Таня Илиева
Свети Викентий де Пол е роден в бедно селско семейство в един от бедните региони във Франция.Благодарение на местен благородник,забелязал умното момче,той получил образование в град Дакс, и завършил богословие в Тулуза. През 1600 година е ръкоположен за свещеник.По време на пътуване на юг той бил взет в плен от берберите в Тунис, и бил роб.През 1607 година той успял да се освободи по необясними причини и се върнал в родината си. След освобождаването си той пребивавал в Париж,където през 1612 година бил назначен за настоятел на неголям храм.
Силно влияние върху възгледите на свети Викентий оказали три негови лични познанства: познанството му с известният богослов кардинал Берюлем,възгледите на когото много импонирали на Викентий, и който много помогнал на младият свещеник в първия период на пребиваването му в Париж;със свети Франциск Салски,след която среща Викентий му се запечатал стремежа за святост;също така и срещата с Корнелий Янсени,чието учение станало впоследствие известно като янсенизъм,свети Викентий не го приел и се борел срещу него.
В продължение на 10 години той бил капелан при семейство Гонди,в чието имение той видял много бедни селяни,водещи жалко съществувание. Този житейски опит повлиял много върху него и цялата му дейност през живота му.
Втората важна задача, която заела живота на свети Викентий е била повишението на нравственото ниво и нивото на образованието на свещениците.В първата половина на 17 век във Франция бил настъпил упадък в средите на клира-много свещеници не можели да пишат и да четат; в манастирите много от традициите били забравени,дисциплината не била на ниво.
През 1625 година свети Викентий основал конгрегацията на мисионерите или лазаристите. През 1633 година папаУрбан Осми потвърдил устава и през същата година свети Викентий заедно с херцогиня Луиза дьо Мариак основали конгрегацията на милосърдните дъщери,чиято главна цел била помощите за бедните,болните, изоставените деца и затворниците.
Една от главните заслуги на свети Викентий е създаването на стройна система за подготовка на свещениците.
Свети Викентий починал през 1660 година,на 27 септември в Париж.
Папа Бенедикт Тринадесети го провъзгласил за блажен, папа Климент Дванадесети го канонизирал на 16 юли 1737 година. Паметта му се отбелязва на 27 септеври.
Свети Викентий де Пол е роден в бедно селско семейство в един от бедните региони във Франция.Благодарение на местен благородник,забелязал умното момче,той получил образование в град Дакс, и завършил богословие в Тулуза. През 1600 година е ръкоположен за свещеник.По време на пътуване на юг той бил взет в плен от берберите в Тунис, и бил роб.През 1607 година той успял да се освободи по необясними причини и се върнал в родината си. След освобождаването си той пребивавал в Париж,където през 1612 година бил назначен за настоятел на неголям храм.
Силно влияние върху възгледите на свети Викентий оказали три негови лични познанства: познанството му с известният богослов кардинал Берюлем,възгледите на когото много импонирали на Викентий, и който много помогнал на младият свещеник в първия период на пребиваването му в Париж;със свети Франциск Салски,след която среща Викентий му се запечатал стремежа за святост;също така и срещата с Корнелий Янсени,чието учение станало впоследствие известно като янсенизъм,свети Викентий не го приел и се борел срещу него.
В продължение на 10 години той бил капелан при семейство Гонди,в чието имение той видял много бедни селяни,водещи жалко съществувание. Този житейски опит повлиял много върху него и цялата му дейност през живота му.
Втората важна задача, която заела живота на свети Викентий е била повишението на нравственото ниво и нивото на образованието на свещениците.В първата половина на 17 век във Франция бил настъпил упадък в средите на клира-много свещеници не можели да пишат и да четат; в манастирите много от традициите били забравени,дисциплината не била на ниво.
През 1625 година свети Викентий основал конгрегацията на мисионерите или лазаристите. През 1633 година папаУрбан Осми потвърдил устава и през същата година свети Викентий заедно с херцогиня Луиза дьо Мариак основали конгрегацията на милосърдните дъщери,чиято главна цел била помощите за бедните,болните, изоставените деца и затворниците.
Една от главните заслуги на свети Викентий е създаването на стройна система за подготовка на свещениците.
Свети Викентий починал през 1660 година,на 27 септември в Париж.
Папа Бенедикт Тринадесети го провъзгласил за блажен, папа Климент Дванадесети го канонизирал на 16 юли 1737 година. Паметта му се отбелязва на 27 септеври.