Песен на песните това е брилянта на Старият Завет, и заедно с Евангелието на свети Йоан Богослов тя е сърцевината на Божественото Откровение.
В нея е заключено поразително послание,отличаващо се с особено дръзновение:Христос,Единородният Син Божий,прибежището на Своята Църква,Неговата Пресвята Майка,олицетворяваща Църквата,има Любов,обърната към всеки от нас,силна,могъща и лична,такава каквато гори у този младоженец към своята възлюбена невеста.Всеки християнин е призван към това тайнство на брака с Църквата,единението с нея.
За Христос и за нас тази любов има за източник една безмерна и неизтощима радост.
Бог очаква от нас любов,подобна на младото момиче към възлюбеният си,любов пълна със свежестта на първото влюбване.
Възсторжено,с радост Жениха съзерцава красотата на своята съпруга,която в своята същност е Негово собствено творение,отражение на Неговото сияние, и това е възсторжената радост,която отразява и тя,съзерцавайки красотата на своята Възлюбена:,,О,хубава си мила моя,хубава си!имаш очи гълъбови"(Песен.1:14) -,,О, хубав си,мой мили,и любезен!И леглото ни е зеленина!"(Песен.1:15).
Той се радва и ликува от това,че Той с нас,и за нас няма по-голяма радост,от това да го почустваме Него наш събеседник,защото ние сме едно с Него в взаимността на любовта,в диханието на Светият Дух:,,Дигни се,ветре,от север,завей и ти ветре,от юг и повей над градината ми,и ще се разлеят ароматите и!Нека дойде моят възлюбен в градината си и да вкуси сладките плодове!"(Песни 4:16)
Безусловно,в Песен на песните човешката любов се използва като алегория и трябва да бъде изтълкувана като духовна.Духовните субстанции,всъщност,не са много реални,колкото материални и осезаеми.И любовта не е толкова истинна,не е толкова силна,колкото красотата,която се поражда и питае-духовната красота на Другият, и не Неговата привлекателност.
Красотата на Жениха и Невестата в Песента не лежи на телесната плоскост.Песента показва тяхната вътрешна красота,красотата на любовта,която е способна да се жертва заради другия.Това е времето на красотата на смирението,търпението и сладостта.....
За чистото сърце тази любов,дадена му е длъжна да има ,,гълъбови очи",тя има притегателна сила, и телесната красота,когато и да се вгледаш в нея,става източник на неизказана радост и възхищение.
Любовта и проявлението на любовта в Песента представляват дарбите,които ни са дадени от Христос и се намират в дълбините на сърцата ни.Те ни напомнят за заложената вярност,която приемаме чрез съприкосновението с Неговата Благодат,даващи ни на нас да почустваме и да вкусим радостните дарове на Светият Дух:,,А плодът на духа е:любов,радост,мир,дълготърпение,благост,милосърдие,вяра,кротост,въздържание.Против такива няма закон."(Гал 5:22-23)
,,Затворена градина е моята сестрица невеста,заключен кладенец,запечатан извор;твоите разсадници са градина с нарове,най-хубави плодове,кипери с нарди"(Песен 4:12-13).
Когато се вгледаме в Божественото съвършенство на Христос,нашият възлюбен,когато допускаме в нашите сърца съкровената притегателност и сладост на Неговите дарове,преливащи в нас,нас ни обхваща радост и щастие от съвсем друг тип и ред,но в този момент ние изпитваме влюбване.
Тези съкровени съприкосновения с Божествената благодат са свидетелство и изразяване на безконечната благост на Христос,Който наистина желае,ние да заживеем с Неговият живот,желае да пребиваваме само с Него,да бъдем едно тяло с Него,да бъдем оживотворени от Божественото му дихание, и да бъдем проникнати от любов.
Всяко вътрешно движение,което Духът пробужда в нашата душа,всяко стремление към благото,всяко прекрасно вдъхновение, което чувстваме е свидетелство за това,че този наш Възлюбен поражда вътре в нас една истинска,лична,нежна любов,подобно на добрата грижа,с която земният мъж се отнася към съпругата си,но много по възвишено и несравнимо.,,Лявата му ръка ми е под главата,а дясната ме прегръща"Песен 2:6
Христос не очаква от нас хладно послушание,безличен морален закон.Той очаква от нас във всеки момент от нашия живот,ние да се отречем от всички наши воли,пристрастия,желания, да се подчиним на Неговото слово,на Неговият Божествен инициатива,да се отречем с увереност с доверие,дори когато сме паднали,защото Го обичаме,ние го предпочитаме пред всичко, и при всички обстоятелства да искаме да покажем любовта като взаимност.Любов,която може да бъде изразена от нас с думи,с молитва и дела,даже и с безмълвие,с пълно доверие и самоотричане заради Него.
Възсторжено,с радост Жениха съзерцава красотата на своята съпруга,която в своята същност е Негово собствено творение,отражение на Неговото сияние, и това е възсторжената радост,която отразява и тя,съзерцавайки красотата на своята Възлюбена:,,О,хубава си мила моя,хубава си!имаш очи гълъбови"(Песен.1:14) -,,О, хубав си,мой мили,и любезен!И леглото ни е зеленина!"(Песен.1:15).
Той се радва и ликува от това,че Той с нас,и за нас няма по-голяма радост,от това да го почустваме Него наш събеседник,защото ние сме едно с Него в взаимността на любовта,в диханието на Светият Дух:,,Дигни се,ветре,от север,завей и ти ветре,от юг и повей над градината ми,и ще се разлеят ароматите и!Нека дойде моят възлюбен в градината си и да вкуси сладките плодове!"(Песни 4:16)
Безусловно,в Песен на песните човешката любов се използва като алегория и трябва да бъде изтълкувана като духовна.Духовните субстанции,всъщност,не са много реални,колкото материални и осезаеми.И любовта не е толкова истинна,не е толкова силна,колкото красотата,която се поражда и питае-духовната красота на Другият, и не Неговата привлекателност.
Красотата на Жениха и Невестата в Песента не лежи на телесната плоскост.Песента показва тяхната вътрешна красота,красотата на любовта,която е способна да се жертва заради другия.Това е времето на красотата на смирението,търпението и сладостта.....
За чистото сърце тази любов,дадена му е длъжна да има ,,гълъбови очи",тя има притегателна сила, и телесната красота,когато и да се вгледаш в нея,става източник на неизказана радост и възхищение.
Любовта и проявлението на любовта в Песента представляват дарбите,които ни са дадени от Христос и се намират в дълбините на сърцата ни.Те ни напомнят за заложената вярност,която приемаме чрез съприкосновението с Неговата Благодат,даващи ни на нас да почустваме и да вкусим радостните дарове на Светият Дух:,,А плодът на духа е:любов,радост,мир,дълготърпение,благост,милосърдие,вяра,кротост,въздържание.Против такива няма закон."(Гал 5:22-23)
,,Затворена градина е моята сестрица невеста,заключен кладенец,запечатан извор;твоите разсадници са градина с нарове,най-хубави плодове,кипери с нарди"(Песен 4:12-13).
Когато се вгледаме в Божественото съвършенство на Христос,нашият възлюбен,когато допускаме в нашите сърца съкровената притегателност и сладост на Неговите дарове,преливащи в нас,нас ни обхваща радост и щастие от съвсем друг тип и ред,но в този момент ние изпитваме влюбване.
Тези съкровени съприкосновения с Божествената благодат са свидетелство и изразяване на безконечната благост на Христос,Който наистина желае,ние да заживеем с Неговият живот,желае да пребиваваме само с Него,да бъдем едно тяло с Него,да бъдем оживотворени от Божественото му дихание, и да бъдем проникнати от любов.
Всяко вътрешно движение,което Духът пробужда в нашата душа,всяко стремление към благото,всяко прекрасно вдъхновение, което чувстваме е свидетелство за това,че този наш Възлюбен поражда вътре в нас една истинска,лична,нежна любов,подобно на добрата грижа,с която земният мъж се отнася към съпругата си,но много по възвишено и несравнимо.,,Лявата му ръка ми е под главата,а дясната ме прегръща"Песен 2:6
Христос не очаква от нас хладно послушание,безличен морален закон.Той очаква от нас във всеки момент от нашия живот,ние да се отречем от всички наши воли,пристрастия,желания, да се подчиним на Неговото слово,на Неговият Божествен инициатива,да се отречем с увереност с доверие,дори когато сме паднали,защото Го обичаме,ние го предпочитаме пред всичко, и при всички обстоятелства да искаме да покажем любовта като взаимност.Любов,която може да бъде изразена от нас с думи,с молитва и дела,даже и с безмълвие,с пълно доверие и самоотричане заради Него.