Православието е в центъра на интереса на политици и медии поради инициативата на украинския президент Петро Порошенко за създаване на,, независима църква".
Светият синод на Вселенската патриаршия изрази своята готовност да обсъди с всички поместни православни църкви, искането на Порошенко.
Защото, ако в момента има някои православни църкви предприемат процедури за независимост, то трябва да се съобразят с църковните канони. Пред кореспондент на Риа Новости е говорил експертът по тази тема протойерей Николай Балашов, заместник председател на Отдел за външни църковни връзки на Московската патриаршия.
-Отец Николай, защо въпросът за предоставяне на независимост на определена църква не дава категорично ясен отговор веднъж завинаги- няма съответстващи основни рецепти за това?
- Наистина, условията и реда за предоставяне на автокефалия не е изрично посочено в решенията на Вселенските събори( техните решения са от съществено значение и от първостепенно значение за всички църкви ).
Следователно, когато подготовката за Пан-Ортодаксалния събор започна на остров Родос през 1961 година, Тази тема беше с общо съгласие вписана в списъка на темите за обсъждане. За практическите съображения поместните църкви започнаха разискванията на сесията на Междурегионалната подготвителна комисия в Шамбези, близо до Женева през 1993 година.
До този момент осем поместни православни църкви представиха своите доклади по темата ,, Автокефалията и начините на нейното придобиване". В разнообразните мнения могат да се разграничат две концептуално различни позиции.
Константинопол, Алексанодрия, Йерусалимската патриаршия и Гръцката църква подчертават приоритет на юрисдикцията на Вселенските събори и светия синод на Константинополската патриаршия за предоставяне на автокефалия.
Московската, Румънската и Българската патриаршии, както и полската православна църква, изхождат от независимото право на всяка автокефална църква да даде автокефалия на каноничната си част.
Въпреки това, по време на дискусиите могат да постигнат споразумение за едно нещо:няма автокефалия без съгласието на Църквата -майка, т.е всяка поместна православна църква, към която принадлежи тази част, която желае да получи автокефалия. И няма автокефалия без всеправославно съгласие, което се изразява със съгласие на Събор на автокефалните църкви. При достигане на пълно единодушие на църквите по отношение на тези принципе остава да се договорят процедурата, и детайлите на този процес.
- За какви детайли се говори на първо време?
- С оглед на важността на въпроса, който сега се дължи на добре познатите събития е получил особена острота и трябва да се вгледаме в документа от 1993година, който е скрепен с подписите на представителите на всички поместни църкви.
По такъв начин, при пълното съгласие в основополагащите принципи е предстояло да се постигне съгласие за провъзгласяването на автокефалията, представляващо общото съгласие на поместните църкви, а именно кой и как да подписва съответния документ. След всичко това е преостановена работата.
-Кое попречило на пълното съгласуване на процедурата и накрая решаването на този въпрос?
- След 1993 година Константинополската църква, която председателстваше не свика в продължение на шест години заседанията, а когато беше направен опит през 1999 година- тогава беше предотварватено избухването на три години преди това на естонската църковна криза. Константинополската патриаршия поиска да участва на равни начала в заседанията естонската православна църква, основана на каноничната територия на Руската православна църква. И руската православна църква не можеше да се съгласи с това.
,, Но по-късно разговорите по този въпрос бяха възобновени. Как беше постигнато това?"
,, Още девет години преди Константинополската патриаршия да отхвърли предходните искания през 2008 година. Процесът на подготовка на Всеправославния събор беше възобновен. По време на заседанията в Шамбези през 2009 година имаше възможност да се направи още една стъпка за постигане на пълно съгласие: беше разработена формула.
В същото време не беше формулиран въпросът за съдържанието на Томосът за автокефалия и начина, по който да се подписват предстоятелите.
- Защо начинът за подписването на Томосът за автокефалия не е дефиниран и досега?
- Въпросът за начина на подписването на томос бе обсъдено по време конференцията през 2011 година, но не беше постигнато пълното съгласие на поместните църкви за него. Но консенсуса на всички общопризнати автокефални църкви беше основният принцип на всички предишни действия за подготовката на Всеправославния събор.
Всички църкви се съгласиха, че Томос може да бъде подписан от всички предствоятели. Всеки се съгласи, подписът на Вселенския патриарх ще заема първо място. Делегацията на Константинополската патриаршия обаче настояваше, че подписът на Вселенският патриарх трябва да стои на специално място. По-специално, беше позицията на думата,, решава" и подписът на приматите на другите поместни църкви да са ,, съвместно решава". Делегацията на Руската православна църква изрази мнението, че томосът трябва да бъде одобрен от с подписите на всички предстоятели на поместните Православни църкви и Константинополският патриарх трябва да е пръв измежду равни. Поради непреодолимите различия в това, като цяло, на въпроса за автокефалията тази тема не беше дискутирана на Всеправославния събор. Според решението взето на заседанието на предстоятелите, което се проведе в Истанбул през 2014 година, този въпрос беше по подробно разгледан в интер-православната комисия, така че в случай на постигане на консенсус, да бъде разгледан по време на събора. В действителност обаче тази комисия не можа да започне да разглежда този въпрос, въпреки призивите на редица църкви. Така че, през 2015 година представителите на грузинската, сръбската и българската православни църкви в своята кореспонденция с Вселеския патриарх Вартомей започнаха да настояват за налагането на темата на Събора.
На новата среща на предстоятелите, която се проведе в Шамбези през 2016 година януари месец, Руската православна църква препоръча да се завърши въпроса, и да се достигне споразумение по въпроса за автокефалията и така да се вземе окончателно решение на Събора. Но Константинополската патриаршия се опасяваше, че това може да се доведе до забавяне на свикването на събора.
-Но Съборът на Крит не стана Всеправославен. Това отлага ли решението по въпроса за автокефалията? Или има надежда?
- За съжаление, по-нататъшна подготовка за Събор е извън контрола на Руската православна църква, не беше предоставено внимание на многократните изявления на Антиохийската църква да вземе участие в него, без решаването на въпросът за църковната юрисдикция на Катар, както и онези възражения, повдигнати от грузинската и българската църкви. Всичко това доведе до факта, Съборът, въпреки това, че се е състоял, не стана Всеправославен.
Но това е друга история. Това не променя факта, че основните въпроси за автокефалията- ролята на Майката-Църква като процес, инициатор на наменим консенсус на всички поместни църкви, са изразени в единодушие- Всеправославно съгласие, или по думите на документа, ,,пълно сближаване на възгледите", беше достигнато преди около четвърт век.