така тримата през 42г.пр.н. заставят Сената да им даде властта за 5 години. През 42 г.пр.н. тримата нанасят поражение на войските на Брут и Касий, главните вдъхновители на убийството на Цезар.
През 27 пр.н.е. идва края на триумвирата и Октавиан приема титлата Август(означаваща „почитан„ или „възвеличен„). И така той става първият римски император.

Уникалното в неговото управление е,  че Август получава една неограничена власт със съгласието на Сената. 

Другата му голяма заслуга е мира в неговите владения. По негово време строителството на обществени сгради е мащабно по размери. Тухлите в обществените сгради са заменени с мрамор. Периодът на неговото управление се смята за„златен век“. Има много по-малко армия и робството приема нова дефиниция, приемат се много нови и важни закони.

На 19 август 14 г.пр.е.Октавиан Август почива в родната си къща в Нола, заобиколен от съпругата си Ливия и осиновеният  си син Тиберий. Както винаги е желал „Тихо без да се измъчва“. С думите(според хронистите):„Добре ли изиграх комедията на живота си“.

Личности:Архиепископът, който стана държавен глава

Таня Илиева

На 3 август 2017 година се навършиха 40 години от смъртта на архиепископ Макариос Трети(Михаил Христодулу Мускос). Той е бил църковен и държавен глава на република Кипър.

Михаил Мускос е роден на 13 август 1913 година в село Пано- Паная, Пафос, в западната част на остров Кипър, която  е била британска колония. Баща му се е казвал  Христодул Мускос, който бил обикновен селянин, а майка му Елена Атанасиу е починала скоро след раждането.

Образованието си завършил в началното училище в селото, където е роден. През 1926 година,когато е бил на 13 години е отишъл като послушник в манастира Кикос, един от богатите  и известни манастири в Кипър.На 20-годишна възраст е отишъл да учи в Никозия, в Панкипърската гимназия, която завършил през 1936 година.

Върнал се в Кикос, и приел монашески постриг   под името Макариос и бил ръкоположен за дякон.

След около един месец като степендиант на манастира Кикос той бил изпратен да учи в богословският факултет на Атинския университет.През 1942 година записал да следва право, което учил до освобождението на Гърция от немската окупация, и след това се върнал в Кипър.

Когато се завърнал в Кипър, той бил ръкоположен на 13 януари 1946 година като презвитер и получил сан на архимандрит в църквата„ Света Ирина“, където пет години служил като дякон на митрополит Панталеймон(Котокос).

Заминава за Америка, за да продължи богословското си образование. В продължение на две години посещавал Бостънския университет,специалността„Социология на религиите“.

На 8 април 1948 година още когато бил в Бостън, Макариос  е бил избран за митрополит на Кития. Хиротонията му била на 13 юни 1948 година.

Когато се завърнал в Кипър,който още е бил британска колония, митрополит Макариос станал един от харизматичните лидери, на обединението за независимост и присъединяване на Кипър към Гърция. Това обединение се наричало ЕНОСИС.

На 20 октомври 1950 година, той заема мястото на духовен водач на Кипър- той става архиепископ на Нова Юстинияния и цял Кипър.
Като такъв, той отделя много голямо внимание на идеята за независимост на Кипър.Заедно с това и развивал идеята за образование и духовно просвещение.
На 9 март 1956 година тайно е арестуван и отведен на Сейшелските  острови, тук със собствени средства е построил училище за местните деца. През 1957 година е бил освободен, под условие да остане на мястото,където е бил. Но той заминава за Атина.

През месец декември 1959 година е избран за държавен глава на Република Кипър и е заел своят пост на 16 август 1960 година.
Той е починал на 3 август 1976 година.

   

Личности: Княгиня Милица Хребелянович

Таня Илиева

Княгиня Милица е родена около 1335 година, в семейството на князете Неманич, през 1353 година е станала съпруга на княз Лазар Хребелянович. След смъртта на крал Стефан Урош Лазар е станал княз Рашки със столица Крешевац.

Княз Лазар и княгиня Милица имали общо осем деца. Трима сина и пет дъщери- Добривой е починал при раждането, Стефан и Вук,Мара е била омъжена за Вук Бранкович, Елена за Джурджа Втори Балшич, Драгана е станала съпруга на българският цар Иван Шишман, Теодора за бан Никола Втори Горянски, а най-младата Оливера станала   любимата жена на султан Баязид Първи.

Когато княз Лазар бил убит при битката при Косово поле, тя станала регент на Сърбия до пълнолетието на синовете и. Тя е водила дипломатически преговори с Османската империя , а през 1398 година заедно с една  своя приятелка вдовицата на деспот Углеш , Елена отишли при султан Баязид и представяла интересите на своят малолетен син Стефан. Тя е измолила да се пренесат мощите на света Параскева Епиватска в Белград.

Когато синът  и Стефан   навършил пълнолетие отишла с Елена в манастирът Любостиня, който самата тя основала. Двете с Елена стнали монахини. Преди смъртта си приела схима с името Ефросиния.

Милица се занимала с литература. Най-известните и произведения са :„Молитвата на майката“ и „Вдовство моему жених“. Предполага се,че литературната дарба е наследена от дъщеря и Елена Балшич и нейният си крал Стефан.

Паметта на княгиня Милица се отбелязва на 19юли .

Личности:Света равноапостолна княгиня Олга Киевска

Таня Илиева

Историческите извори говорят,че княгиня Олга е произхождала от древният славянски род на Гостосмисъл, който посъветвал варягите да бъдат повикани в Русия и да заемат престола на князете. Името Олга и е дадено от княз Олег, които е бил настойник на малолетния княз Игор, вместо славянското и име Прекрасна. Древляните през 945 година са убили нейния съпруг княз Игор, и вдовицата, според езическият обичай е отмъстила жестоко за смъртта му.

След загубата на съпруга си, княгиня Олга започнала нейното самостоятелно управление, защото престолонаследника и неин син Светослав  бил само на три години.Олга създала една икономическа система, която  била основана на центрове на търговия и обмяна наречена„погостов“. Тя започнала градостроителството,първите каменни градове оттогава датират, а първите каменни сгради са били градският дворец и извънградското имение на княгиня Олга.

При нея направено първото административно деление на княжеството.
Тя разбирала важността на духовното просвещаване, като единствен начин за издигане на авторитета на държавата.

Кръщението на княгиня Олга било в Константинопол, сам патриарх Теофилакт го направил, а възприемник бил император Константин Багренородни. Християнското и име било Елена, в чест на императрица Елена майката на Константин Велики. Като подарък тя отнесла частица от Светия Кръст, отрязана от една по-голяма частица на Кръста Господен. На него имало надпис:„За обновлението на Руската земя Кръста Господен, го прие Олга, благоверната княгиня“.

След като се завърнала,княгинята започнала да издига църкви. Първите църкви били посветени на свети Николай, на Света София в Киев, църквата посветена на Благовещение на Пресвета Богородица,намираща се в  Витебск.На река Псков, където е нейното родно място, княгиня Олга основала град Псков. На мястото, където  е имала видение, под формата на три светли  лъча в небето, тя издигнала величествен храм посветен на Света Троица.

Византийският император отказал да възстанови митрополитската катедра в Киев, която води съществуването си още от времето на Асколд. Тогава тя се обърнала с молба към крал Отон, които е основател на Германската империя да изпрати мисия в Киев.Само че,мисията на  закъсняла. Синът на Олга,Светослав, бил възпитан като езичник, и оказвал подкрепа на привържениците на езичниците в Киев. Той заповядал да се убие племенника на княгинята Глеб и да бъдат разрушени няколко църкви.Гоненията били толкова жестоки, че самата княгиня била принудена тайно да изповядва вярата си. Когато била на смъртно легло тя предрекла,че скоро християнската религия ще стане основа на Русия и трагичната смърт на Светослав.

Княгиня Олга починала на 11 юли 969 година в Киев, и както хрониста споменава„всички хора са плакали за нея, великия княз, нейният син, внуците и и всички хора“. Преди смъртта си тя заръчала, да бъде погребана според християнските ритуали.
Внукът на Олга,княз Владимир Светославович, канонизиран и той като равноапостол, дал заповед да бъдат пренесени нейните мощи в църквата„Успение на Пресвета Богородица“ в  Киев.

Канонизирането на княгиня Олга е било през 1547 година. По време на нейното управление и това на сина и е приключил периода  езичеството, които обхващал 150 години от историята на Русия.     

Основните извори за нейният живот са Йоакимовската  летопис, съчинението на император Константин Багрянородни„ За церемониите във византийският двор“, Степната книга,Повестта за отминалите години(известна като „Несторова хроника“).

В памет на княгиня Олга в град Псков е наречена крайречната улица, мостът на Олга, параклиса на княгиня Олга,до 1944 година на брега на река Нерва е имало кръстът на Олга, в нейна чест има в Японско море кръстен залив на нейно име.В църквата„Свети Петър“във Ватикана има изображение на княгиня Олга. Има също ордени в нейна чест в Русия:Орденът на света равноапостолна княгиня Олга, той е учреден от император Николай Втори през 1915 година, държавна награда на Украйна„Орден на княгиня Олга“, Орден на света равноапостолна княгиня Олга на Руската Православна Църква.

Свети Йероним

Таня Илиева

Софроний Евсевий Йероним или Свети Йероним  е роден в през 342 година в    Стридон,  Далмация.  Той е църковен писател,  аскет,  създател на каноничния текст на латински на Библията. Почита се в православната и в римокатолическата църква като един от учителите на Църквата . 
Паметта му се отбелязва в римокатолическата църква на 30 септември,  в Еладската църква на 15 юни, в Руската православна църква на 28 юни. 

Йероним бил човек надарен с голям интелект.  Той е изучавал философия в Рим, където бил покръстен през 360 година вече на зряла възраст, въпреки че неговите родители били християни.
 Бил e ученик на известният Елий Донат,  един от блестящите учени на своето време,  познаващ прекрасно античната литеретура.   Йероним с течение на времето станал един от блестящите умове на Църквата и един от нейните учители. 
В  Рим той станал свещеник, но с дарбите си си спечелил много врагове и се наложило да го напусне. 

Той започнал едно голямо пътуване през което осъществил поклоничество в Светите земи. През 374 година той се уединил в пустинята Халкида, където водел аскетичен живот.
 По това време той научил еврейския език и за приятели както той казва имал „ само скорпиони и диви зверове. 

През 386 година той се установил във Витлеем.  С него пристигнала и римската аристократка Павла,  която била покръстена от него. Тя основала църкви и манастири и именно тук в продължение на много години Йероним превел Старият и Новият завет на латински език.  Неговият превод на Вулгата - Библията след единадесет столетия бил провъзгласен от събора в Тридент като официален превод на Свещенното Писание. 

Има една легенда за това, че, когато Йероним живеел в  манастира,   един път се приближил един лъв,  който куцал.* Всички монаси се разбягали,  само Йероним останал и превързал болната лапа на животното.  След всичко това благодарният лъв станал постоянен спътник на монаха.  Монасите се обърнали към Йероним, 
 да направи,  така че да накара лъва да работи нещо,  защото всеки от тях си заработвал хляба.  И работата на лъва била да носи дърва заедно с манастирското магаре дърва и същевременно го пазел. Веднъж лъва се изгубил и оставил магарето само. Магарето оставено без надзор било открадено и продадено на търговци. 
 Когато лъвът се върнал не намерил магарето и много натъжен се отправил към манастира.  Когато лъвът се прибрал монасите помислили , че той е сторил нещо на магарето и решили да работи двойно, като вид изкупление на греха му.   Лъвът смирено приел всичко.  И така  до деня ,когато лъвът видял магарето в един керван и като доказателство за своята невинност той завел целия керван в манастира. Затова свети Йероним винаги е изобразяван заедно с един лъв. 

Главната работа на Йероним е латинският превод на Старият завет възоснова на Септоагинтата и еврейският вариант на Стария завет ( първо преведен на арамейски и старогръцки език ),  и латинската версия на Новият завет,  и след което се получила Вулгата,  също има един исторически труд „ За знаменитите мъже “ , също има съхранено историческо произведение „ Хроника “ , в която се разказва за събитията от „сътворението на света “,  в която основа е „ Хрониката “на Евсевий Кесарийски с допълнени сведения.  Също има съхранени повече от 120 писма. 

Денят в който се чества в Римокатолическата църква 30 септември през 1991 година е обявен като официален празник на преводачите. 
Свети Йероним се смята за покровител на преводачите и библиотекарите. 


* Легендата за лъва може също да се намери и в житието на преподобни Герасим Йордански.

Личности : Владиката с бяла престилка

Таня Илиева

На 9 май се навършиха 140 години от рождението на светителят Лука Войно-Ясенецки . Неговата съдба и живота му са ярки , необикновени и неповторими .

Архиепископ Лука Войно-Ясенецки е роден през 1877 година , като Валентин Феликсович , в град Керч . След като е завършил гимназия в Киев , той е избрал медицината за своя професия и поприще на което да посвети живота си . На по- късен етап от живота си той споменава , че  е имал влечение към живописта . По време на следването си в Киевския университет , проявил интерес към хирургията . Впоследствие за неговото майсторство в хирургията се говорят легенди . Докато завърши университета , той участва в Червения кръст и взема участие в Руско - японската война . Там среща съпругата си Анна Ланска , медицинска сестра . Двамата след войната  , заедно с четирите им деца са живяли в много градове .

През 1915 година излиза първата му книга , а през 1916 година му е присъдено званието доктор на медицинските науки и получил степендия от Варшавския университет .

През 1917 година съпругата му починала от туберкулоза , през 1921 година бил ръкоположен за свещеник , през 1923 го подстригват за монах . И не след дълго е станал епископ .

Последвали години на затвор и изгнание . Но , никога не е престанал да упражнява лекарската професия . Разработва нови лечение на гнойните рани . За труда си ,, Очерк за гнойната хирургия "  получава Сталинската премия втора степен . През 1944 година станал архиепископ на Тамбовск , а през 1946 година архиепископ на Крим и Симферопол .

Жизненият път на архиепископ Лука завършил на 11 юни 1961 година в Симферопол . На 22 ноември 1995 година е причислен към светците за местно почитание . През месец август 2000 година било постановено почитание за цяла Русия  на архиепископ Лука Войно-Ясенецки .