Месец октомври е посветен на паметта на свети великомъченик и чудотворец Димитър, който е един от най-обичаните светии не само в Гърция, но в целия православен свят,съдейки от чистотата на носене на името Димитър. Изглежда, тази популярност е свързана с усещането за популярност на неговото присъствие през вековете, за което свидетелстват неговите появи и неспиращи чудеса.
Беше 26 октомври 1987 година. Минаваше 10 часа сутринта. Солун празнуваше паметта на покровителят си свети Димитър и своето освобождение от османците.
Църквата ,, Свети Димитър" беше пълна с вярващи, които коленичеха пред сребърния ковчег със светите мощи на мироточивеца. В този момент в църквата да е имало около 30 до 40 души. Около десет жени имаше пред иконата, които пееха параклиса на свети Димитър, и единственият свещенослужител, който присъстваше в този момент, беше младият и току ръкоположен дякон със съпругата му дяконисата. Тогавашният председател на църквата, и сегашен митрополит Панталеймон от Верия,Кампания и Науса, им беше наредил да бъдат там и да го чакат.
Изведнъж жените, които пееха параклисът, започнаха да крещят. Дяконът се затича към тях и жените със смесени чувства му показаха ковчежето. Буквално то беше окъпано от мазна мирообразна течност с несравним аромат. Човек можеше да каже със сигурност, че някой е изсипал върху него поне две,, кофи" с ароматна течност.
Дяконът беше озадачен: от светите мощи бликаше миро! Без никакво съмнение относно чудото и се озова в състояние на радост, изненада и вълнение, той се затича да донесе памук от вътрешността на олтара. Той се завърна тичащ и започна да бърше с памук мирото от външните стени на светинята и даде част от този ароматен памук на присъстващите. Той го бършеше, но смирната не спираше, а продължаваше да тече от невидим източник. Той продължаваше да бърше с памука от гладката повърхност на ковчега. Памукът изтри мирото, както се избърсва чаша със суха кърпа, натискаше я добре и премахваше влагата.
Междувременно ароматът наводни цялата църква и преля през отворените врати към улицата,, Свети Димитър" и така превлече минувачи те, които се втурнаха да видят какво се случва. Всички се насочваха към ковчега с мощите на
свети Димитър,които не се намираха в гробницата(тя все още не беше построена), а пред иконостаса.
Приятните изненади не спряха дотук!Поклонниците откриха, че от всички икони в църквата тече миро. Всички тогава вярващите извадиха хартиени кърпи,които пожълтяха от мирото, което течеше от двете страни на стъклата. Размерът на чудото не остави и най-малкото място за съмнение. Не разбрахме на какво сме свидетели, беше като сън в мъглата, но го изживяхме! Докоснахме го с ръце, видяхме го с очите си, помирисахме го с обонянието си!
За кратко време там се образува тълпа от хора, които целуваха ковчега на мироточеца.
Междувременно в църквата пристигнаха свещеникът и други духовници. Те отвориха ковчега на мироточеца и патрон на Солун. Ароматът от неговите мощи беше различен от този на мирото.
Благословеният Солунски митрополит Панталеймон Втори Хризофакис приписва на този факт чудото на мироточене на свети Димитър. Същата вечер на тържествената церемония в Университета на Солун, водещият игнорира в речта си изцяло светителя и не спомена името му. Свети Димитър, никога не е напускал Солун, така че сега той винаги присъства в него и това е спасило от робство и земетресение, но винаги тъжи когато Солун е неблагодарен и се дистанцира от Христос и неговите светии.
Оттогава са изминали 32 години. Аз бях тогава дякон в църквата, а сега свещеник в Солун и разказвам фактите , както си ги спомням. Този момент беше като живот мистерия. Не мога да опиша какво чувствах! Радост, изненада, вълнение, ентусиазъм..... Не мога да определя точно. Все пак именно събитията, подсилват вярата, която ни изпълва с радост, надежда и усещане за присъствието на Христос и светиите. Нашата вяра така е жива.
Отец Христос Котиос
свещеник от светата църква на Успение на Богородица