Таня Илиева
-Имаш много хубави очи!-казвам ѝ пред манастира,където тя живее вече 15 години.Тя ме погледна и сведе очи и ми отговори,,Имах!".
Животът на игуменката Теонимфи се разделя на два периода: първият като известната певица Мария Алексиопуло и втория като монахиня в един от манастирите в близост до Атина.Мястото,където е избрала да довърши земните си дни.Ето нейният разказ:
-Израстнах в квартал Перистери.Бяхме 6 деца в семейството,аз бях най-голямата.Майка ми беше от артистично семейство,имало е музиканти и всички те са имали красиви гласове,свирили са на мандолина и,както разбираш, аз бях закърмена с песента.
Баща ми беше божи човек,всяка неделя чувстваше нужда да отиде в църквата,за да се моли.Той проповядваше и в къщи веднъж седмично,ние израстнахме с катехизиса.Баща ми имаше такава вяра в Бог,че когато говореше за Него сълзите се стичаха по страните му като пълноводна река.Бях добра ученичка и отлична по религия.Когато бях на 10 години мечтата ми беше да стана танцьорка,обичах да танцувам.От всичко,което танцувах най-много обичах класическият балет.Спомням си как пусках и слушах прекрасни мелодии и си представях,че небето танцува в бели дрехи в чест на Бог.Баща ми не желаеше да имам нещо общо с танците и песента.Най-накрая беше убеден от един от приятелите на дядо ми,музикант.Казаха му:,,Защо постъпваш така с Мария?Тя има такъв хубав глас,остави я да развие дарбата си".В крайна сметка един от тях свирил за една от групите в Екали обеща да ме заведе там,за да пея и ще ме връща през нощта у дома.Баща ми му имаше доверие и така започнах.Там всички жени ми показаха голяма любов, аз бях ,,малката",те дори ми ушиха хубава рокля от тафта с една роза.Това беше първият ми агажимент и си го спомням досега .Бях хубаво момиченце,много невинно,още не бях живяла.Тогава започнах да пея в ,,Феята на Атина"в Кипсели.Тогава започнах да пея песните на Вугиолаки и бавно станах известна.Когато отидох в Солун срещнах Клала и започнахме съвместната си дейност и през 1966 година издадох първият си албум.Баща ми вече беше убеден,че ще стана певица.След първия ми албум, аз отидох да пея филмовия фестивал в Солун и там спечелих първа награда.Тогава отидох в Испания,на европейския фестивал,отново бях аплодирана и взех първа награда на фестивала тук в Атина.Междувременно продължавах да пея в нощни клубове и да правя записи.Работих в старата Атина с много звезди.
Намерих си работа,напуснах магазина,харесваше ми тишината,не пушех,не пиех,не играех карти.Отивах в 10 часа вечерта и се връщах сутринта да спя.По това време нямах време да отида на църква,въпреки че бях научена от семейството ми да живея по друг начин.Успехите ми бяха много.И въпреки това, аз смятам,че това беше пътят на Бог и да се посветя на Него.Междувременно се омъжих,родиха ми се две деца,две малки момичета Константина и Елефтерия.Съпругът ми не искаше да работя в нощните клубове и ме спря.Това беше времето,когато вече бях известна и моите песни звучаха непрекъснато по радиото.Четири години по-късно работата на съпруга ми закъса и трябваше да започна отново работа.За мен беше трудно,защото бях пропуснала много.Същото време, с парите,които бях спестила от песните,започнах да произвеждам здравословна храна,имах намерение да направя голяма верига.През 1984 година Константина беше вече на 18 години,предстоеше да отиде да учи в чужбина политология.Тя работеше заедно с мене в магазините,беше много трудно.Една сутрин тя взе колата си от къщата ни,за да отиде в магазина в ,,Кифисия".На един завой в Агия Марина в Коропи я засекъл един камион.Станало е мигновено.
Казали са на цялото ми семейство само на мене не.После се получи телефонно обаждане от магазина,че тя не е пристигнала и ме запитаха дали нещо не се е случило.Обадих се в полицията и от там ми казаха:,,Дъщеря ви госпожо,е мъртва."Нищо не виждах пред мен отидох до дивана и паднах.Обърнах се към Бог и го запитах:,,И ти ли плачеш,Господи с мен?" Беше завалял дъжд.Почти веднага дойдоха журналистите в къщи,даваха ми успокоителни,скриха всички вестници да не виждам лицето на детето ми.Тогава осъзнах,че ние не сме нищо освен кал.Бог ми помогна да се съвзема.Заминахме със съпруга ми за чужбина,за да се успокоим.Тялото ми стана кожа и кости.Спомням си,когато за първи път влязох в стаята на Елефтерия,втората ми дъщеря и я видях да плаче,не можех да го понеса.Но пред нея аз бях като планина,правех се на силна.Душата ми знаеше как се чувствах,когато бях сама.Опитах се да пея,защото трябваше да работя и отидох в ,,Звезди",но там осъзнах,че трябва да сложа край на кариерата си.Обсъдих го със съпруга ми, казах му,че не мога да пея повече,че искам да се разделим и да бъда сама.Той ме разбра.Той е добър човек и много красив мъж.Днес не поддържаме контакти,но продължавам да го обичам като брат.
Останах с дъщеря ми.Не исках да виждам никого,не исках да чувам никого,не ме интересуваше нищо.Ходех на църква,на литургиите,чувствах облекчение,почувствах,че душата ми се радва.През 1986 година реших да отида при един старец и да стана монахиня.Никой не е повлиял,сама взех решението си.Прости ми,но не мога да кажа какво точно се случи.Това е между мен и Бог.Първо станах послушница и през 1992 година станах монахиня.
Тук идват хора от цял свят,гърци от чужбина и Кипър,случват се чудеса с деца,които са болни.Света Богородица е навсякъде и ме защитава.Моля те,не пиши къде е манастирът,защото няма да отварям на никого,само в неделя.
Този,който с душата си иска да ме срещне и да дойде тук,за да се поклони,бъди сигурно мое дете,ще ме намери.Тук има много монахини.Събуждам се всеки ден в 4:30,просто излизам и говоря с Бог,пиша песнопения,моля се,работя в манастира цял ден.Вечер спя по три часа, и това ми е достатъчно.Понякога забравям да ям,но нямам нищо против.Сега съм много щастлива,душата ми е спокойна.На старини не се страхувам от смъртта,моля Бог да ме вземе,когато е готов.
В манастира има всичко,нищо не липсва,Бог се грижи за нас.Понякога имам изкушения,но се опитвам да ги преборя.Имам две внучета от Елефтерия -Панайотис Николас и Маритана-много ги обичам тези деца.Не съжалявам за нищо,което съм правила в живота си,но Бог е помислил за всичко.Бих искала да стана монахиня по-рано,но тогава Господ е искал това да се случи.
И друг живот да имам,бих искала да стана монахиня отново."