Блогът на Таня Биринджиева
По възглавницата и са пълзяли отровни змии без да и навредят. Дива мечка е ядяла от нейните ръце. Това е преподобната София Хотокудиру. Тя е родена в Централен Понт( Турция) и е била изключителна красавица с големи кафяви очи и руса коса, която била толкова дебела, че можело да се оплетат пет плитки. Тя губи сина си, съпруга си, роднините, оцелява от войната, но на устата и била фразата,,Сърцето ми се радва"
Момичетата в Понт се женели на 12-16 години, а София имала много ухажори, тя била богата, красива и умна. Но нейните родители не бързали да я омъжат. Те се молели детето им да има успех в живота и щастие, и чакали тя сама да си избере съпруг, доверявайки се на сърцето на дъщеря си. По тяхно време това било приемано за странно поведение. Младата София също се молела за съпруг, който да споделя вярата и в Бога. На 23 години тя го срещнала, въпреки че по това време много от нейните роднини били отгледали по няколко деца.
Съпругът и Йордан Хотокуриду бил също толкова искрен християнин, както и неговата невеста. През 1907 те сключили брак и заживяли в село Тогрул. След три години на семейството се родил син, но две години по-късно ги застигнала загубата на детето им. То било изядено от диви свине, София и Йордан преживели общо своето нещастие, те не възроптали против Небето, нито се упреквали взаимно.
През 1914 започнала Първата световна война. Нетурското мъжко население, което било на възраст между 18 и 50 години било събрано в работни батальони и изпратено в трудови лагери. Ако някой не се справял с тежката работа, той бил застрелян. Съпругът на София също бил взет. Тя останала млада бездетна, без съпруг и близките и веднага започнали да говорят за нов брак- тя имала много ухажори. Но младата вдовица отговаряла, че гледа на втория брак като на предателство към съпруга и, който винаги бил жив за нея.
Тя отишла в планината, живеейки в усамотение и се молила.
През 1919 година хората от Понт се преселват в Гърция. На кораба,, Свети Никола" заедно с бежанците била и света София. По време на пътуването станала силна буря. Както по-късно разказва капитанът на кораба, той не виждал спасение от морските вълни. Корабът обаче достигнал сушата благополучно. Един от моряците си спомнил за жена, която по време на цялото пътуване била на колене в ъгъла на палубата и се молила, не обръщайки внимание на вълните и бурята. Както по-късно преподобната София разказва, по време на бурята, Божията Майка се явила пред нея и предрича гибелта на кораба поради отклонение от вярата и неправедния живот на хората, които пътували на него.,, Майка Божия, аз съм грешна, може ли да загина аз, а хората да бъдат спасени", казала София. Богородица спасила всички. Въпреки факта, че София обичала самотната молитва, тя трябвало да се грижи за своите племенници които били сираци. Тя ги обградила с майчински грижи. Когато възмъжали и станали независими, Пресвета Богородица се появила пред София и я повикала в своя дом. Домът на Богородица бил манастирът ,, Рождество на Пресвета Богородица" в Клисура, едно планинско село в Северна Гърция.
Тя не си сменяла дрехите, докато не ги износи, въпреки че хората и давали нови неща. Винаги била боса. Косата, с която се е гордеела в младостта си, била немита и непипана от момента на изчезването на съпруга и. Въпреки това, вместо неприятна миризма, според спомените на нейните съвременници, тя излъчвала аромат на цветя. София въпреки бедността си тя била сравнима с цвете и изражението и било винаги радостно, сърцето и било изпълнено с хваление към Бога. Преподобната често повтаряла,, Сърцето ми се радва!". По някакъв начин тя приличала на блажената Ксения Петербурска, която е напуснала света след смъртта на съпруга си, оставила и себе си, и служейки на Бога и хората с молитва, състрадание и всичко възможно.
Манастирът, в който зааживяла София, бил заобиколен гора, където живеели вълци и мечки. Преподобната София разговаряла с тях, даже си имала любима мечка, която хранела от ръцете си. В нейното легло пълзели отровни змии през нощта без да и навредят. Когато се молела птици често кацали близо до нея, сякаш и те хвалели Бог с радостно чуруликане.
Преподобната София се молила за момичетата, за да си намерят добър съпруг, така много семейства били благодарни. Много разспространено било нейното име в околностите на манастира.
На 84 години преподобната София се разболяла: огромен гноен тумор се бил образувал в корема и, той и причинявал огромна болка. Лекарите препоръчвали спешна операция, но тя отказала с думите,, Богродица ще поеме болката" Настъпил манастирският празник, състоянието на София се влошило. Но на следващата сутрин новината за нейното оздравяване се разнесла бързо. Притигнали лекари от града, прегледали я и казали, че е напълно здрава, тялото и излъчвало аромат на тамян. По-късно тя разказала как Пресвета Богородица дошла при нея през нощта с архангел Гавриил и свети Георги Победоносец и ,, и направили операция" Преподобната София говорела за това посещение и за чудотворното събитие като за нещо напълно естествено.
След това тя живяла седем години. Мирната и смърт настъпила на 6 май 1974 година, преди смъртта си тя приела схима с името Мария. Осем години по-късно гробът на света София бил отворен и се излъчвал неповторим аромат.
Преподобната София от Клисура е била причислена към светиите на 8 декември 2011 година от Вселенска патриаршия.