Блогът на Таня Биринджиева
Веднъж в едно село решили да се помолят за дъжд. В деня на молебена всички селяни се събрали, но само един от тях носел чадър. Това се нарича Вяра.
Когато хвърляме бебе във въздуха, то се усмихва на неговия родител, защото знае, че ще го хване. Това се нарича Доверие.
Всяка вечер, когато си лягаме да спим, ние настройваме будилника, въпреки че не знаем дали на следващия ден ще се събудим. Това се нарича Надежда.
Ние планираме велики неща, за утре, въпреки нулевите ни знания, които имаме за бъдещето, това се нарича Увереност.
Виждаме света да страда, но продължаваме да създаваме семейства и да ни се раждат деца. Това се нарича Любов.