Предговор към Благочестивите Читатели
Ако нашият Български народ започна вече да се развива доста в книжовността си под щита, и покровителството на Славните Султани от приснопаметного Махмуда до днес и дава добри надежди за по-добри още успехи в духовното си обаче, и религиозно отношение народът ни тлее в най-дълбоко невежество, и като не познава главните догмати на Православната си вяра става жертва на чужди пропаганди, нещо гибелно за целостта на народа. Българинът е набожен, той обича да присъства на литургията обича да ходи по манастири; но той ходи без да може да разхлади жадната си благочестива душа чрез поученията на светите писания; и самите свещеници освен дето не са способни да поучават народа, който им е поверен, те даже и самите себе си не могат да управляват в пътя на високото им звание. Тука не ни е думата, за да укоряваме нашето сегашно просто и невинно духовенство не дай Боже! защото не е праведно да изискваме неща от оногова, който ги няма па не е и бил задължен да ги изпълнява. Нашите свещеници във времето на ръкоположението си не са били обязвани да проповядват Словото Божие на своето стадо; Обикновено те са били задължавани да кръщават, да венчават, да упяват, да отстояват, и да изпълняват дребни узаконения на Православната наша черква, и нищо друго. Проповедта на Божието Слово, наставлението на християните не е било тяхна работа, и следователно не можем да ги обвиним. В същата категория подлежат , и Калугерите наши. А колкото до Архиереите, и Епископите те не са познавали езика на стадото си, и като не по малко неучени от долното Духовенство, и като незъдължени от върховното началство за тая свята цел трябва ли да ги изобличим и тях? Това не е наша работа. Времето, повременната История ще говорят за този предмет. Само ще кажем, че времето е криво, и времето ще си поправи недостатъка. При такъв един губителен недостатък на Българския народ, народ набожен, трябваше да има поне Духовни, по язика му книги за прочитане, но и те са съвсем оскъдни сега.......
Русчук(Русе) 1868 година