Манастирът на свети Георги Зограф е разположен на западното крайбрежие на Света Гора- Атон. Той е заобиколен от гъсти живописни гори. Самият манастир прави впечатление с богатството и разнообразието на архитектурни форми, които са типични за Зограф, което се дължи на постройките от различни епохи. На територията на Зограф се намират осем параклиса. Един от тях е посветен на светите братя Кирил и Методий, и близо до него е разположен архондарика, украсен с потретите на българските царе. Зограф заема девето място в йерархията на Света Гора. От средата на 19 век е изключително населен с монаси от български произход. Факт, които е интересен е, че те не са попаднали в схизмата, в която е била българската църква. В средновековието манастира е бил двуезичен.
Според преданието, обителта е била основана през 919 година от трима братя, Мойсей, Аарон и Йоан, те идвали от Охрид. Първото писмено споменаване на манастира е през 972 година в Типикона на Йоан Цимисхий. Преданието разказва, че когато съградили една неголяма църква, не знаели как да я нарекат и каква икона да нарисуват. Те усърдно се молили на Бог, и тяхната молитва била чута. Когато влезли в църквата, те се изумили, видели на приготвената от тях дъска образа великомъченик Георги Победоносец, и така манастира започнал да се нарича,, Зограф"т.е.,, Живописец".
В новия манастир идвали много поклонници, даже император Лъв Мъдри и българският цар Йоан.
В началото на 16 век след пиратските набези бил обновен манастира от молдовския княз Стефан Четвърти, който се сражавал с турците.
В обителта се съхраняват част от Животворящия и Честен Кръст, мощи от апостол и евангелист Матей и Андрей Първозвани, пъррвомъченик и архидякон Стефан, великомъченик Георги, мъченик Прокопий, равноапостолна Мария Магдалена, свети свещеномъченик Игнатий Богоносец,свети Иаков Персянин, Терапонт, Климент, Поликарп Смирленски, мъченици Антипа и Харалампи, мъченик Никита, Нестор и Кирик, мъченица Матрона, Анастасия, Марина, преподобни Теодосий, и Евтихий, патриарх Цариградски.
През 19 век Зограф преживял бурен разцвет, обителта станала една от най-богатите на Атон. През 1801 година бил построен катедралния храм, а през 1850 година манастира станал общежителен, какъвто е и до наши дни.