Иконата на Почаевската Пресвета Богородица е почитана както в православната, така и в римокатолическата църква. Историята на иконата е свързана неразривно с Почаевския манастир в чест на Успението на Божията майка, който се намира в Украйна, в който тя пребивава вече около 400 години. Но много преди това планината Почаев е белязана от благодатта на Дева Мария.
Преди повече от 500 години, когато планината била напълно необитаема, двама монаси се заселили в малка пещера. Тогава те станали свидетели на чудотворното явление на Божията майка.
Това се случило през 1340 година, след молитва, единият от тях решил да изкачи планината и да стигне до върха. И изведнъж Девата, заобиколена от пламъци върху един камък. Той незабавно извикал и другия монах, който също се удостоил да бъде свидетел на това събитие. Всичко това видял и един пастир на име Йоан Босии. Той изтичал нагоре по планината, където намерил двамата монаси и така тримата прославили Бог. На камъка, на който стояла Божията Майка, останал отпечатък от десния крак на Пречистата Дева. Там сега извира вода, която никога не намалява и никога не прелива.
Самата икона в Почаев се е появила в манастира след посещението през 1559 година на гръцкият митрополит Неофит, който пътувал от Константинопол през Москва. Преминавайки през Волин, той посетил благородничката Анна Гойска, която живеела в имението Орла, което се намирало недалеч от Почаев. Анна Гойска приела радушно госта и му оказала дълбоко уважение. В знак на благодарност за гостоприемството, митрополит Неофит и подарил древна икона на Божията майка с Младенеца, която носел със себе си от Константинопол и която била пазена от него като светиня.
В продължение на тридесет години иконата получена от Анна Гойска била в параклисът на замъка. Постепенно от домакинството на Гойска започнали да забелязват, че от иконата се излъчва някаква необичайна светлина. Слугите казали на господарката за това, но тя дълго време не искала да повярва на техните думи, докато тя в съня си не видяла иконата в голяма светлина. Тогава Анна Гойска поставила пред нея едно постоянно горящо кандило. Когато нейният брат Филип бил излекуван от иконата, през 1597 година тя предала иконата в планината Почаев на монасите. На скалата на планината Почаев била построена църква посветена на Успение Богородично и създаден манастир, за който Анна Гойска дава пари за издръжка. Оттогава иконата е известна като Почаевска.
След смъртта на Анна Гойска планината Почаев е била наследена от един неин пламенник, който бил лютеран и мразел православието Андрей Фирли. Той ограбил манастира и взел иконата, която съхранявал в дома си дведесет години. Веднъж той решил да се подиграе с православната светиня. Той поканил гости и облякъл съпругата си като православен свещеник и тя започнала да крещи силно на Божията майка и на нейната икона. За което била и наказана.Зъл дух започнал да я измъчва и тя се освободила чак, когато съпругът и върнал иконата в Почаевския манастир.
В по-късни времена монах от Почаевския манастир бил взет в плен от татарите си припомнил за манастира, за богослуженията, химните. Монахът бил особено тъжен, когато настъпил празникът на Успението на Пресвета Богородица и със сълзи на очи се помолил на Божията майка за своето освобиждение от плен. И чрез молитвите си към Дева Мария веднага той се намерил от подземието в пред стените на Почаевския манастир.
През лятото на 1675 година по време на Збаражската война с османците, при управлението на полския крал Ян Собески, полкове татари, начело с хан Нуридин, се приближили до манастира Почаев. Стените на манастира били слаби и не осигурявали никаква защита на обсадените. Игуменът Йосиф Добромирски убедил братята и миряните да се обърнат към небесното ходатайство на Пресвета Богородица. Монасите и миряните се молели усърдно, прегърнали чудотворния образ на Божията майка. На сутринта на 23 юли татарите започнали да нападат манастира, тогава игуменът започнал да пее акатистът на Божията майка. С първите думи, самата Най-чиста Богородица изведнъж се появила над храма с небесните ангели, които държали изтеглени мечове. Монахът Йов бил близо до Божията Майка, и я молел за закрила на манастира. Татарите взели всичко това за видение, в ужас започнали да стрелят към Богородица, но стрелите се върнали към онези които ги били изстреляли. Ужас настъпил в редиците на татарите. В безредие, без да се подреждат те започнали да стрелят по собствените си редици. Защитниците на манастира се втурнали в преследване на врага и заловили мнозина в плен. След това много от пленниците са приели православната вяра и останали в манастира завинаги. В памет на това събитие е установен празника Почаевската икона на Божията майка на 5 август.
През 1721 година Почаев е окупиран от униатите. Въпреки това тежко за Почаевската Лавра време са записани от монасите 539 чудеса. По време на управлението на униатите през втората половина на 18 век, униатският граф Николай Потоцки става благодетел на Почаевската света обител след чудо станало с него.
През 1832 година едно сляпо момиче на име Анна Акимчукова отишло в манастира с баба си. Когато се помолила и измила очите си с водата то прогледнало и бабата, която била униатка приела православието. Оттогава всяка събота пред иконата се чете акатист на Пресвета Богородица.
През 1869 година иконата е украсена със златна риза със скъпоценни камъни камъни и перли. Размерът на иконата е малък 30х32 см. Надписът е на старогръцки и принадлежи към иконографския тип ,, Нежност" . Върху иконата има миниатюрни изображения на свети пророк Илия, свети Мина, първомъченик и архидякон Стефан, свети великомъченик Авраам, великомъченици Екатерина, Параскева и Ирина.
В Успенската катедрала на Лаврата има голяма икона носеща името на почаевската икона. Тя е поставена от киевци в памет на избавянето на Киев от холерата през 1848 година и се смята за чудотворна.
Известни са около 300 чудотворни икони с образа на Дева Мария от Почаев.
По време на Великата отечествена война, когато германците са били окупирали Почаев, иконата е била скрита и запазена в дома на протодякон Стратоник, който служи шестдесет години в Почаевската Лавра.
На 17 юни 1950 година в Почаевската лавра се случило чудотворното изцеление на монахинята Варвара. Тя дошла от град Ораниербург, трудно се предвижвала с помощта на своя другарка, монахинята Мария. Когато се докоснала към чудотворния образ на Божията майка, монахинята веднага се изправила на крака. Патериците на монахинята все още стоят в обителта, пред иконата на Пресвета Богородица, за да напомнят за чудото, което се е случило.
През 1991 година униатите са се опитали да превземат Почаевския манастир. Автобуси със завоеватели напуснали Лвов. Монасите и вярващите, започнали да четат акатистите на Божията майка и монаха Йов Почаевски . Молитвата продължила цяла нощ. Автобусите не могли да пристигнат.
През 1721 година Почаев е окупиран от униатите. Въпреки това тежко за Почаевската Лавра време са записани от монасите 539 чудеса. По време на управлението на униатите през втората половина на 18 век, униатският граф Николай Потоцки става благодетел на Почаевската света обител след чудо станало с него.
През 1832 година едно сляпо момиче на име Анна Акимчукова отишло в манастира с баба си. Когато се помолила и измила очите си с водата то прогледнало и бабата, която била униатка приела православието. Оттогава всяка събота пред иконата се чете акатист на Пресвета Богородица.
През 1869 година иконата е украсена със златна риза със скъпоценни камъни камъни и перли. Размерът на иконата е малък 30х32 см. Надписът е на старогръцки и принадлежи към иконографския тип ,, Нежност" . Върху иконата има миниатюрни изображения на свети пророк Илия, свети Мина, първомъченик и архидякон Стефан, свети великомъченик Авраам, великомъченици Екатерина, Параскева и Ирина.
В Успенската катедрала на Лаврата има голяма икона носеща името на почаевската икона. Тя е поставена от киевци в памет на избавянето на Киев от холерата през 1848 година и се смята за чудотворна.
Известни са около 300 чудотворни икони с образа на Дева Мария от Почаев.
По време на Великата отечествена война, когато германците са били окупирали Почаев, иконата е била скрита и запазена в дома на протодякон Стратоник, който служи шестдесет години в Почаевската Лавра.
На 17 юни 1950 година в Почаевската лавра се случило чудотворното изцеление на монахинята Варвара. Тя дошла от град Ораниербург, трудно се предвижвала с помощта на своя другарка, монахинята Мария. Когато се докоснала към чудотворния образ на Божията майка, монахинята веднага се изправила на крака. Патериците на монахинята все още стоят в обителта, пред иконата на Пресвета Богородица, за да напомнят за чудото, което се е случило.
През 1991 година униатите са се опитали да превземат Почаевския манастир. Автобуси със завоеватели напуснали Лвов. Монасите и вярващите, започнали да четат акатистите на Божията майка и монаха Йов Почаевски . Молитвата продължила цяла нощ. Автобусите не могли да пристигнат.