Блажената игуменка Таксиархия е родена като Афродита Дукас на 30 април 1938 година в село Дракия, Пилио, Гърция, място за което се казва,че планините остават покрити с облаци. Живописните калдъръмени улички и сгради, датиращи от 1655 година , разказват историята на хора, които са знаели как да се жертват за вярата си и за ближния си. Хората от Дракия са помогнали за организирането на въстанието срещу османската власт и са страдали от нацистите , преживявайки мъченичеството чрез клането на над 100 от своите мъже и млади момчета. Именно в тази среда са били корените на Афродита Дукас. Родителите и, вече покойници, Йоана и Константинос, са били част от историята на това село. Когато тя е била на 5 години, баща и е бил екзекутиран от комунистическите бунтовници по време на гръцкото въстание след Втората световна война . Майка и останала с Афродита и тримата и братя и сестра. В Гърция когато бащата почине, децата се считат за сираци. След смъртта на баща им семейството изпада в бедност.
Страданието и болката стават част от детството на Афродита. Когато е на 12 години тя се разболява от ревматична треска, която ограничава нормалните дейности на младото момиче и и оставя сърдечно заболяване, което впоследствие ще се отрази на здравето и. Тя е изпратена в Атина в болницата ,, Евангелизмос,, за да и бъдат направени изследвания. Тя плаче ден и нощ за майка си и въпреки това, когато майка и идва да я види, Афродита смело се преструва на щастлива. Тези изпитания и страдания я укрепват, оформят и подготвят за бъдещата и роля, която е за слава Божия . Здравето и налага да живее по- съзерцателен живот и, възпитана във вярата на майка си, младата Афродита се сближава много с Църквата и в нея процъфтява дълбоката любов към Пресвета Богородица. Дева Мария става модел за нейния живот, извор на нейната вяра.
В крайна сметка тя отива в Америка за операция за смяна на сърдечната клапа и когато се завръща в Гърция, тя обещава на Пресвета Богородица , че ако оздравее, ще и служи в манастир в продължение на шест месеца. Младата Афродита оздравяла и изпълнила обещанието си към Пресвета Богородица. През 1971 година , на 33 -годишна възраст, тя постъпва в манастира на Пресвета Богородица Одигитрия в село Портария, на върха на планината с изглед към крайбрежието на Волос. Красивият манастир е заобиколен от живописни панорамни гледки към дъбови и борови дървета, цветни градини, водопади и потоци. Шестте месеца отминали, а Афродита никога не се върнала в Дракия.
В манастира тя била под послушание на старицата Макрина, известна в целия православен свят като духовен гигант на нашето време. Под ръководството на старицата Макрина , Афродита научила заповедите на монашеския живот, чиято основа е послушанието, и научила молитвата на сърцето,, Господи Иисусе Христе, помилуй ме" . На 28 август 1972 година тя била подстригана във Велика схима и получила името Таксиархия. Само една година била изминала , откакто влязла в манастира, но тя достигнала толкова големи духовни висоти , че била издигната до най-високото ниво на монашеството - Великата схима- рядко явление , преживяно от другите сестри. В манастира тя не само се усъвършенствала в христоподобна любов, послушание и смирение чрез своя духовен старец Ефрем Аризонски и своята старица Макрина, но тя била и заобиколена от подкрепящо , топло и любящо сестринство.
През 1989 година сестра Таксиархия е призована от своя духовен отец , стареца Ефрем, да направи върховна жертва. Тя е помолена да напусне любимата си старица и сестрите , да напусне дома си, красивия си манастир и да замине в Америка, за да отговори на призива на Христос да Му служи по един много различен начин. Тя пристига в Питсбърг с още една сестра , за да се срещне с епископ Максим, който , заедно със стареца Ефрем, има видение, без тя да знае, да посее семената на гръцкото православно монашество в Америка. Двете сестри са отведени в Саксонбърг , в много селска и чужда среда, в малка , занемарена селска къща, един рязък контраст с манастира, който тя напуска.
И така всичко започва.
Посетителите започват да идват, за да видят със собствените си очи първото монашески присъствие от Гърция в тази страна. В крайна сметка причините, поради които идват, се променят, много свещеници и хора са били привлечени, защото чули за тихата , смирена и проницателна монахиня и започват да я търсят за духовни съвети. Те са изпитали автентичната и безусловна любов, която Христос им вдъхва, когато дойде на света.
Сестринството от двама души става на трима и на 20 юли 1991 година сестра Таксиархия става старицата Тахсиархия, първата игумения на манастира,, Рождество Богородично". Такова е било смирението, тъй като и са били необходими огромна сила и смелост, за да преодолее културните и езикови бариери, копнежа по това , което била оставила зад гърба си, и да надхвърли всичко това, за да изпълни съвършеното си послушание на своя духовен старец и на видението на епископа. През 1991година била построена сграда с параклис и сестринството станало десетчленно .
Това било едно новосъздадено сестринство, съставено от жени , родени в САЩ. В тази страна до този момент няма манастир който да служи за еталон. Монашеският живот, неговите правила, реда, поведението на монахините и начина на четене и пеене на византийска музика са били чужди за сестрите. Игуменията Таксиархия , с безкрайно търпение, с дух на саможертва и майчина, всеобхватна любов, започва своето послушание, оформяйки душите под нейна грижа.
Докато обучава сестринството си, тя обучававала свещениците, децата, майките, възрастните хора- всички онези, които са отивали при нея в нужда, в болка, в скръб, търсейки съвет. През краткото и управление на манастира има много свидетели на благодатта, дадена и от Бог да лекува, както и нейния дар на проницателност. Времето и с всички, които са я познавали и обичали, приключва твърде рано. Тя претърпяла много страдания и се борела с рак на гърдата и сърдечна недостатъчност.
Игуменията Таксиархия почива в Господ на 3 август 1994 година на 56-годишна възраст. Тя е погребана на 6 август , на празника Преображение Господне.