Свети Рафаил, Николай и Ирина влизат в кръга на новопросиялите светии, които са били убити през 1463 година, десет години след падането на Константинопол. Много малко се знае за техния живот. Първите доказателства за съществуването на светиите се получават по чуден начин през 1959 година.
На 23 юни през 1959 по време на възстановянето на една малка църква на един от хълмовете край село Ферми на остров Лесбос(който често от гърците се нарича остров Митилини), един работник на име Дукас Цолакис открил погребение с неизвестни останки. Като невярващ и нечестив човек, богохулстващ и подиграващ се оставил останките под едно дърво. Но скоро последвало и наказанието. Дукас не могъл повече да движи ръцете си, докато не извършил кръстния знак за първи път от дведесет и седем години. След това му се явил свети Рафаил и така работникът забравил своето неверие и станал ревностен проповедник на благодатта на този новопросиял светец на Бог.
Преди това съпругата му Мария била свидетел на появата на един величествен йеромонах с строения храм. Съпругът и не повярвал. Оттогава светецът, многократно се появявал, както на сън, така и на яве, освен на нея и на други благочестиви жени, мъже и деца, както в това село, и всички те нямали някаква връзка помежду си. На едни светецът не назовавал името си, появявайки се в образа на монах, на други той разкрил името си, като казвал:,,Моето име е Рафаил". Светият казвал, че е дошло време за прославата, заедно с брата си, да се изпише икона и да се почита паметта му, обещавайки да покаже много чудеса. Светият дошъл при други хора, придружен от Дева Мария и света Параскева, като описвал подробно мъченичеството си.
Погребението на със светите мощи на свети Николай е открито на 13 юни 1960 година.
Свети Рафаил е роден през 1410 година в село Мили на остров Итака. Светското му име е било Георги Ласкарис, имената на баща му и майка му са Дионисий и Мария, благочестиви хора. Те отгледали детето си с много вяра и му дали добро образование. Благодарение на помощта на съпруга на сестра му, той отишъл в Миста, където в продължение на 13 години, изучавал западна и гръцка философия, медицина, към която проявявал особен интерес.
Преди да стане свещеник, Георги е служил във византийската армия и заемал висок пост. На тридесет и пет годишна възраст , той срещнал аскета Йоан, чрез когото тръгнал по пътя на Христос. На Рождество Христово старецът Йоан, напускал мястото си на уединение, за да изповядва военните, да проповядва Божието слово сред тях. Когато старецът ги посетил отново на празника на Богоявление, офицерът Георги напуснал военната служба и го последвал.
След като бил подстриган за монах Рафаил бил ръкоположен за презвитер и освен това бил почитан като архимадрит. В другите си разкрития светецът съобщава, че бил изпратен от Вселенския патриарх на запад в един град във Франция-Морле, за да изпълни задачите си. Това се случило малко преди падането на Константинопол.
Той бил свързан с дякон Николай, който станал негов спътник и негово духовно дете. Николай бил син на богати родители от Солун.Баща му, бил нотариус, той изпратил сина си във Франция да учи медицина. Впечатлен от християнското учение, младият студент Николай напуснал светския живот и последвал учителя си. Заедно те се върнали в Гърция и започнали монашески живот. Оттогава те се разделяли само да проповядват Божието слово.
В допълнение свети Рафаил разказал в своите явления, че проповядвал евангелието в Атина,близо до мавзолея Филопап. Той бил проповедник в църквата на свети Димитър Мироточиви.
Няколко години след падането на Константинопол, в края на 1450 година след дълги скитания, свети Рафаил се озовал в района на Македония и се трудил там. По онова време свети Николай бил монах и бил ръкоположени за дякон.
Когато Константинопол се озовал в ръцете на османците, които проникнали бързо в Тракия, разрушаването на Византийската империя станало очевидно и страхът от широкоразпространено преследване на християните принудило свети Рафаил да напусне.
Изборът му паднал върху Лесбос не случайно. Островът се радвал на големи привилегии от султана, имало справедлив владетел, с уважение към християните, поради което православните манастири не били затворени.
Рафаил търсел манастир, към когото да се присъедини, и се насочили към манастира,, Рождество Богородично", който бил разположен в планината Кария, извисяваща се над село Ферми, което се намира на 14 километра от столицата на Лесбос.
В някой от своите явявания свети Рафаил е бил придружен от множество хора, които според светеца са живели аскетичен живот в манастира. Той открил,че този манастир е бил женски и е бил нападнат от пирати през 1235 година. По време на нападението заедно с другите монахини, пострадали за Христос игуменката му Олимпия от Пелопонес заедно със сестра Ефросиния. Олимпия е починала на 11 май 1235 година и се била появила заедно с великия чудотворец Рафаил.
Така преди е имало манастир посветен на Рождество Богородично. Освен Дева Мария, се е почитала и света Параскева. На 14 март 1454 година свети Рафаил пристигнал с кораб във Ферми. В манастира открил двама души Рубен и Акиндин. На остров Лесбос, както и на всички острови е имало объркване. Османците завзели страната, убивайки и унищожавайки всички прояви на местната култура.
Впоследствие свети Рафаил бил избран за игумен на манастира.
Благодарение на суверинитета на генуезците, девет години от игуменството на свети Рафаил преминали в мир и хармония до 17 септември 1462 година. Манастирът през това време станал най-значимият на острова, а всички манастири на острова му били подчинени. Свети Рафаил прибрал много деца в манастира, хранел ги помагал им да учат. С познанията си по медицина игумен Рафаил и дякон Николай осигурили важна медицинска помощ, манастирът станал център на превантивната медицина.
В началото на месец септември 1462 година започнала обсадата на острова, което довело до катастрофа. След 17 дни, на 17 септември 1462 година, островът паднал в ръцете на османците. След това те унищожили всички манастири на острова. Въпреки това, те не пипали манастира на Рафаил в продължение на шест месеца. Вероятно манастирът е имал привилегии от Константинопол.
През месец април 1463 година избухнало местно въстание срещу османците. На Разпети петък, в манастира били игумена Рафаил, дякон Николай, кмета Василий, учителя Теодор и съпругата му с детето им Рафаил - младши, малката им дъщеря Ирина и други монаси. Свети Рафаил изпратил Анкидин и монаха Ставрос в планината.
Игуменът Рафаил скрил свещените съдове, иконите, одеждите на специално място. Сред тях била иконата на Дева Мария, която светецът донесъл със себе си на Лесбос. Това място било търсено повече от три години след явлението на свети Рафаил, но никой не го намерил. Дева Мария разкрила на местните жители в съня им,че нейната икона ще бъде намерена от човек с друга националност, с дълбока вяра.
На Велики четвъртък свети Рафаил служил за последен път. Валяло страшно на Велики петък. Небето скърбяло за втората Голгота. Рафаил излязъл от портите на манастира и видял османците, които приближавали.Той им извикал, че са свободни да правят с тялото му, но неговата душа принадлежи само на Бог. Светията се изправил, извадил голям кръст и им казал:,, Ние му се покланяме и никога няма да го оставим".След което османците го сграбчили за брадата и го влачили по земята. В своето откровение светецът казал:,, Османците ме биеха с тоягите си,а аз лежах неподвижно на земята. Тогава те ме удряха с копията си, влачеха ме по земята за брадата. След това ме закачиха на ореховото дърво и ме удряха през целия ден. Докато ми се присмиваха и ме удряха, аз им казвах:,, С Господнята воля ще издържа всичко до последния си дъх."Видях ги да бият и другите, но той повторил:,, С борба до последен дъх".Затова имах издръжливостта.Бях свален от дървото и ме влачиха по камъните, които нарисувах с кръвта си. След това бях закачен на това дърво с главата на долу за един ден.После отрязаха челюстта ми и ме обезглавиха. В друг сън светецът през април 1961 година светецът открил, че по време на мъченичеството си е бил на 53 години. Скелетът, който бил открит от работника му липсвала челюстта . Едва след виденията на светеца била открита на кратко място от погребението му.
Малко преди това пазителят Анкиндин и монахът Ставрос успели да достигнат пещерата на старецът аскет Йосиф. Това било по заповед на свети Рафаил. В следващите дни Анкиндин и Ставрос намерили мъртвите и веднага отишли при свещеника Сава и разказали със сълзи историята. Сляп и безпомощен 112 годишният старец искал с тяхна помощ да изкачи връх Кария,, Господи, дай ми малко светлина, за да видя за последен път". Старецът си измил очите със светена вода, която донесъл Акиндин. Същият момент той прогледнал. Но това, което видял старецът, било жалко. Извор,покрит с кръв, кървавите тела на мъчениците и любимия игумен Рафаил, ранен висящ с главата на долу на дървото. Погребали ги със сълзи и отново придружили стареца до селото.Свети Рафаил е бил погребан като игумен в изгорялата църква, свети Николай е оставен на двора. Монахът Ставрос само за кратко е избягал от смъртта. Според откровенията на света Ирина, която е разкрила на 2 декември 1961 година,, само един монах е успял да избяга -отец Ставрос. Тъй като не можеха да го намерят, потерята беше изпратена в планината. Накрая той беше заловен, доведен до мястото, където са били убити и екзекутирани светиите. Един християнин го погребал близо до църквата.
Акиндин останал сам в планината, чакайки игумена Рафаил, както било обещано. Една година след смъртта на мъчениците, османците го хванали и обезглавили. След това в манастира на мястото на погребението на светеца е издигната малка църква с ниски тавани и врата, за да могат хората да дойдат и да се поклонят на мощите му.
Свети Никола е бил свързан за дърветата, за да може да гледа как любимия му игумен е убит. Когато първите копия са летели към игумена, Николай умрял от разбито сърце. На много хора Николай е открил точното място на погребението му. Преодолявайки съмненията, хората са се страхували да не бъдат осмивани от тези, които имали малка вяра в случай на неуспех, открили гроба му и намерили мощите на свети Николай на 13 юни 1960 година.
Заедно с Рафаил и Николай, била убита и дъщерята на кмета Василий 12 годишната Ирина. Тя пострадала така: нечестивите езичници отрязали ръката и и я поставили в глинен, котел, където тя била изгорена пред родителите си, които били ужасени от смъртта на детето им. След появата на откровенията, мощите на света Ирина са намерени в глинен съд, недалеч от гробовете на свети Рафаил и Николай.
Освен това заедно със светиите са били измъчвани бащата на света Ирина, Василий, съпругата му Мария, петгодишният им син Рафаил, тяхната племенница Елена, учителят Теодор и доктор Александър. Техните останки са намерени близо до погребенията на светиите в отделни гробове. Тяхното мъченичество е станало на 9 април 1463 година.
Историите на местните , които започват през 1959 година, цикълът от откровения на светиите, описват честите случаи на определен старец на мястото, където се е случила екзекуцията. Освен това свети Рафаил е открил мястото на иконата на Иисус Христос и на Животоприемни източник, които впоследствие са извършили много чудеса. Светиите не само са показали на хората своите сили и подробности за смъртта си на мъченици, но и са доказали и продължават да доказват своето място пред Бога чрез много чудеса, чийто брой продължава да нараства. Днес свети Рафаил се е явявал в съня на много хора, както вярващи, така и безразлични към вярата, не само в Гърция, но също и в Америка и Австралия. Той лекува болните от неизлечими болести, събужда сърцата, които са закоравели от греха, облекчава страданията на нещастните и още един път потвърждава, че Бог е славен в Своите светии днес, вчера и завинаги. С молитвите на светиите Му, Господи, се смили над нас. Амин.
Паметта на светите Рафаил, Николай и Ирина се чества на Светли вторник.
Ето и едно от многобройните чудеса на свети Рафаил:
Монахинята от Австралия
Игумения Евгения Клейдара разказваше, че една от монахините Мария Адамакис, която беше израснала в Австралия е дошла в манастира чрез застъпничеството на свети Рафаил. Една нощ докато се молила игуменката, внезапно видяла, че се намира в непозната стая, в чужда страна, а в стаята имало непозната за нея млада жена. Тя била коленичила в молитва. Свети Рафаил, който също се намирал там, се обърнал към майката игуменка и казал:,, Трябва да приемете Мария". После потупал леко момичето по рамото с думите:,, Иди, иди, там ще намериш добро място".
Игуменката на следващата сутрин разказала на монахините от манастира какво се случило. Няколко месеца чакали пристигането на Мария, без да могат да се свържат с нея, защото те нямали информация за нейното име и адрес. Когато най-накрая пристигнала, тя повторила подробно историята и същата сцена.
Погребението на със светите мощи на свети Николай е открито на 13 юни 1960 година.
Свети Рафаил е роден през 1410 година в село Мили на остров Итака. Светското му име е било Георги Ласкарис, имената на баща му и майка му са Дионисий и Мария, благочестиви хора. Те отгледали детето си с много вяра и му дали добро образование. Благодарение на помощта на съпруга на сестра му, той отишъл в Миста, където в продължение на 13 години, изучавал западна и гръцка философия, медицина, към която проявявал особен интерес.
Преди да стане свещеник, Георги е служил във византийската армия и заемал висок пост. На тридесет и пет годишна възраст , той срещнал аскета Йоан, чрез когото тръгнал по пътя на Христос. На Рождество Христово старецът Йоан, напускал мястото си на уединение, за да изповядва военните, да проповядва Божието слово сред тях. Когато старецът ги посетил отново на празника на Богоявление, офицерът Георги напуснал военната служба и го последвал.
След като бил подстриган за монах Рафаил бил ръкоположен за презвитер и освен това бил почитан като архимадрит. В другите си разкрития светецът съобщава, че бил изпратен от Вселенския патриарх на запад в един град във Франция-Морле, за да изпълни задачите си. Това се случило малко преди падането на Константинопол.
Той бил свързан с дякон Николай, който станал негов спътник и негово духовно дете. Николай бил син на богати родители от Солун.Баща му, бил нотариус, той изпратил сина си във Франция да учи медицина. Впечатлен от християнското учение, младият студент Николай напуснал светския живот и последвал учителя си. Заедно те се върнали в Гърция и започнали монашески живот. Оттогава те се разделяли само да проповядват Божието слово.
В допълнение свети Рафаил разказал в своите явления, че проповядвал евангелието в Атина,близо до мавзолея Филопап. Той бил проповедник в църквата на свети Димитър Мироточиви.
Няколко години след падането на Константинопол, в края на 1450 година след дълги скитания, свети Рафаил се озовал в района на Македония и се трудил там. По онова време свети Николай бил монах и бил ръкоположени за дякон.
Когато Константинопол се озовал в ръцете на османците, които проникнали бързо в Тракия, разрушаването на Византийската империя станало очевидно и страхът от широкоразпространено преследване на християните принудило свети Рафаил да напусне.
Изборът му паднал върху Лесбос не случайно. Островът се радвал на големи привилегии от султана, имало справедлив владетел, с уважение към християните, поради което православните манастири не били затворени.
Рафаил търсел манастир, към когото да се присъедини, и се насочили към манастира,, Рождество Богородично", който бил разположен в планината Кария, извисяваща се над село Ферми, което се намира на 14 километра от столицата на Лесбос.
В някой от своите явявания свети Рафаил е бил придружен от множество хора, които според светеца са живели аскетичен живот в манастира. Той открил,че този манастир е бил женски и е бил нападнат от пирати през 1235 година. По време на нападението заедно с другите монахини, пострадали за Христос игуменката му Олимпия от Пелопонес заедно със сестра Ефросиния. Олимпия е починала на 11 май 1235 година и се била появила заедно с великия чудотворец Рафаил.
Така преди е имало манастир посветен на Рождество Богородично. Освен Дева Мария, се е почитала и света Параскева. На 14 март 1454 година свети Рафаил пристигнал с кораб във Ферми. В манастира открил двама души Рубен и Акиндин. На остров Лесбос, както и на всички острови е имало объркване. Османците завзели страната, убивайки и унищожавайки всички прояви на местната култура.
Впоследствие свети Рафаил бил избран за игумен на манастира.
Благодарение на суверинитета на генуезците, девет години от игуменството на свети Рафаил преминали в мир и хармония до 17 септември 1462 година. Манастирът през това време станал най-значимият на острова, а всички манастири на острова му били подчинени. Свети Рафаил прибрал много деца в манастира, хранел ги помагал им да учат. С познанията си по медицина игумен Рафаил и дякон Николай осигурили важна медицинска помощ, манастирът станал център на превантивната медицина.
В началото на месец септември 1462 година започнала обсадата на острова, което довело до катастрофа. След 17 дни, на 17 септември 1462 година, островът паднал в ръцете на османците. След това те унищожили всички манастири на острова. Въпреки това, те не пипали манастира на Рафаил в продължение на шест месеца. Вероятно манастирът е имал привилегии от Константинопол.
През месец април 1463 година избухнало местно въстание срещу османците. На Разпети петък, в манастира били игумена Рафаил, дякон Николай, кмета Василий, учителя Теодор и съпругата му с детето им Рафаил - младши, малката им дъщеря Ирина и други монаси. Свети Рафаил изпратил Анкидин и монаха Ставрос в планината.
Игуменът Рафаил скрил свещените съдове, иконите, одеждите на специално място. Сред тях била иконата на Дева Мария, която светецът донесъл със себе си на Лесбос. Това място било търсено повече от три години след явлението на свети Рафаил, но никой не го намерил. Дева Мария разкрила на местните жители в съня им,че нейната икона ще бъде намерена от човек с друга националност, с дълбока вяра.
На Велики четвъртък свети Рафаил служил за последен път. Валяло страшно на Велики петък. Небето скърбяло за втората Голгота. Рафаил излязъл от портите на манастира и видял османците, които приближавали.Той им извикал, че са свободни да правят с тялото му, но неговата душа принадлежи само на Бог. Светията се изправил, извадил голям кръст и им казал:,, Ние му се покланяме и никога няма да го оставим".След което османците го сграбчили за брадата и го влачили по земята. В своето откровение светецът казал:,, Османците ме биеха с тоягите си,а аз лежах неподвижно на земята. Тогава те ме удряха с копията си, влачеха ме по земята за брадата. След това ме закачиха на ореховото дърво и ме удряха през целия ден. Докато ми се присмиваха и ме удряха, аз им казвах:,, С Господнята воля ще издържа всичко до последния си дъх."Видях ги да бият и другите, но той повторил:,, С борба до последен дъх".Затова имах издръжливостта.Бях свален от дървото и ме влачиха по камъните, които нарисувах с кръвта си. След това бях закачен на това дърво с главата на долу за един ден.После отрязаха челюстта ми и ме обезглавиха. В друг сън светецът през април 1961 година светецът открил, че по време на мъченичеството си е бил на 53 години. Скелетът, който бил открит от работника му липсвала челюстта . Едва след виденията на светеца била открита на кратко място от погребението му.
Малко преди това пазителят Анкиндин и монахът Ставрос успели да достигнат пещерата на старецът аскет Йосиф. Това било по заповед на свети Рафаил. В следващите дни Анкиндин и Ставрос намерили мъртвите и веднага отишли при свещеника Сава и разказали със сълзи историята. Сляп и безпомощен 112 годишният старец искал с тяхна помощ да изкачи връх Кария,, Господи, дай ми малко светлина, за да видя за последен път". Старецът си измил очите със светена вода, която донесъл Акиндин. Същият момент той прогледнал. Но това, което видял старецът, било жалко. Извор,покрит с кръв, кървавите тела на мъчениците и любимия игумен Рафаил, ранен висящ с главата на долу на дървото. Погребали ги със сълзи и отново придружили стареца до селото.Свети Рафаил е бил погребан като игумен в изгорялата църква, свети Николай е оставен на двора. Монахът Ставрос само за кратко е избягал от смъртта. Според откровенията на света Ирина, която е разкрила на 2 декември 1961 година,, само един монах е успял да избяга -отец Ставрос. Тъй като не можеха да го намерят, потерята беше изпратена в планината. Накрая той беше заловен, доведен до мястото, където са били убити и екзекутирани светиите. Един християнин го погребал близо до църквата.
Акиндин останал сам в планината, чакайки игумена Рафаил, както било обещано. Една година след смъртта на мъчениците, османците го хванали и обезглавили. След това в манастира на мястото на погребението на светеца е издигната малка църква с ниски тавани и врата, за да могат хората да дойдат и да се поклонят на мощите му.
Свети Никола е бил свързан за дърветата, за да може да гледа как любимия му игумен е убит. Когато първите копия са летели към игумена, Николай умрял от разбито сърце. На много хора Николай е открил точното място на погребението му. Преодолявайки съмненията, хората са се страхували да не бъдат осмивани от тези, които имали малка вяра в случай на неуспех, открили гроба му и намерили мощите на свети Николай на 13 юни 1960 година.
Заедно с Рафаил и Николай, била убита и дъщерята на кмета Василий 12 годишната Ирина. Тя пострадала така: нечестивите езичници отрязали ръката и и я поставили в глинен, котел, където тя била изгорена пред родителите си, които били ужасени от смъртта на детето им. След появата на откровенията, мощите на света Ирина са намерени в глинен съд, недалеч от гробовете на свети Рафаил и Николай.
Освен това заедно със светиите са били измъчвани бащата на света Ирина, Василий, съпругата му Мария, петгодишният им син Рафаил, тяхната племенница Елена, учителят Теодор и доктор Александър. Техните останки са намерени близо до погребенията на светиите в отделни гробове. Тяхното мъченичество е станало на 9 април 1463 година.
Историите на местните , които започват през 1959 година, цикълът от откровения на светиите, описват честите случаи на определен старец на мястото, където се е случила екзекуцията. Освен това свети Рафаил е открил мястото на иконата на Иисус Христос и на Животоприемни източник, които впоследствие са извършили много чудеса. Светиите не само са показали на хората своите сили и подробности за смъртта си на мъченици, но и са доказали и продължават да доказват своето място пред Бога чрез много чудеса, чийто брой продължава да нараства. Днес свети Рафаил се е явявал в съня на много хора, както вярващи, така и безразлични към вярата, не само в Гърция, но също и в Америка и Австралия. Той лекува болните от неизлечими болести, събужда сърцата, които са закоравели от греха, облекчава страданията на нещастните и още един път потвърждава, че Бог е славен в Своите светии днес, вчера и завинаги. С молитвите на светиите Му, Господи, се смили над нас. Амин.
Паметта на светите Рафаил, Николай и Ирина се чества на Светли вторник.
Ето и едно от многобройните чудеса на свети Рафаил:
Монахинята от Австралия
Игумения Евгения Клейдара разказваше, че една от монахините Мария Адамакис, която беше израснала в Австралия е дошла в манастира чрез застъпничеството на свети Рафаил. Една нощ докато се молила игуменката, внезапно видяла, че се намира в непозната стая, в чужда страна, а в стаята имало непозната за нея млада жена. Тя била коленичила в молитва. Свети Рафаил, който също се намирал там, се обърнал към майката игуменка и казал:,, Трябва да приемете Мария". После потупал леко момичето по рамото с думите:,, Иди, иди, там ще намериш добро място".
Игуменката на следващата сутрин разказала на монахините от манастира какво се случило. Няколко месеца чакали пристигането на Мария, без да могат да се свържат с нея, защото те нямали информация за нейното име и адрес. Когато най-накрая пристигнала, тя повторила подробно историята и същата сцена.