Таня Илиева
В денят на Въздвижение на Кръста Господен се прави възпоменание на събитието на намирането му от света равноапостолна императрица Елена през 326 година в Йерусалим.От 7 век се празнува заедно с възвръщането на Кръста на които е бил разпънат Иисус Христос от Персия по време на управлението на император Ираклий през 629 година.
Император Константин Велики пожелал да построи църкви по местата,където е преминал живота на Иисус Христос и да намери Кръста,на които е бил разпънат. За да изпълни това желание на императора се заела неговата майка,света равноапостолна императрица Елена.
Тя с тази цел отпътувала за светите места през 326 година. Много усилия струвало това желание и накрая тя открила Кръста Христов,който бил зарит дълбоко в земята. Кръстът бил открит благодарение на един престарял евреин на Иуда,който знаел мястото му.След дълги молби той разказал къде се намира мястото. Станало ясно,че Кръста е заровен в една пещера и посипан с пръст и върху него е построен езически храм. По заповед на императрица Елена сградата била разрушена и пещерата разкопана.
Според съвета епископа на Йерусалим намереният кръст го докоснали до една болна жена. Тъй като имало три кръста, от двата не станало чудо,но когато докоснали третия кръст тя се излекувала. Случило се така,че наблизо минавала погребална процесия и решили да доближат до мъртвия и трите кръста: станало чудо когато докоснали починалия с третия кръст,той оживял. Така станало ясно къде и кой е истинският кръст.
Императрица Елена и патриарх Макарий и всички присъстващи се поклонили на истинският Кръст. За да може народа да види кръста той бил повдигнат три пъти от патриарха. Народът възкликнал:„Господи,помилуй!“
Император Константин и императрица Елена издигнали на мястото на страданията и погребението на Иисус Христос един великолепен храм в чест на Възкресението на Христос. Също били построени църкви на Елеонският хълм,във Витлеем и където се намира Дъбът на Авраам.
Императрица Елена една част от Кръста занесла в Константинопол, а другата оставила в Йерусалим. Тази част се пази и до наши дни.