Тази история се е случила в сиропиталище в Русия, където малки деца са били изоставяни за лекуване. На Бъдни вечер в сиропиталището отишъл учител, за да може да говори с децата за това голямо тържество. Повечето от тях за първи път чули за Христос и неговото раждане. Едно шестгодишно момче, Миша, слушало думите на учителя много внимателно. След това на децата били дадени материали да подготвят пещерата и яслата.
Учителят наблюдавал внимателно, забелязал нещо, което изненадало при Миша. В яслите той поставил две бебета.
-Едното бебе е Иисус, казал учителят. Кое другото дете в люлката?
Тогава малкият Миша започнал да му разказва историята за раждането на Христос, която е чул от устата на учителя, но добавял и нещо свое. Когато стигнал до момента, в който Пресвета Богородица поставила детето в яслите, продължил с тези думи:,, Тогава малкият Христос се обърна, погледна ме и ме попита дали има къде да остана. Казах му,че нямам майка, нито баща, нито къде да остана. Тогава Иисус ми каза да остана с Него. Тогава си помислих, че не притежавам нищо, което да му подаря. Единственият подарък, който можех да му предложа, беше да го топля. Затова го попитах:
-Ако те топля, това хубав подарък ли ще е за вас?
Иисус отговори:
-Ако ме топлиш, това ще бъде най - добрият подарък, който някой някога ми е правил. Затова влязох в малката люлка, и след като Той се обърна и ме погледна Иисус ми каза,че мога да остана с Него завинаги,,
Когато малкият Миша завърши историята, очите му бяха пълни със сълзи, течащи невъздържано по бузите му. Наведе се над масата, покри лицето си с ръка и силно се разплака.
Малкият сирак най-накрая намери някой, който никога не би го изоставил, който не би го малтретирал. Някой, който му е казал да остане с него завинаги.