Негово Високопреосвещенство митрополита на Франция, Емануил Адамакис в интервю за сайта ,,Agesir Religuone'', говори за въпроса за даването на автокефалия на Украйна. Той говори също за срещата във Фенер, между Константинополския патриарх Вартоломей и московския патриарх Кирил,, Мога да потвърдя, че Вселенската патриаршия осъзнава своята отговорност като Църква-Майка и в отговор на молбата на украинците, след обстойно проучване на въпроса, е взето решение да се започне процеса на предоставяне на автокефалия на православната църква на Украйна като решение на разделението на православните в страната".
Съществува решимостта да се следва процесът на ,, автокефалия" на УПЦ, защото това е непоколебим знак за една история, която се движи и развива.Съществува обаче и ангажимент, че този процес по някаква причина не е причина за разделение или дори, ,,разкол". Това, накратко, е позицията на Вселенската патриаршия към чувствителния,,украински" въпрос, който беше на фокус в разговорите във Фенер между двамата патриарси Кирил и Вартоломей. Интервюто на Негово Високопреосвещенство митрополит Емануил, който заедно с митрополит Иларион Алфеев присъства на срещата при закрити врати между двамата патриарси. Процесът на автокефалия на УПЦ е чувствителен въпрос от много гледни точки. Със започването му, се изчислява, че засяга почти 30 милиона души. Процесът е не само започнат , но и неустойчив, като трябва да се отбележи за неотдавнашното назначение на двамата екзарси от страна на Вселенската патриаршия в Украйна. Става дума за архиепископ Даниил Памфилски и епископ Иларион от Едмънтън от Канада(според някои източници и двамата са вече в Украйна).
Ето и интервюто на Негово Високопреосвещенство митрополит Емануил, то е взето от М. Киара Биаджони:
Ваше Високопреосвещенство може ли да обясните по-добре тези назначения и преди всичко каква роля ще имат двамата екзарси в Украйна?
Неодавнашното назначение на Вселенската патриаршия на двамата екзарси в Украйна, свидетелства като определението на Вселенския патриарх Вартоломей , за да се види разделението на православните украинци, но също показва, че историята следва своя път. Да се търси смисъла на историята е постоянна отговорност, както и да се защитава непрекъснато единството на църковното тяло. Двамата екзарси трябва да отворят пътя към автокефалията. Трябва да подчертая, че в този случай процесът е толкова важен, колкото и целта. Тъй като точно през този процес трябва да се подхожда към различните компоненти на украинското православие. Ето защо основната им мисия ще бъде да улеснят контактите, да изградят мостове, да насърчат диалога и накрая да допринесат за изграждането на независима местна църква.
- Вие бяхте единствения заедно с митрополит Иларион , който участва на срещата при затворените врати между патриарх Вартоломей и патриарх Кирил. Може ли да кажете какво се случи ?
Аз вярвам, че е необходимо да се отбележи, че срещата между патриарх Вартоломей и патриарх Кирил се състоя в топъл климат на братство. Патриарх Кирил също благодари на патриарх Вартоломей и по-специално за специално за приятелската атмосфера на тази среща. И в това отношение бил искал също да добавя, че не става дума за желание да се направи добро впечатление пред обществото. Същият климат продължи два часа и повече, в които двамата патриарси прекараха заедно. Трябва да се каже , че те не бяха се срещали от месец януари 2016 година, преди да се проведе Великия и Свещен събор през месец юни, тъй като руската църква, заедно с още три от църквите, за съжаление не участваха. Следователно тази среща е била необходима, независимо от украинския въпрос.
- Патриарх Кирил поиска да се срещне с патриарх Вартоломей. Това какъв сигнал е ?
Пристигането на патриарх Кирил във Вселенската патриаршия в Константинопол е силен сигнал в услуга на единството на православният свят. Православието е сварзано с пътя на диалога. Последното подхранва желанието за единство и общение. Сигурен съм,че този ден Святият Дух е бил на работа. Защото църквата не е институция. Това е тялото на Христос, в което Святият Дух действа за спасението на света.
- Вярно ли е това, което се чете в медиите, и означава ли това, Вселенската патриаршия е внесла предложение до Московската патриаршия по украинския въпрос? С други, в хода на срещата дали е било възможно да се намери решение, което би било полезно и за двете страни?
За съжаление не мога да споделя с това с вас, което се каза по време на срещата на четири очи от двамата патриарси, защото съдържанието на разговорите е поверително. Но както казах преди, атмосферата беше много братска и приятелска.
- Ще има ли и други срещи? Как е тръгнало? Как смятате да продължите да решавате окончателно оставащите въпроси?
Отново не мога да отговоря пряко на този въпрос. Въпреки това, мога да потвърдя, че Вселенската патриаршия осъзнава своята отговорност като църква-майка и в отговор на това на искането на самите украинци- след обстойно проучаване на въпроса, е взето решение да се започне процеса за предоставяне на автикефалия на православната църква на Украйна, като решение на разделението на православните в страната. Съзнавайки своята историческа отговорност, патриарх Вартоломей ще запази тялото на църквата на Украйна, за чиито хора имаме отговорност, тъй като митрополита на Киев зависи канонично от юрисдикцията на Вселенската патриаршия, въпреки че от 1686 година Московската патриаршия има право да посочва митрополита на Киев.
- Католическата църква следва, без да се намесва в процеса на двустранния диалог. Колко важно е лидерите на църквата да могат да се срещат и да говорят открито?
Православната църква вярва,че Божията слава непременно преминава в единство. Това се осъществява по различни начини: чрез литургичната молитва, споделянето на евхаристията, ангажирането към бедните и най-уязвимите и накрая чрез диалог. Диалогът е съществено богословско пространство, чрез което се проявява присъствието на Логоса. Чрез диалога вярата става вектор на мира. Както е писано в енцикликата на Светия и Велик събор,, Балсамът на вярата трябва да служи за изцелението на стари рани, а не за съживяване на стари центрове на омраза".
Ето и интервюто на Негово Високопреосвещенство митрополит Емануил, то е взето от М. Киара Биаджони:
Ваше Високопреосвещенство може ли да обясните по-добре тези назначения и преди всичко каква роля ще имат двамата екзарси в Украйна?
Неодавнашното назначение на Вселенската патриаршия на двамата екзарси в Украйна, свидетелства като определението на Вселенския патриарх Вартоломей , за да се види разделението на православните украинци, но също показва, че историята следва своя път. Да се търси смисъла на историята е постоянна отговорност, както и да се защитава непрекъснато единството на църковното тяло. Двамата екзарси трябва да отворят пътя към автокефалията. Трябва да подчертая, че в този случай процесът е толкова важен, колкото и целта. Тъй като точно през този процес трябва да се подхожда към различните компоненти на украинското православие. Ето защо основната им мисия ще бъде да улеснят контактите, да изградят мостове, да насърчат диалога и накрая да допринесат за изграждането на независима местна църква.
- Вие бяхте единствения заедно с митрополит Иларион , който участва на срещата при затворените врати между патриарх Вартоломей и патриарх Кирил. Може ли да кажете какво се случи ?
Аз вярвам, че е необходимо да се отбележи, че срещата между патриарх Вартоломей и патриарх Кирил се състоя в топъл климат на братство. Патриарх Кирил също благодари на патриарх Вартоломей и по-специално за специално за приятелската атмосфера на тази среща. И в това отношение бил искал също да добавя, че не става дума за желание да се направи добро впечатление пред обществото. Същият климат продължи два часа и повече, в които двамата патриарси прекараха заедно. Трябва да се каже , че те не бяха се срещали от месец януари 2016 година, преди да се проведе Великия и Свещен събор през месец юни, тъй като руската църква, заедно с още три от църквите, за съжаление не участваха. Следователно тази среща е била необходима, независимо от украинския въпрос.
- Патриарх Кирил поиска да се срещне с патриарх Вартоломей. Това какъв сигнал е ?
Пристигането на патриарх Кирил във Вселенската патриаршия в Константинопол е силен сигнал в услуга на единството на православният свят. Православието е сварзано с пътя на диалога. Последното подхранва желанието за единство и общение. Сигурен съм,че този ден Святият Дух е бил на работа. Защото църквата не е институция. Това е тялото на Христос, в което Святият Дух действа за спасението на света.
- Вярно ли е това, което се чете в медиите, и означава ли това, Вселенската патриаршия е внесла предложение до Московската патриаршия по украинския въпрос? С други, в хода на срещата дали е било възможно да се намери решение, което би било полезно и за двете страни?
За съжаление не мога да споделя с това с вас, което се каза по време на срещата на четири очи от двамата патриарси, защото съдържанието на разговорите е поверително. Но както казах преди, атмосферата беше много братска и приятелска.
- Ще има ли и други срещи? Как е тръгнало? Как смятате да продължите да решавате окончателно оставащите въпроси?
Отново не мога да отговоря пряко на този въпрос. Въпреки това, мога да потвърдя, че Вселенската патриаршия осъзнава своята отговорност като църква-майка и в отговор на това на искането на самите украинци- след обстойно проучаване на въпроса, е взето решение да се започне процеса за предоставяне на автикефалия на православната църква на Украйна, като решение на разделението на православните в страната. Съзнавайки своята историческа отговорност, патриарх Вартоломей ще запази тялото на църквата на Украйна, за чиито хора имаме отговорност, тъй като митрополита на Киев зависи канонично от юрисдикцията на Вселенската патриаршия, въпреки че от 1686 година Московската патриаршия има право да посочва митрополита на Киев.
- Католическата църква следва, без да се намесва в процеса на двустранния диалог. Колко важно е лидерите на църквата да могат да се срещат и да говорят открито?
Православната църква вярва,че Божията слава непременно преминава в единство. Това се осъществява по различни начини: чрез литургичната молитва, споделянето на евхаристията, ангажирането към бедните и най-уязвимите и накрая чрез диалог. Диалогът е съществено богословско пространство, чрез което се проявява присъствието на Логоса. Чрез диалога вярата става вектор на мира. Както е писано в енцикликата на Светия и Велик събор,, Балсамът на вярата трябва да служи за изцелението на стари рани, а не за съживяване на стари центрове на омраза".