Блогът на Таня Биринджиева
Свети Йоан Кръстител е бил хвърлил в затвора от цар Ирод Антипа, владетел на Галилея. Мъченическата му смърт е разказана в Евангелията на Матей и Марко.
Царят имал законна съпруга, дъщеря на арабския цар Арета. Ирод я напуснал и съжителствал с Иродиада, съпругата на брат му. Свети Йоан Предтеча многократно го осъждал, но царя не смеел да му навреди, тъй като почитал Йоан Кръстител като пророк и се страхувал от гнева на хората.
На рожденият си ден Ирод направил богат празник, на който пред гостите танцувала Саломе, дъщерята на Иродиада. Тя толкова угоди на Ирод, той се закле пред гостите се заклел, че ще и даде каквото поиска. Саломе отишла при майка си за съвет. Иродиада научила дъщеря си да иска главата на Свети Йоан Предтеча на поднос. Ирод бил натъжен: той се страхувал от Божия гняв за убийството на пророка, но не могъл да наруши неразумната си клетва.
Отсекли главата на свети Йоан Кръстител и я дали на Саломея. Според писанието главата продължавала да осъжда Ирод и Иродиада. Злата Иродиада пробола езика на пророка с игла и заровила главата на нечисто място. Но Йоанна, съпругата на царския управител Хуза, тайно взел светата глава, сложила е в съд и я погребал на Елеонската планина, в едно от именията на Ирод. Тялото на свети Йоан Кръстител било взето от неговите ученици и го погребали.
Божият гняв паднал върху онези, които решили да унищожат пророка. Саломе когато преминавала през река Сикорис през зимата и паднала в леда. Главата и, отсечена от острия лед, била отнесена при Ирод и Иродиада, като главата на свети Йоан Кръстител, но тялото и не било намерено. Арабският цар Арета тръгнал с войската си срещу Ирод и го победил. Римският император изгонил Ирод заедно с Иродиада в Испания, където те загинали.
Много години след екзекуцията на свети Йоан Кръстител, когато земята, в която почивала съдът с главата на свети Йоан Предтеча, станала собственост на един благочестив благородник Инокентий, този съд е намерен по време на строежа на църквата. Преди смъртта си, опасявайки се, че светинята ще бъде осквернена , той скрил главата на светията на същото място.
Минали много години, построената от Инокентий църква се разрушила. В дните на император Константин двама монаси , дошли да се поклонят в Йерусалим. Свети Йоан Кръстител им посочил местоположението на честната си глава. Изкопали светинята, монасите я сложили в чувал с камилска вълна и тръгнали на път, по пътя срещнали непознат грънчар, на когото поверили да носи скъпоценния товар. Тогава самият Предтеча се явил и му наредил да бяга от небрежните монаси заедно с товара. В семейството на грънчаря честната глава се пазела и се предавала от поколение на поколение в запечатан съд, докато един свещеник арианин не я взел. Използвайки чудотворната сила, излъчвана от главата, той съблазнил много хора в ерес. Когато неговото богохулство било разкрито, той избягал, погребвайки реликвата в една пещера близо до Емеса, като се надявал да си я вземе по-късно. Но Бог не позволил това. В пещерата се заселили благочестиви монаси и възникнал манастир.
През 452 година архимандритът на манастира Маркела имал видение в което свети Йоан му сочил скривалището на главата си и така тя била намерена. Светинята била пренесена в Емеса, а след това в Константинопол.
Около 850 година, когато в Константинопол избухнали вълнения свързани с изгнанието на свети Йоан Златоуст, главата на свети Йоан Кръстител се върнала в Емеса и от оттам по време на нападението на сарацините в Комана, където била скрита по-късно, по време иконоборското преследване. След възстановяване на почитанието на иконите, на патриарх Игнатий през нощта по време на молитва било показано мястото, където се пазела честната глава. Светинята била открита отново и пренесена в придворната църква; като част от нея се съхранява на Атон.
Този ден в Православната църква е строг пост.