Таня Илиева
На 12 февруари 1872 година митрополит Иларион Ловчански е избран за екзарх на България, но поради неодобрението на Високата порта, той е принуден да се оттегли. На негово място е избран Антим Първи. Кой е Иларион Ловчански?
Роден като Иван Иванов през 1800 или 1801 година в махала Горно Чукани на град Елена. Постъпва като монах в Къпиновския манастир, като учи в килийното училище към манастира. Служи като дякон във Велико Търново, замонашва се през 1819 година, в митрополията достига до сан архимандрит и става епископ през 1849 година.
Става епископ на Ловчанска епархия и е там в периода 1852 до 1872 година. Той е изпратен в Ловеч поради желанието на гражданите да имат българин за епископ. Там той се занимава с търсенето на учители и подпомагане на българските училища, преустроява църквата,, Света Неделя, занимава се с благотворителност. Понася критики от богатите граждани на града, като фанариот и лихвар. Те забраняват на свещениците да споменават името му по време на литургията и настояват да напусне дома на митрополита. Спорът е решен с посредничеството на ловчанския каймакам. На 31 януари 1860 във Видин служи на български език, събитие отразено в пресата.
Иларион Ловчански взема участие в движението за църковна независимост и заминава за Цариград, той оставя като наместник в Ловеч дякон Пайсий, а след неговото убийство за наместник е определен свещеноиконом Кръстю Никифоров. В края на 1868 година той подава оставка заедно с още трима епископи от Патриаршията, като е имал намерение да се присъедини към бъдещата българска църква. Неговата оставка не е приета от патриарх Григорий Шести, но решението един път взето от Иларион Ловчански не е променено. От 1870 година той става председател на Привременния синод на Българската църква. В качеството си на най-възрастен митрополит е избран за председател на Първия църковно народен събор проведен през 1871 година.
Иларион Ловчански заедно с още трима епископа извършва през 1872 година Богоявленската служба без да имат разрешението на патриарха. Затова е изпратен на заточение в град Измит, но за кратко, след като е била проведена акция на протест начело с Петко Славейков и Тодор Икономов.
На 12 февруари 1872 година е избран за екзарх от синодът на Българската екзархия. Но има обвинения за участие във Вътрешната революционна организация на Васил Левски, затова подава оставка си пет дни след избора си под натиска на Високата порта. На свикано извънредно заседание проведено на 16 февруари 1872 година синодът избира за екзарх Антим Първи, по това време митрополит на Видин, който е вече утвърден от Високата порта.
През месец юли 1872 година е избран за митрополит на Кюстендил, също участва като народен представител в Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция. Починал е на 2 февруари 1884 година и е погребан в църквата,, Успение Богородично".
В знак на признателност и уважение има улици в град Кюстендил и Ловеч, на кабанарията на църквата през 2005 е открита негова паметна плоча.