По времето на император Лъв Мъдри и цар Симеон Велики имало трима братя - Мойсей, Аарон и Йоан, родени в Охрид. От преголяма любов към Бога те оставили света и приели монашество. Избрали да се поселят в Атонската пустиня. Постепенно те се прочули и към тях се присъединили други желаещи да бъдат монаси. Така се основал манастира Зограф на Света Гора- Атон.
През 919 година изградили малък съборен храм, на който трябвало да дадат име. Един от тях предложил да бъде посветен на свети Никола, а други предлагали да се нарече на името на Климент Охридски чудотворец. Братята се обърнали с гореща молитва към Бог, Той сам да определи как ще се казва църквата. През нощта изведнъж се появила светлина и се разляла в църквата. На сутринта влезли в нея и заварили на приготвената дъска се самоизписала иконата на свети великомъченик Георги. Тази икона била причината храма да бъде наречен на,, Свети Георги Зограф".
За произхода на тази икона легендата е следната. В Палестина, близо до град Лида, се намирал манастир, наречен Фануилов, там в храма, имало неръкотворна икона на свети великомъченик Георги от времето на император Константин. Много хора са били получили изцеление от неличими болести. Един ден този образ станал невидим и това причинило много болка в монасите. Една нощ великомъченик Георги се появил насън на игумена Евстратий, и му казал,, Защо изнемогваш от скръб и тъга по мен,човече? Аз си намерих храм и обител на Света Гора Атон, където е жребият на нашата Пресвета Владичица Богородица. Там пожелах да пребивавам. Ако ти искаш да спасиш от идващия гняв себе си, и тези, които са с тебе, вземи братята си и отиди в земята на обителта, които ти посочих, там ще ме намериш. Защото Господ предаде цяла Палестина и Сирия за потъпкване от сарцините заради преумножаването на греховете и неправдите, извършени от християните."
След всичко това монасите и игумена от Фануиловия манастир, без да се бавят, потеглили и отишли в Света Гора, там намерили изоставилия ги образ на свети великомъченик Георги. Те не пожелали да се върнат в родината си, но останали завинаги в избраната от техния покровител свети великомъченик Георги обител. Така Зографската света обител се разраснало. За игумен бил избран Евстратий, монаха, на който се явил светия великомъченик.