Интервю с Негово Високопреосвещенство митрополит Амвросий на Корея
Ваше Високопреосвещенство, благодаря ви, че ще говорите с мен. Бяхме информирани от медиите, че Московската патриаршия наскоро е създала,, Епархия на Южна и Северна Корея". Можете ли да коментирате това развитие?
Благодаря ви, господин Сотиропулос, за тази възможност.
Жалко е, че нашите руски братя не се вслушаха в нашия призив, който отправихме многократно с голяма болка, а унищожиха каноничността на Православната църква в Корея. За голяма жалост и скандал за местните вярващи, под претекст за несъгласието си с Вселенската патриаршия по въпроса за автокефалията в Украйна, Московската патриаршия създаде Екзархия и епархия под юрисдикцията на Вселенска патриаршия в Далечния изток и в Източна Азия.
За мен, както и за читателите, препратките към,, каноничност" и ,, претекст" се открояват във вашия отговор. Моля, обяснете какво имате предвид с тези термини .
С удоволствие ще отговоря на въпроса ви.
Като използвам термина каноничност, имам предвид, че до Рождество Христово 2018 година в Корея имаше само една Православна църква, тази на Вселенската патриаршия, която беше-моля ви, да ми позволите за определението- модел за православието по целия свят. Имаше един местен епископ, митрополит на Корея, защото ние като църква не разделяме страната- както великите сили, за съжаление, я разделиха между Юг и Север преди 70 години. Под омофора на корейският митрополит бяха всички православни християни, които пребивават на Корейския полуостров, принадлежат към една единна църква, независимо от тяхната етническа принадлежност. С други думи , в Корея, в продължение на много десетилетия, следваме каноничната традиция на Древната църква, в която има един -единствен епископ във всяка географска област, който е отговорен духовен баща и се грижи за литургическите и пасторални нужди на неговото многонационално стадо. Аномалният феномен на съществуването на много епископи, и всъщност със същата титла и същия регион, е ситуация, която се появява с миграцията на православните вярващи през 19 век от православните страни в Новия свят. Всеки, който има дори основни познания за църковния каноничен закон, веднага разбира неговата нередност. Освен това решението на Четвъртата всеправославна конференция за православната диаспора в Православния център на Вселенската патрирашия в Шамбези(6-13 юни 2009) , подписана от всички православни църкви, включително и от негово Светейшество Кирил, патриарх на Москва, за възстановяване на каноничния ред на Древната църква.Това официално решение ясно показва, неодавнашният акт на Московската патриаршия в Корея и в други части на Далечния Изток, Източна Азия, Европа и Латинска Америка е изцяло аномален и противоречи на православната еклезиология и канонична традиция.
Моля, обяснете и употребата на термина,, претекст" и връзката му със ситуацията в Украйна?
Не използвах този случай случайно, защото съм твърдо убеден, че решението на Патриаршията на Москва да спре споменаването на Вселенския патриарх, много преди да бъде дадена Автокефалията на Украинската църква, беше претекст, използван от Москва, за да започне въвеждането на този преднамерен план, замислен преди няколко десетилетия.
Ваше Висопреосвещенство, не ли прекалено с препратката ви към ,, преднамерен план"?
Терминът,,преднамерен план" не е форма риторично преувеличение.Имам много доказателства, които по мое мнение доказват точността и истинността на това твърдение.
Можете ли да предоставите тези доказателства или информация,за да обосновете иска си?
Ще цитирам някои факти за Корея, в мой контекст. Други братя йерарси, които контролират митрополиите на Вселенската патриаршия в диаспората, имат подобен опит и аз ги насърчавам да популяризират своя опит, за да информират напълно обществеността.
Веднага след разпадането на комунистическия режим, когато първите икономически имигранти започнаха да идват в Корея от Русия и другите славянски страни, московската патриаршия в Корея започна да има правни претенции. Например московският патриарх Кирил, който беше архиепископ на Смоленск и Калининград, посети катедралата Свети Никола в Сеул, тя е катедрала на корейските вярващи под духовната грижа на Вселенската патриаршия. След неделната Божествена литургия той е попитал местен човек от руски произход:,, Виждате ли всичко това? ( това е църквата и околните сгради). Някога те бяха наши и взети от гърците!" Когато митрополит Сотирос Писидийски, тогава архимандрит и предстоятел на катедралата Свети Никола, чул това местния руски човек, той отговорил:,, Тук, където е днес сградата на катедралата,, Свети Никола" нямаше никакви сгради. Всичките тези сгради бяха построени след корейската война, когато руснаците вече бяха напуснали Корея.
И така, тези твърдения са започнали много отдавна, още в началото на 90 -те години.
Всъщност тези, които са изучавали църковна история, знаят, че Московската патриаршия е започнала да претендира за юрисдикции на Вселенската патриаршия преди много векове. Тя започва с царски сатанинска и империалистическата теория за ,, Третия Рим". Това е една измислена и неоснователна идея, че Руската империя ще стане продължение на Византийската империя, и че Руската патриаршия ще замени Византийската империя. Оттогава, с някои исторически паузи, Руската държава и Руската православна патриаршия работят заедно за постигането на тази цел. Те си сътрудничат с заблудата, че ако някой хипотетично ,,даде" на московската патриаршия името на ,, Вселенската патриаршия" и да я обяви на първо място, то тогава всички проблеми ще бъдат магически и незабавно разрешени. За да сме сигурни, че тази цел трябва да бъде постигната, ще видим, че всички практики на Вселенската патриаршия през последните 100 години, които Московската патриаршия днес етикитира като ,,нередности" или като ,, неканонични", веднага ще се разглеждат като канонични. С други думи, лидерите на Московската патриаршия не се противопоставят на решенията и действията на Вселенската патриаршия, защото тези решения и действия са против еклсиологичния иетос на Православната църква, а те се противопоставят просто защото решенията и действията на Вселенската патриаршия не служат на техните стремежи да станат ,, Третият Рим".
Но сега нека се върнем към нашата основна грижа. Исканията на Московската патриаршия в Корея започнаха в началото на 90-те години. Ние разполагаме с документи от Министерството на външните работи на Московската патриаршия, в които се искат от протестанските църкви пари, за да построят църква в Сеул. Имаме публикации от корейските медии, очевидно внушени от руските власти, в които те ,,обясняват", че руснаците нямат църква за своите богослужебни нужди. По този начин те съзнателно пренебрегват съществуването на православната митрополия в Корея под юрисдикцията на Вселенската патриаршия, която има църква и свещеник, както и всичко останало, необходимо за техните литургични и пастирски нужди на техен собствен език. По същата причина многократно сме били подлагани на натиск от руските дипломати в Корея. За да направим една дълга история кратка, на всяка официална среща между руски и корейски дипломати, независимо дали в Корея или в Русия, постоянно има една тема и тя е даряването на земя за построяването на руска църква в Сеул. И моля да завърша темата за преднамерената неканонична и експазинистична политика на Московската патриаршия срещу православната митрополия на Корея със следния факт. Преди две години архиепископ Сергей на Солнечногорск(сега митрополит на Сингапур и Югоизточна Азия и председател на Югоизточната Азиатска Патриаршеска Екзархия) дойде в Корея.Както споменах в интервю преди две години той и руският посланик в Сеул посетиха кмета на Сеул с една единствена цел да поискат парцел за построяването на руска църква! След срещата с кмета на Сеул архиепископ дойде в нашата митрополия придружен от дипломати от руското посолство. В акт на изключително лицемерие той ме помоли да приема с любов един кореец, когото той нарече свещеник, и да го науча на литургичните и църковни практики, защото не е учил теология. Този кореец, е офицер от руската мисия в Корея и е придружавал архиепископ Сергей при срещата му с кмета на Сеул. И както се разбра са имали преднамерен план да го направят свещеник в руската църква.
Ваше Високопреосвещенство, познавате ли този,, свещеник"? И ако е така, защо не споменете името му?
Разбира се, аз знам кой е той, но от уважение към него и осъзнавайки,че е използван, няма да спомена името му. И все пак, тъй като вашия въпрос ме провокира, ще спомена още един да го наречем инцидент: след споменатата среща с митрополит Сергей в нашата митрополия, получих телефонно обаждане и писмено съобщение някой, който се представи като,, господин Со" и ме помоли да се срещнем. В деня и часа на срещата, моите сътрудници от митрополията и аз се удивихме, че виждаме Со облечен като свещеник и с руски златен кръст около врата му, на визитната картичка му пишеше, че е протоиерей. Той беше придружен от корейски мирянин, който има търговски отношения с Русия и който твърди, че е познат на Дмитрий Петровски, чиновник, работещ в Отдела за външни отношения на патриаршията в Москва. Двама мои сътрудници ги заведоха в приемната, където им предложиха напитки. Въпреки това, че господин Со ,, дойде на срещата, облечен в свещенически дрехи, без да ни информира, чувствахме, че е препоръчително да не се срещаме с него. Ето защо дяконът на митрополията му даде следното послание,,Вие поискахте по телефона и писмено да се срещнете с митрополита като мирянин, а не като свещеник. Нашата Вселенска Патриаршия не ви признава като каноничен свещеник, затова, тъй като поискахте срещата като един човек, а се представяте като друг, нашият митрополит няма да ви приеме". Той беше много ядосан,че започна да му се кара с вулгарни думи, които не могат да бъдат повторени. Дяконът, въпреки шокът, който претърпя, се опитваше да довърши своето послание, но господин Со не го слушаше. Вместо това каза следната следното с гняв и възмущение:,, Млъкни! Дошъл съм да се срещна с митрополита. Млъкни!Не ми казвай нищо друго. Кажи ми само дали той ще ме приеме" В крайна сметка, като чу от дякона, че няма да бъде приет, той се изправи от мястото си и стисна юмруци с гняв, отвори вратата и си тръгна почти избяга, като остави всички зашеметени и спътникът му напълно се смути.
Вашето описание на събитията е удивително Ваше Високопреосвещенство
Това е наистина много тъжна ситуация с всичко, което се случи. За да се разбере колко е силно желанието на Московската патриаршия да унищожи каноничността на православната митрополия на Корея, нека да ви дам още един пример:една новобрачна двойка от Южна Корея, която принадлежи към една от най-големите и най-опасни секти в Корея са посетили Русия през месец март 2017 година, за да се срещне с патриарх Кирил. По време на срещата им той ги е благословил, и им пожелал успешен брак, дал им е икона за подарък и не пропуснал възможността да им каже, че Руската църква има дълбоки корени в Корея, и ще се върне отново, за да продължи руската мисия, която е спряна поради политически обстоятелства. Всичко това може да се види във видеоклип, публикуван след срещата му с тази двойка в Интернет. Очевидно патриарх Кирил,губейки контрол над нещата, е бил воден от желанието си да говори за плановете си за Корея. Неприятното нещо в тази история е , че тези двама млади хора, както научихме, са използвали срещата си с патриарх Кирил в полза на тяхната ерес, защото тяхната стратегия е да общуват с ВИП-ове и след това да публикуват снимки и видеоклипове на своите срещи с политически и религиозни фигури.
Връщайки се към въпроса за Корея, какъв е сегашният и статут? Създадена ли е православна църква под руска юрисдикция?
За съжаление отговорът е да. В частен имот, даден им от споменатия господин Со. Така на 30 декември 2018 година те са започнали да извършват църковни служби със свещеник изпратен от Московската патриаршия и подпомаган от господин Со
На този етап от интервюто намирам за уместно да спомена за следния случай : от 23 до 25 ноември 2018 година една седмица преди благословената и много успешна четвърта официална визита на Вселенският патриарх в Корея, се е състояла среща в руското посолство с руснаците, живеещи в Югоизточна Азия, на която е присъствал Волоколамския митрополит Иларион. На срещата са присъствали около 50 руснаци от различни страни от Югоизточна Азия, включително и от Корея. За тези, които живеят в Корея, митрополит Иларион е подчертал, че ще изпратят свещеник от Московската патриаршия преди Рождество Христово по стария календар. На това известие много от тях са реагирали отрицателно, защото те принадлежат от много години към митрополията на Корея. Митрополит Иларион им ,, обяснил" че тези които принадлежат към Вселенската патриаршия, са ,, разколници" и не трябва да посещават нашите църкви в Корея, нито да се причастяват при нас. Тогава един от вярващите казал:Владико, тук в Корея сме от много години. Още от самото начало, когато за първи път дойдохме, Писидийският митрополит Сотирос, ни прегърна с много любов и обич и ни осигури всичко, от което имахме нужда. Имаме църква, имаме свещеник, имаме зала за нашите срещи, имаме неделни училища и летни лагери за нашите деца, имаме всичко. Нямаме нужда от нова църква
Друг от вярващите му казал: Владико, вие ни казахте, че това се случва, защото Вселенската патриаршия призна схизматиците в Украйна. Не прие ли Московската патриаршия разколническата РПЦЗ ?
Тогава митрополит Иларион отговорил ,, Това е било направено,защото московската патриаршия, като майка на руснаците, прегърна разколниците с любов и им прости всичко, което са направили."
Вместо да отговори, митрополит Иларион е помолил всички, които желаят да имат нова църква, установена в Корея да подпишат документ в този смисъл. Този документ е бил подписан от много малко от присъстващите.
От вашите думи разбирам,че новата Руска църква е основана срещу волята на мнозинството от руските вярващи, живеещи в Корея. Сега всички руснаци ли посещават тази църква?
Някои от тези хора ни напуснаха и посещават новата църква, очевидно по етно-расови причини. Но много повече вярващи все още идват в православната митрополия на Корея. Най-тъжното обаче е,че представителите на Московската патриаршия наричат руснаци и други хора от славянски произход, но и корейци, американци и други англоговорящи, те се опитват да ги убедят да посетят църквата им. Те дори се обаждат по телефона или използват малките деца като се опитват да им влияят , като ги използват според възрастта им. Гротескното е , че те са достигнали до там, че да молят членовете на нашата Църква да отидат при тях, за да катехизират корейците, които искат да станат православни! Всички онези, които подкрепят руската страна, трябва да си зададат въпроса дали тези тактики са в хармония в духа на Евангелието или те са пример за прозелитизъм, насочен към православните!
В тази връзка с въпроса за използването на неподходящи средства за набиране на поддръжници, ми дойде на ум разговорът между Вселенския патриарх Вартоломей и московския патриарх Кирил, по време на второто му посещение във Фанар през август 2018 година. Само си спомням сцените, на които бяхме свидетели, като членове на Синода, и това буквално ме кара да се чувствам зле. Във всеки случай, на тази среща московският патриарх каза на Вселенския патриарх:,, Ваше Светейшество, ако дадете автокефалия на Украйна, кръв ще бъде пролята." На това, Вселенският патриарх отговори:,, Ние нямаме армия, нито оръжия. Ако се пролее кръв, то няма да е от нас, а от вас!
Спомням си също, като обсъждахме със Светия отец за интригите на московската патриаршия в Корея, той, ми каза, наред с другите неща, които не искам да разкривам:,, За съжаление, хиляди години са изминали, но повечето църковни управници все още не са научили какво казва Евангелието!"
Това са много сериозни коментари, Ваше Високопреосвещенство.
Наистина са сериозни, но те потвърждават фактите. Вече ви казах, че в Сеул те са създали ,, енория" под руска юрисдикция, в която въпреки усилията за прозелитизъм има само около тридесет души. Може ли да бъде замислено от човешкия ум, че за толкова малко хора са създали специална епархия и че Синодът на Московската патриаршия, само преди няколко дни, на 4 април, е избрал архиепископ, когото ще,, въведат" в Корея? Виждате ли, че те си ,, играят" със свещените институции на нашата Църква? Митрополитът на РПЗЦ Иларион действаше по подобен начин, когато дойде в Сеул преди години, както съм споменал в едно предишно интервю. По това време той беше призовал един бивш свещеник от Вселенската патриаршия и го бе превърнал в ,, игумен", а неговата съпруга в ,, игуменка" на един несъществуващ манастир с несъществуващи монаси и монахини! Добре известно е на онези, които са с ограничени познания за църковния закон, че трябва да има конкретни причини за създаване на епархия. Една от тези причини е наличието на голям брой енории и вярващи. Тези предварителни условия са били взети под внимание от Вселенската патриаршия, за нашата Църква в Корея, поради което едва през 2004 година е основана Корейската митрополия, докато в продължение на няколко десетилетия православната църква в Корея беше екзархия, принадлежаща към Корея, към друга митрополия на Вселенската патриаршия .
Защо мислите, че са направили това?
Вярвам, че това е реакция към Вселенската патриаршия, защото предоставянето на автокефалия на православната църква на Украйна не е в техен интерес. Вижте господин Сотиропулос, никой от нас, които принадлежим към Вселенската патриаршия, не твърди, че е безгрешен. Напротив. Всеки човек си има собствени духовни проблеми, за които искаме Божията милост. Но ние със сигурност не желаем да навредим на никого. Но, за съжаление, има някои, които първото нещо след тяхното събуждане, е да се замислят, е да наранят възможно най-дълбоко, чрез своите действия и решения Вселенската патриаршия.
Човек е принуден да се чуди, не мислят ли как ще извинят действията си в деня на Страшния съд? Правейки тези враждебни действия.
Всичко, което казахте, е причина за голяма скръб. Моля, позволете ми, Ваше Високопреосвещенство, изясните един друг важен въпрос: Вашата титла посочва, че вие сте и ,, Екзарх на Япония". Какво правите в Япония?
В името на Христовата любов и мир изобщо не правим нищо, защото времето не е правилно.
Можете ли да доразвиете този въпрос?
През 1970 година московската патриаршия предостави на японската православна църква някакъв неканоничен статут на автономия, който не се признава от никоя друга православна църква. Нашите православни братя в Япония са в капана на автономията, която им е дадена и по същество са откъснати от другите православни църкви. Това е много сериозен въпрос, които,както обсъдихме на Събора в Крит, трябва да бъде решен за духовната полза на нашите японски братя и сестри. Въпреки че имаме пълното право дъ бъдем активни в Япония, ние не упражняваме властта си, защото се стремим да поддържаме духовен мир в съседната православна църква в Далечния Изток. Въпреки това, нашите руски братя идват в Корея, като ,,не щадят стадото", за да ,, крадат и унищожават"
Московската патриаршия е направила и продължава да прави същото и още по-лошо в други страни от Югоизточна Азия, където има митрополии на Вселенската патриаршия. В Индонезия, например, те не само заемат църква, която е издигната от православни християни от Гърция, но също така претендират за членове от духовенството, които са учили и са ръкополагани чрез грижите на Вселенската патриаршия. Всички тези оскърбителни действия са ,, постижения" на митрополита на Източна Америка и Ню Йорк Иларион от РОКОР, които патриаршията на Москва е присъединила. Спомням си, когато споменах тези и други неканонични действия на митрополит Иларион на сегашния митрополит на Сингапур Сергей, по време на срещата ни преди три години в нашия център на мисията ни в Сеул, и той каза, че московският патриарх порицава митрополит Иларион за неговите действия. Ако наистина го беше укорявал, тогава трябваше да върне онова,което е взел от Вселенската патриаршия, и да отстрани всички други неканонични действия, които е извършил преди и след възстановяването на отношенията между Московската патриаршия и РПЦЗ.
Ваше Високопреосвещенство, тревогата за единството на Православната църква е очевидна във вашите думи. Как московската патриаршия вижда въпроса за единството?
За съжаление, не мисля, че московската патриаршия се интересува от единството на православната църква. Напротив, аз вярвам, че живеят според антихристиянската доктрина,, разделяй и владей"
Един прост пример потвърждава това , което току-що казах. Спомняте си, че 10-та Генерална асамблея на Световния съвет на църквите се проведе в Бусан, Корея през 2013 година. Като председателстващ местен епископ на страната домакин поканих всички делегации на православните църкви да отслужат православната Божествена литургия в църквата,, Благовещение" в Бусан. Всички православни делегации с радост приеха поканата ми, с изключение на митрополит Иларион Волоколамски, който категорично отказа да участва. Предпочете да последва опустошителния път на разделението. По-конкретно, докато делегациите на 13-те православни църкви участваха в общата Евхаристийна литургия в нашата църква,, Благовещение", той отслужи литургия отделно в руското посолство в Бусан, заедно с неговите придружители свещениците от Московската патриаршия и 4-5 руски миряни! Всъщност той не се поколеба да постави един фотьоил зад един преносим олтар в Консулската зала, където е била отслужена Божествената литургия, и да седне като ,,господар" митрополит. Някой може да твърди, че се е случило само един път, защото е имало някаква специална причина. За съжаление научих, че това е правил няколко пъти по време на междуправославни събрания, защото не толерира да бъда пети по ред и след представителя на Вселенската патриаршия.
Сега, когато маските са паднали и претенциите също, виждаме, че предполагаемите,, добри отношения" между Вселенската патриаршия и московската не винаги са били добри; но не по вина на Вселенската патриаршия, която толерира предизвикателствата на Москва с голямо търпение. И сега, след като Вселенската патриаршия е ,,разколна", представителите на Московската патриаршия действат така, сякаш са свободни да правят каквото пожелаят по целия свят, като реализират своя праднамерен план ,, Трети Рим", за да се превърнат във Вселенска патриаршия.
Московската патриаршия дори не се поколеба да поставят олтар в мисията в Истанбул. С други думи те се отнасят с Църквата -Майка Константинопол с такова неуважение и неблагодарност към Църквата, която преди хиляда години ги е родила и духовно ги е подхранвала.
Заслужава да се спомене тук, че Негово Високопреосвещенство митрополит Сотириос Писидийски, деветдесетгодишен човек, въпреки че е бил болен от грип, решил да пътува от Корея до своята митрополия в Турция, след решението на патриаршията на Москва да създаде енория под руска юрисдикция в областите Анталия и Алайя, и да спаси своето стадо от хищническото им разположение.
Ваше Високопреосвещенство, какво въздействието на тези събития върху вярващите в Корея?
Въздействието е много грозно. Това е, честно казано, огромен скандал. От десетилетия провъзгласяваме, че Православната църква е една. В икуменическите диалози, в които участваме,ние подчертаваме, че фрагментацията на различните деноминации е в точката си на упадък. Повтаряме, че трябва да спрем това зло на всяка цена. Сега ситуацията, причинена от Московската патриаршия, не разбира се поради догматични или канонични проблеми, а от чисто политически, обърква и скандалиризира нашите партньори в диалога. Те ни молят да им обясним какво се случва. Ние им отговаряме, че се надяваме и се молим ежедневно за логичното и православното екклезиологично съзнание да надделее над светските стремежи и политическата целесъобразност.
Никога не трябва да забравяме,че ние духовно не вдъхновяваме никого чрез политическото и светското поведение. Спомням си един случай от преди много години: група корейски пастори се бяха върнали от пътуване в Русия и коментираха пред мен много негативни неща за руските духовници. С други думи, те бяха скандализирани от лукса и богатството, което бяха видели в одеждите и колите на духовниците. Нещо повече, те бяха скандализирани, когато сравняваха живота на руското духовенство с мизерните икономически условия на тяхното стадо.
Ваше Високопреосвещенство, какви са отношенията днес между Корея и Русия?
В момента изглеждат много добри, защото и двете страни се грижат за общите политически и икономически интереси. Някои хора от московската патрирашия подчертават приятелството между двете страни и това, което обединява двата народа, за да оправдае хищническото поведение. Но много корейци, особено по-възрастните, не забравят това, което са страдали от комунистическата Русия. Те не забравят,че проклетото разделение на Южна Корея и Северна Корея и корейската гражданска война е до голяма степен следствие на руската политика. Безбройните жертви на войната, мъртвите, ранените и изчезналите хора и трагичното разделяне на цели семейства
в Южна и Северна Корея не могат да бъдат забравени.
Какво ще кажете за връзката между Корея и Гърция?
Това е връзка на искрено уважение и любов към голямата жертва на гърците по време на Корейската гражданска война. Ако сравним отношенията между Корея и Гърция с тази на Корея и Русия , бихме казали, че корейците признават, че гърците са дали кръвта си за свободата на страната им. От друга страна,руснаците със съюза си с Китай и Северна Корея хвърлиха кръвта на южнокорейците и предизвикаха много нещастия, които остават и днес.
Ваше Високопреосвещенство, стигайки да края на това интервю, за което Ви благодарим горещо, какво послание бихте искали да отправите към читателите?
Искам също така да ви благодаря много, господин Сотиропулос, че ми дадохте възможност да комуникирам с читателите по тези много сериозно важни въпроси.
Първото послание, което и е основно не може да бъде нищо друго друго освен за приоритета на помирението, любовта и единството.
Вторият въпрос, който бих искал да поставя,е,че чувстваме голяма болка за тази тъжна ситуация. И болката ни става още по-голяма, когато нашите скърби идват от конфликт в нашето духовно семейство. Лично аз отново искам да повторя, че искрено обичам нашите руски братя и сестри. Никога няма да си позволя да се хваля с това, което сме направили и все още правим с любов към нашите руски вярващи в Корея, защото го считам за дребнавост. Освен това нарцистичната самореклама е напълно неприемлива в Църквата. От 1992 година митрополит Сотириос Писидийски е направил всичко възможно за руснаците, които са пристигали в Корея в затруднено положение и травмирани от това, което са пострадали от съветския режим. В момента в неговата митрополия Писидия в Турция, въпреки напредналата му възраст, той продължава да служи по същия начин.
Наистина се чудя, кога най-накрая ще разберем , че политиката и дипломатическите съюзи са ефимерни явления? Тази икономическа и светска власт, на която толкова много хора основават живота си, има срок на годност; и че само Христовата църква остава непроменена и спасителна през вековете? Ще завърша това интервю, като поканя всеки руснак на добра воля, бил той духовник или мирянин за сътрудничество. Всеки е добре дошъл и да работи с нас, за да се разпространи православното свидетелство в Корея. Има място за всички под омофора на Вселенския патриарх . Нека да не забравяме, че единството и сътрудничеството ще ни спасят. Защото така ще станем,, Светлина" и ,, Сол" на света. Още веднъж благодаря от дъното на сърцето си.
Но сега нека се върнем към нашата основна грижа. Исканията на Московската патриаршия в Корея започнаха в началото на 90-те години. Ние разполагаме с документи от Министерството на външните работи на Московската патриаршия, в които се искат от протестанските църкви пари, за да построят църква в Сеул. Имаме публикации от корейските медии, очевидно внушени от руските власти, в които те ,,обясняват", че руснаците нямат църква за своите богослужебни нужди. По този начин те съзнателно пренебрегват съществуването на православната митрополия в Корея под юрисдикцията на Вселенската патриаршия, която има църква и свещеник, както и всичко останало, необходимо за техните литургични и пастирски нужди на техен собствен език. По същата причина многократно сме били подлагани на натиск от руските дипломати в Корея. За да направим една дълга история кратка, на всяка официална среща между руски и корейски дипломати, независимо дали в Корея или в Русия, постоянно има една тема и тя е даряването на земя за построяването на руска църква в Сеул. И моля да завърша темата за преднамерената неканонична и експазинистична политика на Московската патриаршия срещу православната митрополия на Корея със следния факт. Преди две години архиепископ Сергей на Солнечногорск(сега митрополит на Сингапур и Югоизточна Азия и председател на Югоизточната Азиатска Патриаршеска Екзархия) дойде в Корея.Както споменах в интервю преди две години той и руският посланик в Сеул посетиха кмета на Сеул с една единствена цел да поискат парцел за построяването на руска църква! След срещата с кмета на Сеул архиепископ дойде в нашата митрополия придружен от дипломати от руското посолство. В акт на изключително лицемерие той ме помоли да приема с любов един кореец, когото той нарече свещеник, и да го науча на литургичните и църковни практики, защото не е учил теология. Този кореец, е офицер от руската мисия в Корея и е придружавал архиепископ Сергей при срещата му с кмета на Сеул. И както се разбра са имали преднамерен план да го направят свещеник в руската църква.
Ваше Високопреосвещенство, познавате ли този,, свещеник"? И ако е така, защо не споменете името му?
Разбира се, аз знам кой е той, но от уважение към него и осъзнавайки,че е използван, няма да спомена името му. И все пак, тъй като вашия въпрос ме провокира, ще спомена още един да го наречем инцидент: след споменатата среща с митрополит Сергей в нашата митрополия, получих телефонно обаждане и писмено съобщение някой, който се представи като,, господин Со" и ме помоли да се срещнем. В деня и часа на срещата, моите сътрудници от митрополията и аз се удивихме, че виждаме Со облечен като свещеник и с руски златен кръст около врата му, на визитната картичка му пишеше, че е протоиерей. Той беше придружен от корейски мирянин, който има търговски отношения с Русия и който твърди, че е познат на Дмитрий Петровски, чиновник, работещ в Отдела за външни отношения на патриаршията в Москва. Двама мои сътрудници ги заведоха в приемната, където им предложиха напитки. Въпреки това, че господин Со ,, дойде на срещата, облечен в свещенически дрехи, без да ни информира, чувствахме, че е препоръчително да не се срещаме с него. Ето защо дяконът на митрополията му даде следното послание,,Вие поискахте по телефона и писмено да се срещнете с митрополита като мирянин, а не като свещеник. Нашата Вселенска Патриаршия не ви признава като каноничен свещеник, затова, тъй като поискахте срещата като един човек, а се представяте като друг, нашият митрополит няма да ви приеме". Той беше много ядосан,че започна да му се кара с вулгарни думи, които не могат да бъдат повторени. Дяконът, въпреки шокът, който претърпя, се опитваше да довърши своето послание, но господин Со не го слушаше. Вместо това каза следната следното с гняв и възмущение:,, Млъкни! Дошъл съм да се срещна с митрополита. Млъкни!Не ми казвай нищо друго. Кажи ми само дали той ще ме приеме" В крайна сметка, като чу от дякона, че няма да бъде приет, той се изправи от мястото си и стисна юмруци с гняв, отвори вратата и си тръгна почти избяга, като остави всички зашеметени и спътникът му напълно се смути.
Вашето описание на събитията е удивително Ваше Високопреосвещенство
Това е наистина много тъжна ситуация с всичко, което се случи. За да се разбере колко е силно желанието на Московската патриаршия да унищожи каноничността на православната митрополия на Корея, нека да ви дам още един пример:една новобрачна двойка от Южна Корея, която принадлежи към една от най-големите и най-опасни секти в Корея са посетили Русия през месец март 2017 година, за да се срещне с патриарх Кирил. По време на срещата им той ги е благословил, и им пожелал успешен брак, дал им е икона за подарък и не пропуснал възможността да им каже, че Руската църква има дълбоки корени в Корея, и ще се върне отново, за да продължи руската мисия, която е спряна поради политически обстоятелства. Всичко това може да се види във видеоклип, публикуван след срещата му с тази двойка в Интернет. Очевидно патриарх Кирил,губейки контрол над нещата, е бил воден от желанието си да говори за плановете си за Корея. Неприятното нещо в тази история е , че тези двама млади хора, както научихме, са използвали срещата си с патриарх Кирил в полза на тяхната ерес, защото тяхната стратегия е да общуват с ВИП-ове и след това да публикуват снимки и видеоклипове на своите срещи с политически и религиозни фигури.
Връщайки се към въпроса за Корея, какъв е сегашният и статут? Създадена ли е православна църква под руска юрисдикция?
За съжаление отговорът е да. В частен имот, даден им от споменатия господин Со. Така на 30 декември 2018 година те са започнали да извършват църковни служби със свещеник изпратен от Московската патриаршия и подпомаган от господин Со
На този етап от интервюто намирам за уместно да спомена за следния случай : от 23 до 25 ноември 2018 година една седмица преди благословената и много успешна четвърта официална визита на Вселенският патриарх в Корея, се е състояла среща в руското посолство с руснаците, живеещи в Югоизточна Азия, на която е присъствал Волоколамския митрополит Иларион. На срещата са присъствали около 50 руснаци от различни страни от Югоизточна Азия, включително и от Корея. За тези, които живеят в Корея, митрополит Иларион е подчертал, че ще изпратят свещеник от Московската патриаршия преди Рождество Христово по стария календар. На това известие много от тях са реагирали отрицателно, защото те принадлежат от много години към митрополията на Корея. Митрополит Иларион им ,, обяснил" че тези които принадлежат към Вселенската патриаршия, са ,, разколници" и не трябва да посещават нашите църкви в Корея, нито да се причастяват при нас. Тогава един от вярващите казал:Владико, тук в Корея сме от много години. Още от самото начало, когато за първи път дойдохме, Писидийският митрополит Сотирос, ни прегърна с много любов и обич и ни осигури всичко, от което имахме нужда. Имаме църква, имаме свещеник, имаме зала за нашите срещи, имаме неделни училища и летни лагери за нашите деца, имаме всичко. Нямаме нужда от нова църква
Друг от вярващите му казал: Владико, вие ни казахте, че това се случва, защото Вселенската патриаршия призна схизматиците в Украйна. Не прие ли Московската патриаршия разколническата РПЦЗ ?
Тогава митрополит Иларион отговорил ,, Това е било направено,защото московската патриаршия, като майка на руснаците, прегърна разколниците с любов и им прости всичко, което са направили."
Вместо да отговори, митрополит Иларион е помолил всички, които желаят да имат нова църква, установена в Корея да подпишат документ в този смисъл. Този документ е бил подписан от много малко от присъстващите.
От вашите думи разбирам,че новата Руска църква е основана срещу волята на мнозинството от руските вярващи, живеещи в Корея. Сега всички руснаци ли посещават тази църква?
Някои от тези хора ни напуснаха и посещават новата църква, очевидно по етно-расови причини. Но много повече вярващи все още идват в православната митрополия на Корея. Най-тъжното обаче е,че представителите на Московската патриаршия наричат руснаци и други хора от славянски произход, но и корейци, американци и други англоговорящи, те се опитват да ги убедят да посетят църквата им. Те дори се обаждат по телефона или използват малките деца като се опитват да им влияят , като ги използват според възрастта им. Гротескното е , че те са достигнали до там, че да молят членовете на нашата Църква да отидат при тях, за да катехизират корейците, които искат да станат православни! Всички онези, които подкрепят руската страна, трябва да си зададат въпроса дали тези тактики са в хармония в духа на Евангелието или те са пример за прозелитизъм, насочен към православните!
В тази връзка с въпроса за използването на неподходящи средства за набиране на поддръжници, ми дойде на ум разговорът между Вселенския патриарх Вартоломей и московския патриарх Кирил, по време на второто му посещение във Фанар през август 2018 година. Само си спомням сцените, на които бяхме свидетели, като членове на Синода, и това буквално ме кара да се чувствам зле. Във всеки случай, на тази среща московският патриарх каза на Вселенския патриарх:,, Ваше Светейшество, ако дадете автокефалия на Украйна, кръв ще бъде пролята." На това, Вселенският патриарх отговори:,, Ние нямаме армия, нито оръжия. Ако се пролее кръв, то няма да е от нас, а от вас!
Спомням си също, като обсъждахме със Светия отец за интригите на московската патриаршия в Корея, той, ми каза, наред с другите неща, които не искам да разкривам:,, За съжаление, хиляди години са изминали, но повечето църковни управници все още не са научили какво казва Евангелието!"
Това са много сериозни коментари, Ваше Високопреосвещенство.
Наистина са сериозни, но те потвърждават фактите. Вече ви казах, че в Сеул те са създали ,, енория" под руска юрисдикция, в която въпреки усилията за прозелитизъм има само около тридесет души. Може ли да бъде замислено от човешкия ум, че за толкова малко хора са създали специална епархия и че Синодът на Московската патриаршия, само преди няколко дни, на 4 април, е избрал архиепископ, когото ще,, въведат" в Корея? Виждате ли, че те си ,, играят" със свещените институции на нашата Църква? Митрополитът на РПЗЦ Иларион действаше по подобен начин, когато дойде в Сеул преди години, както съм споменал в едно предишно интервю. По това време той беше призовал един бивш свещеник от Вселенската патриаршия и го бе превърнал в ,, игумен", а неговата съпруга в ,, игуменка" на един несъществуващ манастир с несъществуващи монаси и монахини! Добре известно е на онези, които са с ограничени познания за църковния закон, че трябва да има конкретни причини за създаване на епархия. Една от тези причини е наличието на голям брой енории и вярващи. Тези предварителни условия са били взети под внимание от Вселенската патриаршия, за нашата Църква в Корея, поради което едва през 2004 година е основана Корейската митрополия, докато в продължение на няколко десетилетия православната църква в Корея беше екзархия, принадлежаща към Корея, към друга митрополия на Вселенската патриаршия .
Защо мислите, че са направили това?
Вярвам, че това е реакция към Вселенската патриаршия, защото предоставянето на автокефалия на православната църква на Украйна не е в техен интерес. Вижте господин Сотиропулос, никой от нас, които принадлежим към Вселенската патриаршия, не твърди, че е безгрешен. Напротив. Всеки човек си има собствени духовни проблеми, за които искаме Божията милост. Но ние със сигурност не желаем да навредим на никого. Но, за съжаление, има някои, които първото нещо след тяхното събуждане, е да се замислят, е да наранят възможно най-дълбоко, чрез своите действия и решения Вселенската патриаршия.
Човек е принуден да се чуди, не мислят ли как ще извинят действията си в деня на Страшния съд? Правейки тези враждебни действия.
Всичко, което казахте, е причина за голяма скръб. Моля, позволете ми, Ваше Високопреосвещенство, изясните един друг важен въпрос: Вашата титла посочва, че вие сте и ,, Екзарх на Япония". Какво правите в Япония?
В името на Христовата любов и мир изобщо не правим нищо, защото времето не е правилно.
Можете ли да доразвиете този въпрос?
През 1970 година московската патриаршия предостави на японската православна църква някакъв неканоничен статут на автономия, който не се признава от никоя друга православна църква. Нашите православни братя в Япония са в капана на автономията, която им е дадена и по същество са откъснати от другите православни църкви. Това е много сериозен въпрос, които,както обсъдихме на Събора в Крит, трябва да бъде решен за духовната полза на нашите японски братя и сестри. Въпреки че имаме пълното право дъ бъдем активни в Япония, ние не упражняваме властта си, защото се стремим да поддържаме духовен мир в съседната православна църква в Далечния Изток. Въпреки това, нашите руски братя идват в Корея, като ,,не щадят стадото", за да ,, крадат и унищожават"
Московската патриаршия е направила и продължава да прави същото и още по-лошо в други страни от Югоизточна Азия, където има митрополии на Вселенската патриаршия. В Индонезия, например, те не само заемат църква, която е издигната от православни християни от Гърция, но също така претендират за членове от духовенството, които са учили и са ръкополагани чрез грижите на Вселенската патриаршия. Всички тези оскърбителни действия са ,, постижения" на митрополита на Източна Америка и Ню Йорк Иларион от РОКОР, които патриаршията на Москва е присъединила. Спомням си, когато споменах тези и други неканонични действия на митрополит Иларион на сегашния митрополит на Сингапур Сергей, по време на срещата ни преди три години в нашия център на мисията ни в Сеул, и той каза, че московският патриарх порицава митрополит Иларион за неговите действия. Ако наистина го беше укорявал, тогава трябваше да върне онова,което е взел от Вселенската патриаршия, и да отстрани всички други неканонични действия, които е извършил преди и след възстановяването на отношенията между Московската патриаршия и РПЦЗ.
Ваше Високопреосвещенство, тревогата за единството на Православната църква е очевидна във вашите думи. Как московската патриаршия вижда въпроса за единството?
За съжаление, не мисля, че московската патриаршия се интересува от единството на православната църква. Напротив, аз вярвам, че живеят според антихристиянската доктрина,, разделяй и владей"
Един прост пример потвърждава това , което току-що казах. Спомняте си, че 10-та Генерална асамблея на Световния съвет на църквите се проведе в Бусан, Корея през 2013 година. Като председателстващ местен епископ на страната домакин поканих всички делегации на православните църкви да отслужат православната Божествена литургия в църквата,, Благовещение" в Бусан. Всички православни делегации с радост приеха поканата ми, с изключение на митрополит Иларион Волоколамски, който категорично отказа да участва. Предпочете да последва опустошителния път на разделението. По-конкретно, докато делегациите на 13-те православни църкви участваха в общата Евхаристийна литургия в нашата църква,, Благовещение", той отслужи литургия отделно в руското посолство в Бусан, заедно с неговите придружители свещениците от Московската патриаршия и 4-5 руски миряни! Всъщност той не се поколеба да постави един фотьоил зад един преносим олтар в Консулската зала, където е била отслужена Божествената литургия, и да седне като ,,господар" митрополит. Някой може да твърди, че се е случило само един път, защото е имало някаква специална причина. За съжаление научих, че това е правил няколко пъти по време на междуправославни събрания, защото не толерира да бъда пети по ред и след представителя на Вселенската патриаршия.
Сега, когато маските са паднали и претенциите също, виждаме, че предполагаемите,, добри отношения" между Вселенската патриаршия и московската не винаги са били добри; но не по вина на Вселенската патриаршия, която толерира предизвикателствата на Москва с голямо търпение. И сега, след като Вселенската патриаршия е ,,разколна", представителите на Московската патриаршия действат така, сякаш са свободни да правят каквото пожелаят по целия свят, като реализират своя праднамерен план ,, Трети Рим", за да се превърнат във Вселенска патриаршия.
Московската патриаршия дори не се поколеба да поставят олтар в мисията в Истанбул. С други думи те се отнасят с Църквата -Майка Константинопол с такова неуважение и неблагодарност към Църквата, която преди хиляда години ги е родила и духовно ги е подхранвала.
Заслужава да се спомене тук, че Негово Високопреосвещенство митрополит Сотириос Писидийски, деветдесетгодишен човек, въпреки че е бил болен от грип, решил да пътува от Корея до своята митрополия в Турция, след решението на патриаршията на Москва да създаде енория под руска юрисдикция в областите Анталия и Алайя, и да спаси своето стадо от хищническото им разположение.
Ваше Високопреосвещенство, какво въздействието на тези събития върху вярващите в Корея?
Въздействието е много грозно. Това е, честно казано, огромен скандал. От десетилетия провъзгласяваме, че Православната църква е една. В икуменическите диалози, в които участваме,ние подчертаваме, че фрагментацията на различните деноминации е в точката си на упадък. Повтаряме, че трябва да спрем това зло на всяка цена. Сега ситуацията, причинена от Московската патриаршия, не разбира се поради догматични или канонични проблеми, а от чисто политически, обърква и скандалиризира нашите партньори в диалога. Те ни молят да им обясним какво се случва. Ние им отговаряме, че се надяваме и се молим ежедневно за логичното и православното екклезиологично съзнание да надделее над светските стремежи и политическата целесъобразност.
Никога не трябва да забравяме,че ние духовно не вдъхновяваме никого чрез политическото и светското поведение. Спомням си един случай от преди много години: група корейски пастори се бяха върнали от пътуване в Русия и коментираха пред мен много негативни неща за руските духовници. С други думи, те бяха скандализирани от лукса и богатството, което бяха видели в одеждите и колите на духовниците. Нещо повече, те бяха скандализирани, когато сравняваха живота на руското духовенство с мизерните икономически условия на тяхното стадо.
Ваше Високопреосвещенство, какви са отношенията днес между Корея и Русия?
В момента изглеждат много добри, защото и двете страни се грижат за общите политически и икономически интереси. Някои хора от московската патрирашия подчертават приятелството между двете страни и това, което обединява двата народа, за да оправдае хищническото поведение. Но много корейци, особено по-възрастните, не забравят това, което са страдали от комунистическата Русия. Те не забравят,че проклетото разделение на Южна Корея и Северна Корея и корейската гражданска война е до голяма степен следствие на руската политика. Безбройните жертви на войната, мъртвите, ранените и изчезналите хора и трагичното разделяне на цели семейства
в Южна и Северна Корея не могат да бъдат забравени.
Какво ще кажете за връзката между Корея и Гърция?
Това е връзка на искрено уважение и любов към голямата жертва на гърците по време на Корейската гражданска война. Ако сравним отношенията между Корея и Гърция с тази на Корея и Русия , бихме казали, че корейците признават, че гърците са дали кръвта си за свободата на страната им. От друга страна,руснаците със съюза си с Китай и Северна Корея хвърлиха кръвта на южнокорейците и предизвикаха много нещастия, които остават и днес.
Ваше Високопреосвещенство, стигайки да края на това интервю, за което Ви благодарим горещо, какво послание бихте искали да отправите към читателите?
Искам също така да ви благодаря много, господин Сотиропулос, че ми дадохте възможност да комуникирам с читателите по тези много сериозно важни въпроси.
Първото послание, което и е основно не може да бъде нищо друго друго освен за приоритета на помирението, любовта и единството.
Вторият въпрос, който бих искал да поставя,е,че чувстваме голяма болка за тази тъжна ситуация. И болката ни става още по-голяма, когато нашите скърби идват от конфликт в нашето духовно семейство. Лично аз отново искам да повторя, че искрено обичам нашите руски братя и сестри. Никога няма да си позволя да се хваля с това, което сме направили и все още правим с любов към нашите руски вярващи в Корея, защото го считам за дребнавост. Освен това нарцистичната самореклама е напълно неприемлива в Църквата. От 1992 година митрополит Сотириос Писидийски е направил всичко възможно за руснаците, които са пристигали в Корея в затруднено положение и травмирани от това, което са пострадали от съветския режим. В момента в неговата митрополия Писидия в Турция, въпреки напредналата му възраст, той продължава да служи по същия начин.
Наистина се чудя, кога най-накрая ще разберем , че политиката и дипломатическите съюзи са ефимерни явления? Тази икономическа и светска власт, на която толкова много хора основават живота си, има срок на годност; и че само Христовата църква остава непроменена и спасителна през вековете? Ще завърша това интервю, като поканя всеки руснак на добра воля, бил той духовник или мирянин за сътрудничество. Всеки е добре дошъл и да работи с нас, за да се разпространи православното свидетелство в Корея. Има място за всички под омофора на Вселенския патриарх . Нека да не забравяме, че единството и сътрудничеството ще ни спасят. Защото така ще станем,, Светлина" и ,, Сол" на света. Още веднъж благодаря от дъното на сърцето си.