Таня Илиева
На 19 юни Православната църква е постановила да честваме паметта на свети Паисий Хилендарски. Предполага се,че се е родил през 1722 година в района на град Доспей,Самоков, откъдето е бил и неговият баща. Не е получил някакво образование,той е заминал в Хилендарския манастир на Света Гора,където е станал йеромонах. В продължение на дълги години е събирал материали за своята книга, достигнал е даже до Германия. Написването на„История славянобългарская“е приключил през 1762 година в манастира Зограф. Починал е през 1773 година в Асеновград.
Той е олицетворение на прехода на България от Средновековието към епохата на Възраждането,към движението за национално освобождение на България от османската зависимост. За своето време създаването на„История славянобългарская“ е било подвиг от национално значение. Той се е движил и работил от патриотизъм и тревога за бъдещето на народа си, искайки да му вдъхне чувство на национална гордост и достойнство, и е близък да делото на братята Кирил и Методий. Първият препис на историята е направен от епископ Софроний Врачански през 1765 година като след това е преписвана и препечатвана многократно.
Паисий Хилендарски е канонизиран на 26 юни 1962 година.През 2000 година е учредена и награда за заслуги в областта на културата и науката,за особени заслуги и принос в тези области.