Таня Илиева
Княгиня Милица е родена около 1335 година, в семейството на князете Неманич, през 1353 година е станала съпруга на княз Лазар Хребелянович. След смъртта на крал Стефан Урош Лазар е станал княз Рашки със столица Крешевац.
Княз Лазар и княгиня Милица имали общо осем деца. Трима сина и пет дъщери- Добривой е починал при раждането, Стефан и Вук,Мара е била омъжена за Вук Бранкович, Елена за Джурджа Втори Балшич, Драгана е станала съпруга на българският цар Иван Шишман, Теодора за бан Никола Втори Горянски, а най-младата Оливера станала любимата жена на султан Баязид Първи.
Когато княз Лазар бил убит при битката при Косово поле, тя станала регент на Сърбия до пълнолетието на синовете и. Тя е водила дипломатически преговори с Османската империя , а през 1398 година заедно с една своя приятелка вдовицата на деспот Углеш , Елена отишли при султан Баязид и представяла интересите на своят малолетен син Стефан. Тя е измолила да се пренесат мощите на света Параскева Епиватска в Белград.
Когато синът и Стефан навършил пълнолетие отишла с Елена в манастирът Любостиня, който самата тя основала. Двете с Елена стнали монахини. Преди смъртта си приела схима с името Ефросиния.
Милица се занимала с литература. Най-известните и произведения са :„Молитвата на майката“ и „Вдовство моему жених“. Предполага се,че литературната дарба е наследена от дъщеря и Елена Балшич и нейният си крал Стефан.
Паметта на княгиня Милица се отбелязва на 19юли .