В православието Благовещение е причислен към дванадесетте господски празници . И се отбелязва на 25 март .
Събитията случили се на Благовещение са описани само и единствено от евангелист и апостол Лука . В своето Евангелие той разказва,че в шестият месец след зачатието на праведната Елисавета , архангел Гавриил бил изпратен от Бог в Назарет при Дева Мария с вестта за бъдещото раждане от нея на Спасителят на света .
Според богословите , думите на архангел Гавраиил ,, Радвай се , Благодатна " - е първата блага вест за човечеството след грехопадението . Според Теофилакт Български в тълкуванието на Евангелието на Лука пише : ,, Когато Господ казал на Ева : ,, С болка ще раждаш децата си (Битие 3:16 ) , след това тази болка предполага тази радост ,каквато носи ангела на Девата като говори : радвай се , Благодатная !
Колкото Ева е била прокълната , Мария след това слуша : благословена си "
Съмняващата се - според мнението на свети Григорий Неокесарийски- за нарушаването на своята девственост , Мария задала въпрос на ангела ,, Как ще стане това , когато аз не познавам мъж ? " . Но тогава ангелът обещал безсеменно , тайнствено зачатие - ,, Дух Светий ще дойде над теб , и силата на Всевишният ще осени Тебе " , а като потвърждение , ,, че за Бог не остава безсилна никоя дума " , дал пример с нейната родственица Елисавета .
Мария, когато видяла в думите на ангела волята Божия , произнесла известните думи ,, аз съм рабиня Божия , да бъде по волята му ". Счита се , че в момента в които Дева Мария е произнесла тези думи и се осъществило непорочното зачатие на Иисус Христос .
Според преподобни Атанасий Велики , Мария изразила своето изповедание на вярата . Той я сравнява със скрижал , ,,на които Писец пише , това което му е угодно и твори , това което иска "
Историята на Благовещение намира и своето отражение и в апокрифните текстове . За него се разказва в апокрифа от 2 век ,, Протоевангелие на Иаков " и също в ,, Книга за раждането на Блаженната Мария и детството на Спасителя " . Апокрифните текстове не изменят в общи линии историята за появяването на архангел Гавриил пред Мария с вестта за раждането от нея на Спасителя , но добавя към историята редица подробности , които са залегнали в иконографията на празника .
Според апокрифа , Мария предяла преждата за новата завеса от пурпур за Йерусалимският храм . Отивайки към кладенеца за да налее вода , тя чула глас , който ѝ казвал : ,, Радвай се Благодатна ! Господ е с теб ,благословена си ти между жените " .
Невиждайки никого до себе си , тя се изплашила и се върнала в дома си . Когато взела вретеното , тя видяла ангела , който я успокоил с думите : ,, Не се бой , Мария , ти си избрана от Бог и ще заченеш в Неговата слава ".
В апокрифите се подчертава тайнствената форма на зачатието и въпросът на Мария ,, Как ще зачена от Бог и ще родя , като всяка жена ли както ражда ? " , а ангелът отговаря : ,, Не така , Мария , но силата на Всевишния ще те осени Тебе ".След като небесния пратеник си отишъл Мария прекратила да преде преждата и я отнесла на първосвещеника , които я благословил , и казал ,, Бог ще възвеличи Твоето име , а Ти ще бъдеш благословена сред всички народи на земята ".
Също в църковното предание говори , че Дева Мария в момента на явяването на ангела тя четяла откъса от книгата на пророк Исая и неговите пророчески думи : ,, И , Девата в утробата си ще приеме ,и ще роди Сина ".
За Благовещение също се говори и в Корана , където този сюжет няма толкова значение , защото в исляма Иисус Христос не е Бог , а пророк .
Наименованието на празника до 7 век е било различно .В Римокатолическата църква официалното наименование на празника е Благовещение на Господ Иисус Христос и е било прието след Втория Ватикански събор . До това време се употребява наименованието Благовещение на блажената Дева Мария .
За първи път датата 25 март се появява в съчиненията на западните автори от 3 век - Тертулиан и свещеномъченик Иполит Римски като деня на разпятието на Иисус Христос по римския календар . Това обстоятелство е залегнало в александрийските и византийските хронологично системи за определяне на датата на Благовещение и Възкресение Христово . Установяването на празника в Константинопол се отнася към средата на 6 век като следствие на процеса на ,, историзация на евангелските празнувания в литургичния календар . В ,, Беседата за Благовещение на Пресвета Богородица " написана от Григорий Неокесарийски и свети Йоан Златоуст в своите трудове назовават Благовещение като първият празник и корена на празниците , затова се смята че ,по това време се е празнувал като значим празник . За празнуването на Благовещение свидетелства една постройка в Назарет , мястото , където се счита , че се е случило Благовещението , в началото на 4 век императрица Елена е построила Базиликата на Благовещение. В началото на 8 век арменския автор Григор Аршаруни е написал , че празникът е установен от светителят Кирил Първи , епископ на Йерусалим , в средата на 4 век . В същото време епискоът на Ефес Авраам свиделства, за това че до негово време не е била написана нито една проповед , посветена на Благовещение , това е 530 година и 553 година. През 7 век Благовещение започнало да се празнува в Рим и Испания , Галия започнала да го празнува чак през 8 век .
През 6 век преподобни Роман Сладко певец написал кондак за Благовещение . Химнографията на празника била допълнена през 8 век от творенията на свети Йоан Дамаскин и Теофан, митрополит Никейски , които съставил канона на празника под формата на диалог между Дева Мария и архангел Гавраиил .
Кладенецът , където Света Богородица е срещнала архангел Гавриил , в Назарет , на това място е построена гръцка църква
Събитията случили се на Благовещение са описани само и единствено от евангелист и апостол Лука . В своето Евангелие той разказва,че в шестият месец след зачатието на праведната Елисавета , архангел Гавриил бил изпратен от Бог в Назарет при Дева Мария с вестта за бъдещото раждане от нея на Спасителят на света .
Според богословите , думите на архангел Гавраиил ,, Радвай се , Благодатна " - е първата блага вест за човечеството след грехопадението . Според Теофилакт Български в тълкуванието на Евангелието на Лука пише : ,, Когато Господ казал на Ева : ,, С болка ще раждаш децата си (Битие 3:16 ) , след това тази болка предполага тази радост ,каквато носи ангела на Девата като говори : радвай се , Благодатная !
Колкото Ева е била прокълната , Мария след това слуша : благословена си "
Съмняващата се - според мнението на свети Григорий Неокесарийски- за нарушаването на своята девственост , Мария задала въпрос на ангела ,, Как ще стане това , когато аз не познавам мъж ? " . Но тогава ангелът обещал безсеменно , тайнствено зачатие - ,, Дух Светий ще дойде над теб , и силата на Всевишният ще осени Тебе " , а като потвърждение , ,, че за Бог не остава безсилна никоя дума " , дал пример с нейната родственица Елисавета .
Мария, когато видяла в думите на ангела волята Божия , произнесла известните думи ,, аз съм рабиня Божия , да бъде по волята му ". Счита се , че в момента в които Дева Мария е произнесла тези думи и се осъществило непорочното зачатие на Иисус Христос .
Според преподобни Атанасий Велики , Мария изразила своето изповедание на вярата . Той я сравнява със скрижал , ,,на които Писец пише , това което му е угодно и твори , това което иска "
Историята на Благовещение намира и своето отражение и в апокрифните текстове . За него се разказва в апокрифа от 2 век ,, Протоевангелие на Иаков " и също в ,, Книга за раждането на Блаженната Мария и детството на Спасителя " . Апокрифните текстове не изменят в общи линии историята за появяването на архангел Гавриил пред Мария с вестта за раждането от нея на Спасителя , но добавя към историята редица подробности , които са залегнали в иконографията на празника .
Според апокрифа , Мария предяла преждата за новата завеса от пурпур за Йерусалимският храм . Отивайки към кладенеца за да налее вода , тя чула глас , който ѝ казвал : ,, Радвай се Благодатна ! Господ е с теб ,благословена си ти между жените " .
Невиждайки никого до себе си , тя се изплашила и се върнала в дома си . Когато взела вретеното , тя видяла ангела , който я успокоил с думите : ,, Не се бой , Мария , ти си избрана от Бог и ще заченеш в Неговата слава ".
В апокрифите се подчертава тайнствената форма на зачатието и въпросът на Мария ,, Как ще зачена от Бог и ще родя , като всяка жена ли както ражда ? " , а ангелът отговаря : ,, Не така , Мария , но силата на Всевишния ще те осени Тебе ".След като небесния пратеник си отишъл Мария прекратила да преде преждата и я отнесла на първосвещеника , които я благословил , и казал ,, Бог ще възвеличи Твоето име , а Ти ще бъдеш благословена сред всички народи на земята ".
Също в църковното предание говори , че Дева Мария в момента на явяването на ангела тя четяла откъса от книгата на пророк Исая и неговите пророчески думи : ,, И , Девата в утробата си ще приеме ,и ще роди Сина ".
За Благовещение също се говори и в Корана , където този сюжет няма толкова значение , защото в исляма Иисус Христос не е Бог , а пророк .
Наименованието на празника до 7 век е било различно .В Римокатолическата църква официалното наименование на празника е Благовещение на Господ Иисус Христос и е било прието след Втория Ватикански събор . До това време се употребява наименованието Благовещение на блажената Дева Мария .
За първи път датата 25 март се появява в съчиненията на западните автори от 3 век - Тертулиан и свещеномъченик Иполит Римски като деня на разпятието на Иисус Христос по римския календар . Това обстоятелство е залегнало в александрийските и византийските хронологично системи за определяне на датата на Благовещение и Възкресение Христово . Установяването на празника в Константинопол се отнася към средата на 6 век като следствие на процеса на ,, историзация на евангелските празнувания в литургичния календар . В ,, Беседата за Благовещение на Пресвета Богородица " написана от Григорий Неокесарийски и свети Йоан Златоуст в своите трудове назовават Благовещение като първият празник и корена на празниците , затова се смята че ,по това време се е празнувал като значим празник . За празнуването на Благовещение свидетелства една постройка в Назарет , мястото , където се счита , че се е случило Благовещението , в началото на 4 век императрица Елена е построила Базиликата на Благовещение. В началото на 8 век арменския автор Григор Аршаруни е написал , че празникът е установен от светителят Кирил Първи , епископ на Йерусалим , в средата на 4 век . В същото време епискоът на Ефес Авраам свиделства, за това че до негово време не е била написана нито една проповед , посветена на Благовещение , това е 530 година и 553 година. През 7 век Благовещение започнало да се празнува в Рим и Испания , Галия започнала да го празнува чак през 8 век .
През 6 век преподобни Роман Сладко певец написал кондак за Благовещение . Химнографията на празника била допълнена през 8 век от творенията на свети Йоан Дамаскин и Теофан, митрополит Никейски , които съставил канона на празника под формата на диалог между Дева Мария и архангел Гавраиил .
Кладенецът , където Света Богородица е срещнала архангел Гавриил , в Назарет , на това място е построена гръцка църква