Таня Илиева
Светите първовърховни апостоли Петър и Павел са двата стълба на вярата, два абсолютно противоположни характера: вдъхновения необразован и неспирния оратор. Те заедно са пристъпили в Царството небесно.
Петър е по - големият брат на апостол Андрей Първозвани, бил необразован и беден рибар; Павел произхождащ от семейство на богати родители, римски гражданин, ученик на известният иудейски законник Гамалил, „книжник и фарисей“.
Петър верният ученик на Иисус Христос от самото начало, пряк свидетел на всички чудеса и на всички събития от живота му от момента на започване на проповедта.
Павел най-яростния гонител и враг на Христос,разпалващ омразата срещу последователите на християнството като религия, измолил разрешение от синедриона да преследва привържениците на Иисус на всякъде и да ги изпраща в Йерусалим като роби. Петър,маловереца, отрекъл се три пъти от Учителят си, но горко се разкаял и станал основата на Църквата. И Павел, съпротивляващ се яростно на правдата на Господ, а впоследствие станал пламенен защитник.
Светите първовърховни апостоли Петър и Павел, според преданието на Църквата, приели мъченичеството заедно в един ден. Този ден бил 29 юни. Тази дата е указана в древните календари: Римският от 4 век, Картагенският от 5 век, намираме сведения в мартиролога на блаженият Йероним от 4 век, в сакриментариите на папа Григорий Велики от 6 век.
Църковните историци предполагат,че свети Петър е пребивал в Рим през 67 година. Където покръстил много хора в християнството. В Рим той пише Второто съборно послание към християните, като се обръща и към тези, които са останали езичници и иудеите, намиращи се в Мала Азия. Било му предизвестено за краят на земният му живот: знаейки ,че скоро ще оставя моята хижа, както и Господ наш Иисус Христос ми яви. Ще се постарая, обаче, щото вие и след смъртта ми всякога да си припомняте това.(2Пет.1:14-15). С началото на гоненията на император Нерон, учениците на апостол Петър, го убедили да избяга от Рим, за да не изгубят пастиря си. Подтикнат от любов към тях Петър се съгласил. Излизайки от градът, на Апиевият път апостол Петър среща Иисус Христос. На въпроса:„Къде отиваш, Господи?“ Иисус му отговорил: „Отивам в Рим, за да бъда разпнат отново“.След което апостол Петър се завърнал в града и бил отведен в Мамертинският затвор, който се намира на Капитолийският хълм близо до църквата„Свети Йосиф“. От затвора Мамертин апостол Петър на Ватиканският хълм, който е разположен на десния бряг на река Тибър.На хълмът се намирал цирка на Нерон. Тук апостол Петър приел мъченическата си смърт. И така се изпълнили думите от Евангелието на Йоан 21:18-19. Както Христос бил разпнат на кръст, така и апостола е бил разпнат, но с главата надолу, в знак на смирение и скромност.На хълма на Ватикана е погребан още един свещеномъченик Климент Римски.Това място е било светиня за християните от първите векове. Когато през 1941 година са правени археологически разкопки е намерена плочка с надпис:„Петър е тук“, на гръцки език.
За времето на пребиваването на апостол Павел в Рим няма сведения. И на него му е бил предизвестен края на земният му път и е описано в Деянията на апостолите 9:15.Както е било съхранено мястото за покой на апостол Петър, така и мястото на покой на апостол Павел е известно. Остийският път е било мястото,където двамата са си взели прошка и са се видели за последен път. И там е построена църква посветена на двамата апостоли.Оттам апостол Павел бил отведен в крайградската местност наречена Салвийските извори. Като римски гражданин той бил обезглавен.
Над гробницата на апостол Павел император Константин Велики е построил през 324 година великолепна църква. Апостол Павел е смятан за основател на църквата на Гърция и всяка година на едно емблематично място, Агората в Атина, там където е проповядвал се прави възпоменание.
За първи път се споменава за празника през 4 век. Според преданието на християнската църква,празника се отбелязва за първи път в Рим, чиито епископи се смятат за приемници на апостол Петър. На 29 юни 258 година в Рим са били пренесени мощите на двамата апостоли. В течение на годините 29 юни е станал денят на мъченичеството на двамата апостоли. Блаженният Августин пише за това:„В един ден ние отбелязваме паметта на страданията на апостолите, които са пострадали в различни дни, но са били едно цяло като дух“
Около 324 година, Константин Велики в столиците на двете Римски империи,Рим и Константинопол, построява първите храмове в чест на двамата апостоли. С времето християнската религия станала официална в империята и пред Църквата стояла задачата да обърне населението в християнството. Проповедта и служението на двамата апостоли служели за образец и така те двамата станали най-важните образци на подражание.