Митрополит Атанасий Лимасолски
Спомням си, когато бях на Свещената Планина, веднъж идваха при нас от един телевизионен канал. Забранено е да се вземат телевизионни интевюта, но понякога се прави, както знаете. И така някакъв журналист дойде с камера и взе интервю от най-лошия монах на Атон. Сякаш го е търсил нарочно. Това е, всичко най-лошо, което можете да си представите, той го притежаваше, най-грозната снимка, която можете да видите. Той беше нещастен, напълно загубил пътя си.
След като научихме, че са взели интервю от този наш злощастен брат, си казахме:,, Благословена Богородице! Какво е казал той, как се е представил? и т.н.
Попитали го:
- Отче, има ли светци тук на Светия Атон?
Той казал:
-Има!
- Кой можеш да наречеш тук свят човек?
-Старецът Паисий.
После научихме за това,когато гледахме филма, и се изненадахме. И се замислихме:Наистина ли е казал това? Обикновено хората от този тип не познаваха стареца Паисий.
Те го попитали:
-Е, защо е светец?
-Е, не виждате ли, че го наричат светец. Не знам дали е светец, дали съблюдава постите, дали е бдителен и прави поклони, не знам за такива неща, може би прави всичко това. Но едно нещо знам със сигурност. Както виждате , аз съм лош монах и го признавам:пия, пия, не ходя на службите.
По цял ден нещастникът ходел в Карея от едно на друго кафене, всяка вечер полицията го прибирала.
,,..... другите монаси ме презират, не желаят да живея с тях, не ми дават пари и се радват да се освободят от присъствието ми. Но всяка година, понеже не знам по друг начин да печеля пари за хляб, Паисий ми се обаждаше да му отнеса дърва за огрев. И въпреки че има и други добри монаси, той ме викаше. И като отида аз при него, а той ме питаше: Колко искаш,отче?-,,Искам около десет хиляди драхми! Ти си добър човек и беден, ще ти дам петдесет хиляди!"
Другите когато ме карат да работя, какво ли не измислят, а той ме питаше,, Отче не си ли уморен? Седни малко, спокойно! И докато сечах дърва за огрев, носех ги, подреждах ги, той ми помагаше цял ден, сякаш ми е работник и слуга. Плащаше ми и се грижеше за мен. Не знаеше да готви, но имаше хубаво вино и казваше:,, Почини си малко, нека те почерпя, да хапнем" Това не е беше достатъчно, а когато седнехме да ядем и дойдеше някой посетител, той ме хвалеше и казваше:,,Вижте този добър монах и вземете благословия от него! И мисля, че този човек е светец, защото го прави.
И ние си казахме:,, Вижте, най-лошият монах на Света гора произнесе най-добрата проповед".