Таня Илиева
Молитвата„Отче наш“,според Евангелието на Матея и на Лука е дадена от самият Иисус Христос като отговор на молбата на неговите ученици, да ги научи да се молят.
Това е описано в Евангелието на Матея 6 : 9-13 и на Лука 11:2-4.Езикът, на които се е изразявал и общувал Иисус Христос бил галилейски диалект на арамейският език, но за наше съжаление оригиналният вариант на молитвата не е съхранен. Най-старите ръкописи са на койне,старогръцки диалект. Различните ръкописи текста се различава.
В двете Евангелия молитвата е в два варианта,различни са и обстоятелствата, при които Христос я произнася. В Евангелието на Матей е включена в проповедта на планината Тавор, при Лука Иисус Христос дава молитвата като отговор на пряката молба на учениците си да ги научи да се молят.
Вариантът от Евангелието на Матей е получил повече разпространение в християнския свят като една от основните молитви,дори в ранното християнство. Текстът на Матей се възпроизвежда и в Дидаха, един от старите християнски писмени паметници с катехизаторски характер,той е писан краят на 1 век и началото на 2 век, като има указания молитвата да се изрича три пъти дневно.
Първоначалният вариант в Евангелието на Лука на молитвата е бил съществено по кратък, и при следващите преписвания е бил допълван и така различията били заличени между двата варианта. Голямото изменение на текста от Евангелието на Лука произхождат от времето на Миланският едикт, когато църковните книги масово били преписвани и възстановявани след гоненията на император Диоклециан.
Едно от големите и важни различия между двата текста на Матей и Лука е завършващата част при Матей„Защото Твое е царството и силата,и славата во веки веков.Амин“,която при Лука отсъства. В голямата си част от манускриптите съдържащи се в Евангелието на Матей тази фраза отсъства.
Много богослови са тълкували молитвата„Отче наш. По-известни от тези тълкувания са на свети Йоан Златоуст,Кирил Йерусалимски,Ефрем Сирин,Максим Изповедник, Йоан Касиан.
Молитвата„Отче наш“,според Евангелието на Матея и на Лука е дадена от самият Иисус Христос като отговор на молбата на неговите ученици, да ги научи да се молят.
 |
| иконата„Отче наш“ |
В двете Евангелия молитвата е в два варианта,различни са и обстоятелствата, при които Христос я произнася. В Евангелието на Матей е включена в проповедта на планината Тавор, при Лука Иисус Христос дава молитвата като отговор на пряката молба на учениците си да ги научи да се молят.
Вариантът от Евангелието на Матей е получил повече разпространение в християнския свят като една от основните молитви,дори в ранното християнство. Текстът на Матей се възпроизвежда и в Дидаха, един от старите християнски писмени паметници с катехизаторски характер,той е писан краят на 1 век и началото на 2 век, като има указания молитвата да се изрича три пъти дневно.
Първоначалният вариант в Евангелието на Лука на молитвата е бил съществено по кратък, и при следващите преписвания е бил допълван и така различията били заличени между двата варианта. Голямото изменение на текста от Евангелието на Лука произхождат от времето на Миланският едикт, когато църковните книги масово били преписвани и възстановявани след гоненията на император Диоклециан.
Едно от големите и важни различия между двата текста на Матей и Лука е завършващата част при Матей„Защото Твое е царството и силата,и славата во веки веков.Амин“,която при Лука отсъства. В голямата си част от манускриптите съдържащи се в Евангелието на Матей тази фраза отсъства.
Много богослови са тълкували молитвата„Отче наш. По-известни от тези тълкувания са на свети Йоан Златоуст,Кирил Йерусалимски,Ефрем Сирин,Максим Изповедник, Йоан Касиан.