Нека никой не мисли,братя мой християни,че хората имащи свещен сан и монасите имат дълг непрестанно и винаги да се молят, а миряните не.Не,не всички ние,християни, имаме дълг да пребиваваме в молитва.
И Григорий Богослов учи всички християни и им говори и ония,които често трябва да помним и поменаваме името Божие,докато дишаме въздух.Същото и начина на молитва,трябва да спазваме начина на молитва,как трябва да непрестанно да се молим,именно с ума си.И винаги можем да го направим това,ако искаме.Защото когато и когато сме заети с работа,и когато ходим,когато ядем, винаги можем да се молим с ума си и да създаваме умната молитва, благоугодната Богу,молитвата истинна.С тялото си ще работим,а с душата си ще се молим.Нашият външен човек да изпълнява своите телесни работи,а с вътрешността си да се посвети изцяло на служба на Бог и никога няма да изостане от това духовно дело на умната молитва,както ни заповядва на нас Богочовека Иисус, и се говори в Светото Евангелие:,,А ти,кога се молиш,влез в скришната си стая и,като си заключиш вратата,помоли се на твоя Отец,Който е на тайно; и твоят Отец,Който вижда скришно,ще ти въздаде наяве"(Матей 6:6).
Клетката на душата е тялото,вратите ни са петте сетива на тялото.Душата влиза в клетката си,когато умът не скита тук и там по работи и светски неща, но е в рамките на нашите сърца.Нашите чувства се затварят и остават такива,когато ние не им даваме да придържат към външните чувствени неща,и по този начин нашият ум е оставен свободен от всички земни страсти и съкровената умна молитва се съединява с Бог,и неговият Отец.