Блогът на Таня Биринджиева
Елизабет Александра Луиза Алиса Хесен-Дармщат е родена през 1864 година в семейството на великия херцог на Хесен- Дармщат Лудвиг Четвърти и принцеса Алиса, дъщеря на английската кралица Виктория. Като всяка германска принцеса, тя е отгледана според протестанската вяра. Сестрата на Елизабет Алис става съпруга на император Николай Втори, а през 1884 Елизабет се омъжва за великия княз Сергей Александрович Романов и така става руска княгиня. Според традицията на всички германски принцеси им се дава фамилията Фьодоровна- в чест на Феодоровската икона на Божията майка.
Германка по рождение, Елисавета Фьодоровна перфектно научава руски език и заобича новата си родина от цялото си сърце. През 1891 година след няколко години размисъл, тя приема православната вяра. Тя се занимава много с благотворителност: посещава болници, затвори, сиропиталища.
През 1905 година генерал-губернарнаторът на Москва, великият княз Сергей Александрович, е убит от бомба хвърлена от Иван Каляев. Елисавета Фьодоровна била първата, която пристига на мястото на трагедията и със собствените си ръце събира останките на съпруга си, които били разпръснати от експлозията.
На третия ден от смъртта на великия княз тя отишла в затвора при убиеца с надеждата, че той ще се покае. По думите на Каляев той е бил видял великия княз със съпругата му и не желаел да убива нея. Той не се разкаял за престъплението си, но въпреки този факт великата княгиня поискала той да бъде помилван от Николай Втори, нещо което е отхвърлено.
Елисавета Фьодоровна решила да даде всички сили в службата си на Христос. Тя купила парцел на Болшая Ординка и през 1909 година там бил основан Марто-Мариинския манастир. Имало два храма, болница, аптека с безплатни лекарства за бедните, сиропиталище и училище.Игуменка на манастира била Елисавета Фьодоровна. Тя се сбогувала със светския живот без съжаление, казвайки на монахините: ,,Напускам блестящия живот, но заедно с вас ще се изкача в един по-хубав свят-света на бедните и страдащите"
През Първата световна война великата княгиня активно помага на фронта, формира медицинските влакове, изпраща лекарства и изгражда лагерти църкви за войниците.
След като абдикира император Николай Втори от престола тя пише:,, Изпитвах дълбоко съжаление към Русия и нейните деца, които в момента не знаят какво правят. Те не са ли като болно дете, което обичаме сто пъти повече по време, когато е болно, а не когато е весело и здраво? Бих искала да понеса страданието му,да му помогна. Светата Рус не може да загине. Но Велика Русия, уви, вече не е така. Трябва да насочим мислите си към Небесното царство и да кажем със смирение : ,,Ще бъде свършено."
През 1918 година Елисавета Фьодоровна е арестувана и изпратена в град Алапаевск, в Урал. Тя е последвана от две от сестрите от манастира Варвара Яковлева и Екатерина Янишева. По-късно двете са освободени, но Варвара отказва да напусне и остава до края с Елисавета Фьодоровна.
На 18 юли 1918 година затворниците - Елисавета Фьодоровна, сестра Варвара и няколко от членовете на семейство Романови, са отведени в село Синячихи. Там в една изоставено мина били пребити с пушки и хвърлени с шахтата на мината. По време на изтезанията Елисавета Фьодоровна се кръстела и се молела на глас:,, Господи, прости им, те не знаят какво правят!
Майката и великият княз Йоан паднали и се наранили, Елисавета Фьодоровна откъснала от дрехата си парче плат и превързала раните им. Запазени са доказателства, че хора, минаващи покрай мината са чували, как мъчениците са пеели Херувимската песен от дълбините на мината.
Няколко месеца по-късно армията на адмирал Колчак влиза в Екатеринбург , а телата на мъчениците били извадени от мината. Мъченица Елисавета, сестра Варвара и великия княз Йоан, били със сгънати пръсти за знака на Кръста.