Таня Илиева
Соловецкият манастир се намира на Соловецките острови в Бяло море. Той е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО от 1992 година, и е действащ мъжки манастир.При съветската власт е бил първият лагер с особено значение.Монашесткия живот него е възстановен на 25 октомври 1990 година.
Съществуването на Соловецкия манастир датира от 1436 година. В историята си е има много известни подвижници като преподобният Зосима, Саватий,Герман, чудотворците Елиезер и Йов, също Филип,митрополит на Москва и цяла Русия,който е прекарал цели 30 години в манастира-18 години като игумен, той е изградил укрепления. Ставайки митрополит на Москва и цяла Русия Филип се възпротивил на опричниците на цар Иван Грозни и приел мъченическа смърт. От средите на манастира са излезли двама патриарси- Йоасаф Първи(1634 година-41)и Никон(1652-58 година), шест митрополита, няколко архиепископа и епископа,множество подвижници и чудотворци.
Манастирът е допринесъл за просвещението и катехизацията на езичниците в най-далечната точка на Русия.Първият известен подвижник бил Теодорит Колски. Той е посветил своят дълъг живот(около 90 години) на покръстването на около 10 000 човека. Саловецкият манастир бил източник на грамотност и просвещение.
Един от трудните периоди в историята на манастира е бунта срещу реформите на патриарх Никон.Тогава братята е трябвало да се срещнат с редовна войска,завършила с много жертви.
Със Соловецкият манастир е свързано и възобновяването на северните манастири. Хиляди поклонници са посещавали манастира и получавали духовна помощ. От 1765 година манастира е ставропигия и се намира на пряко подчинение на Светият Синод на РПЦ.Манастирът е бил културен център и притежава огромна библиотека. Манастирската ризница съхранява много древни икони,одежди, богослужебни съдове, предмети на старото руско изкуство. Много от тях са подаръци от царският дом и фамилия,от руските патриарси, от видни представители на руската история.
Има безценни за науката документи в архива на манастира. Има колекция от стари оръжия. Сградите на манастира са причислени към световното архитектурно наследство и са сами по себе си чудеса на строителството.
Соловецкият манастир съчетавал монашеският подвиг и гражданския дълг, от началото на 16 век,той става защитник на границата на Русия.През 1854 година по време на Кримската война,когато английските кораби са обстрелвали в течение на девет часа манастира,всички от братята и всички живущи в манастира под командването на игумена, архимандрит Александър, с много мъжество и героизъм защитавали обителта.
Соловецкият манастир бил също важен икономически център.Той добивал сол,слюда,перли,желязна руда, ловяла се риба.
След секуларизацията на манастирските земи през 1764 година манастира започнал интезивно да развива дейността си простираща се на островите и разгърната до 40 различни производства. До 1920 година,когато бил закрит манастира е имал 10 скита,пустини,17 църкви и около 30 параклиса.
Соловецкият манастир се намира на Соловецките острови в Бяло море. Той е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО от 1992 година, и е действащ мъжки манастир.При съветската власт е бил първият лагер с особено значение.Монашесткия живот него е възстановен на 25 октомври 1990 година.
Съществуването на Соловецкия манастир датира от 1436 година. В историята си е има много известни подвижници като преподобният Зосима, Саватий,Герман, чудотворците Елиезер и Йов, също Филип,митрополит на Москва и цяла Русия,който е прекарал цели 30 години в манастира-18 години като игумен, той е изградил укрепления. Ставайки митрополит на Москва и цяла Русия Филип се възпротивил на опричниците на цар Иван Грозни и приел мъченическа смърт. От средите на манастира са излезли двама патриарси- Йоасаф Първи(1634 година-41)и Никон(1652-58 година), шест митрополита, няколко архиепископа и епископа,множество подвижници и чудотворци.
Манастирът е допринесъл за просвещението и катехизацията на езичниците в най-далечната точка на Русия.Първият известен подвижник бил Теодорит Колски. Той е посветил своят дълъг живот(около 90 години) на покръстването на около 10 000 човека. Саловецкият манастир бил източник на грамотност и просвещение.
Един от трудните периоди в историята на манастира е бунта срещу реформите на патриарх Никон.Тогава братята е трябвало да се срещнат с редовна войска,завършила с много жертви.
Със Соловецкият манастир е свързано и възобновяването на северните манастири. Хиляди поклонници са посещавали манастира и получавали духовна помощ. От 1765 година манастира е ставропигия и се намира на пряко подчинение на Светият Синод на РПЦ.Манастирът е бил културен център и притежава огромна библиотека. Манастирската ризница съхранява много древни икони,одежди, богослужебни съдове, предмети на старото руско изкуство. Много от тях са подаръци от царският дом и фамилия,от руските патриарси, от видни представители на руската история.
Соловецкият манастир съчетавал монашеският подвиг и гражданския дълг, от началото на 16 век,той става защитник на границата на Русия.През 1854 година по време на Кримската война,когато английските кораби са обстрелвали в течение на девет часа манастира,всички от братята и всички живущи в манастира под командването на игумена, архимандрит Александър, с много мъжество и героизъм защитавали обителта. Соловецкият манастир бил също важен икономически център.Той добивал сол,слюда,перли,желязна руда, ловяла се риба.
След секуларизацията на манастирските земи през 1764 година манастира започнал интезивно да развива дейността си простираща се на островите и разгърната до 40 различни производства. До 1920 година,когато бил закрит манастира е имал 10 скита,пустини,17 църкви и около 30 параклиса.