Свети Никодим Светогорец
Дванадесет са стъпките към греха според свети Никодим Светогорец и те са:
- Когато човек върши добро дело с нечестива цел заради, пари, слава, чест. Т.е. смесва доброто със злото.
- Наполовина направено нещо, което е добро.
- Е изкушението,измамата, всичко което идва срещу човека от дявола, от света и от тялото, и така се изкушава човека с петте си сетива, което според светите отци се нарича,,душа"
- е съединяването на ума с изкушението
- Петият етап на греха е борбата на ума, т.е. на душата с изкушението. Тогава грехът е заченат. От тук започва плена на човека и навличането на Божия гняв.
- е съгласието на ума за греха, т.е. удоволствието на ума от злото желание и изкушение. От този момент нататък грехът се ражда в ума и сърцето на човека и го прави достоен за наказание,както казва свети апостол Иаков:,, след това похотта, като зачене, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт".( Иаков 1:15).
- грехът обединен с ума и въображението. И тъй, като човекът се е съгласил да извърши грях, той е принуден от дяволския мотив приеме този грях в ума си, сякаш го е извършил с делата си. С навлизането на греха в разума той расте и навлиза в сърцето на човека.
- е решението на човешката воля да извърши греха чрез дело.
- познаването на злото или страстта към злото, т.е. непрекъснатото изпълнение на греха с волята или без волята на човека.
- навикът на греха,т.е. осъзнаването на греха многократно.
- е отчаянието, когато човек губи надежда за прошка чрез покаяние.
- Последният етап на греха е самоубийството на отчаяният човек със собствените си ръце заради греховете му, със своята свободна воля. Това е най-лошата степен на греха, от която Бог може да ни избави всички, защото този, който се самоубие, не получава прошка от Църквата и не ни се позволява да се молим за него.
Светите отци ни учат да се борим с греха, дори когато той е още малък, в момента на неговото раждане, а не когато расте и се вкоренява в сърцата ни. Нека го убием, когато той е мравка, а не лъв, защото тогава,,мравката" ни убива. Също така, псалмопевецът Давид, вдъхновен от Святия Дух казва:,, Блажен, който вземе и разбие о камък твоите младенци"(Псалм 136:9).
Т.е., благословен е онзи, който смаже греховете си с камъка-Христос, докато те са още малки, като мравки, защото ако пораснат, те ще бъдат в плен на Вавилонските страсти и те ще ни убият.