Монахът Антинагор, 34-годишен, е доктор по физика в университета в Станфорд, Калифорния. Той е роден в Хераклион,Крит, учи в родния си град и отива в САЩ за следдипломна квалификация, където е работил като изследовател. През 2016 година се завръща на остров Крит и се установява трайно в манастира,, Свети Георги Епаносифи" и след една година, на 3 ноември 2017 година е ръкоположен за монах и дякон.
,, Учих физика в Критския университет на бакалавърско и следдипломно ниво. Следвах докторантура в университета в Станфорд, Калифорния, в областта на физико-концетрирания материал, теорията на свръхпроводимостта и квантовия магнитизъм. Заниманието ми с тези въпроси се дължи на един от най-интелигентните учени в света, моят професор и научен ръководител на моята докторска дисертация, Стивън Кивелисън."
Монахът Антинагор споменава в своето интервю пред вестник,, Катимерини" как се е насочил към монашеския живот.,, От моето детство православното монашество има специално място в сърцето ми, но ми е познато и от моя духовен баща епископа на Христополеос Макариос и от Епанофиси от 2007 година, те са тези, които изиграха ролята на катализатор да взема решение да стана монах".
Той също казва, че ,,трябва да има голяма любов и тя да бъде огнена любов към Христос, за да се вземе решение да се остави всичко настрани и да се посвети душата и цялото същество към Него."
Той също отбелязва, че ,, комбинацията между учен и монах е малко необичайна и рядка, но има много пътища, към тази дестинация. По този начин, се намира отправна точка за уединен живот", като се подчертава, че „не отричам науката, но с течение на времето, осъзнавам, че духовният живот не може да се сравни с нищо."
Задълженията на отец Антинагор са две в манастира. „ Освен като секретар на манастира, аз управлявам фотоволтаичния парк и безжичните мрежи на манастира, като управлявам и различни европейски програми за инвестиции и устойчиво селско стопанство."
Както подчертава, " Двете роли не са толкова несъвместими, както изглежда на пръв поглед. Една от важните причини е, че съвременната реалност донесла на преден план някои въпроси в продължение на векове, които са съществували, например биоетиката, опазването на околната среда, устойчивото управление на ресурсите и силите, с които разполагаме. Нашата Църква е призована да поеме тези въпроси и да им помогне да се справим с тях. Така че, ние имаме нужда от духовенство със сходен научен произход."
Накрая, той изразява своята радост от служението на хората, което трябва да характеризира монасите, и той съжалява и за трудностите при промяна на навиците.
източник вестник „Катимерини"