Таня Биринджиева
Тази история се е случила през 1942 година в турската част на Ираклион.
Три часа след полунощ, минувачите по улицата са малцина. Те са последните, които се връщат от първото Възкресение и бързат към домовете си. Пълна тишина цари в турския квартал на Ираклион.
Изведнъж входната врата една от големите къщи се отваря безшумно и се появява човешка глава. Поглежда надясно и наляво и внимателно се вглежда в тъмнината. От тъмнината се чува:
-Давай, няма никой.
Три сенки, една голяма и две по-малки, излизат на улицата.
- Да вървим бързо, прошепва високия човек, защото закъсняваме. Покрийте лицата си с кърпите, Есме!Дай ми ръка!
И тримата вървят безмълвно в тъмнината. Но щом излязоха на алеята, видяха една стара жена, която държеше запалена свещ в ръката си. Ходеше трудно, защото беше много стара. И тя пазеше със свободната си ръка свещта да не изгасне от вятъра, да занесе вкъщи светлината на Възкресението, която получи в църквата.
Когато тримата нощни минувачи видяха светлината на свещта, те обърнаха главите си на другата страна, за да не бъдат разпознати. Но старата вдигна свещта си и ги освети.
-За много години , Мехмет бей!- каза старата жена.
- Добра сутрин, госпожо- отговори той.
Старата жена ги погледна отблизо, докато не ги изгуби от поглед.
,, Странно нещо!"-каза си тя на ум. ,, Къде би отишъл Мехмет бей по това време с жена си и сина си?" Боже мой, не се ли опитваш да спасиш християни от турчина?"
Църквата,, Свети Мина"също бе потънала в тъмнина. Преди малко тук имаше хиляди християни, които бяха запалили свещи и радостно пееха,, Христос воскресе". Сега беше останал аромата на тамян и свещи. И само свещта, която светеше пред образа на Богородица, трептеше. Всичко бе потънало в тишина.
Два пъти се потропа на входната врата. Някой стана и отвори, това беше свещеникът от свети Мина, отец Григорий.
Тримата нощни пътници тихо влязаха в църквата и целуват ръката на свещеника. Те добре затварят вратата и благоговейно тръгват към иконостаса, коленичат и прекръстват.
Отец Григорий влиза в олатара през дясната врата, отваря Царските двери и казва на най-малкия от тримата:
- Ела,дете мое, помогни ми! Той подава малка свещ, която е запалил от свещеният огън, който е на олатара.
Отец Григорий облича бродираният със сърма епатрахил, взима Потира и се доближава до Царските двери.
Пред него стои красиво турско момче, бледо, развълнувано, със свещ в ръка.
,, Елате по-близо", казва свещеникът на двамата възрастни.
Първо жената, която е на около тридесет и пет годишна възраст. Тя е бледа и слаба. В момента, който се изкачи по стълбите на олтара, тя трябваше да бъде подкрепена от Мехмет бей, за да не падне. Големите и черни очи бяха със сълзи.
,, Причастява се Божията рабиня Мария в името на Отца и на Сина и на Светия Дух" каза свещеникът и и даде Светото Причастие.
Две големи сълзи се търколиха по лицето на тази жена и тя шепнеше,, Помни ме Господи, когато влезеш в своето Царство"
След това жената взе свещта в ръка и се приближи до детето.
,,Причестява се Божият раб Николаос в името на Отца и на Сина и на Светия Дух" като обичливо погледна детето, което беше много красиво.
Дойде ред и на Мехмет бей. Той се изкачи смело и се приближи до свещеника. Светлината на свещта потрепери, защото и ръцете на Мария трепереха.
,, Причестява се Божият раб Емануил, в името на Отца и на Сина и на Светия Дух" казва свещеникът за трети път и плаче от радост.
- Амин- казва тайният християнин с дълбок глас.
След няколко минути трите сенки изчезват отново по тъмните улици на Ираклион и бързо се връщат у дома. Този път я нямаше старата жена, която ги срещна и да каже отново:
- Господи, защо не направиш всичко възможно, за да спасиш християните от лошите турци?
Само отец Григорий знаеше, че Мехмет бей е християнин, по-вярващ от мнозина, които само се наричаха християни.