Според житието на преподобна Мария Египетска написано от свети Софроний Йерусалимски, когато се опитала да влезе в църквата на Божи гроб на празника Въздвижение на Кръста Господен, тя е била спряна от невидима сила, поради намеренията и. И след като направила опити да влезе, и виждала как другите влизат, тя вдигнала поглед нагоре и видяла иконата на Божията майка и осъзнала, че греховете я възпират. Тогава тя помолила на Божията майка да и позволи да я води към пътя на покаянието, като обещала да се отрече от света и да посвети живота си на Христос. След като изпълнила своето обещание, тя се превърнала в пример за покаяние за християните.
Пещерата на свети Атанасий Атонски се намира в южния край на Атон, вътре в която се смята, че се намира иконата на Богородица, пред която се е покаяла преподобната Мария Египетска. Тази икона е известна като света Богородица Егитирия или Гарантираща и е била открита в тази пещера от свети Атанасий Атонски, но на сутринта иконата изчезнала и се появила в пещерата. Свети Атанасий отнесъл иконата в манастира, но на следващата сутрин отново била открита по загадъчен начин в пещерата.
До този момент иконата още е под грижата на манастира на Великата лавра и нейният празник се празнува в събота след Акатиста на Пресвета Богородица по време на петата седмица на Великия пост.
Също така през 1905 година е имало земетресение на полуостров Халкидики и Атон, което било катастрофално и причинило огромни щети на манастирите, скитовете и килиите, както е имало и жертви. През това време в пещерата на свети Атанасий Атонски живеел монаха Харитон и неговото братство. Както света Богородица Егитрия гарантирала спасението на преподобната Мария Египетска, така и тя е направила същото за братството, което живеело аскетично в пещерата.
Старецът Харитон е бил решил се събуди половин час по-рано от обичайното време и да събуди монасите да започнат сутрешната служба. Веднага след започването на службата, пещерата започнала да се тресе и големите скали падали от високо с такъв тътен, че приличало на експлозия. Скалите, които падали смачкали пещерата, където били килиите на монасите, и ги завлекли в морето. Но тъй като монасите започнали службата по-рано, те били спасени от смъртта и не пострадали.