Повод да напиша този текст са излезлите решения на ръководствата на някои поместни църкви, както и изказаните мнения на руски и гръцки духовници и богослови по повод епидемията от короновирус и участието на християните в Светата Евхаристия. Още в началото искам да подчертая, че той няма претенцията всестранно и изчерпателно да анализира проблема за причестяването по време на епидемия, а само да напомни за богословската логика, която да определя позицията ни. За целта първо ще преведа няколко цитата, която ще разделя на две групи-според богословската позиция, която изразяват-след което ще ги коментирам и посоча в какъв богословски дискурс трябва да се разсъждава.
-Първа група:,,...Светите тайни не могат да бъдат преносители на зараза или каквито и да било болести, а са лекарство за телесно и душевно изцеление и здраве"(Решение на Софийската митрополия, т 2) ,, Вярваме, че болести не се предават чрез Причастието"( Волоколамски митрополит Иларион Алфеев)
-Втора група:,, Православната църква знае, че Светото Причастие е противоотрова на смъртността. Нищо по-малко от това и нищо повече. Това не е противовирусно лекарство." ( Константонополски патриарх Вартоломей) ,, Мисля, че чрез Чашата може да се предават вируси. Да мислиш различно, е докедическо отношение към Даровете"( Архимандрите Кирил Говорул) ,,Сега, когато епидемията от короновирус се превърна в пандемия, бих искал от самото начало ясно да подчертая, че опасни и смъртоносни вируси се като Covid-19 се предават с Божественото причастие" Петрос Василиадис. Могат да се преведат още изказвания, с цел да не натоварвам текста няма да го правя( въпреки, че заслужава да бъдат разгледани).
Както се вижда, няма единомислие по въпроса могат ли да са приносител на зараза(в случая с короновирус) или не Тялото и Кръвта Христови в Светата Чаша. Напротив, позициите са напълно противоположни и точно това не просто смущава християните и ги противопоставя, но и не им помага да вземат адекватното решение дали да се или да не се причастяват в тази епидимиологична обстановка. Според мен в тези две мнения се забелязват два много важни проблема:1) И двете не са достатъчно богословски аргументирани, което прави трудно тяхното анализиране и 2) това дава възможност те да бъдат разбрани по различен начин. Като се има предвид обаче начина, по който са изказани тези мнения, те и двете основателно повдигат някои важни въпроси. Така например, пред тези, които твърдят, че чрез Тялото и Кръвта Христови в Светата Чаша не могат да се предават болести, стои един много важен въпрос: Върху обективни научно - лабораторни изследвания ли се позовава твърдението им или на вяра, която е основана на библейското Откровение, на светоотеческия или литургичен опит? Допускам, че зад този изказ стои по-скоро пастирската грижа на архиереите ни, изразена в Евангелиено с думите на Христос,, Да се не смущава сърцето ви; вярвайте в Бога и в Мене вярвайте"(Йоан 14:1). В този смисъл те са напълно прави, че Тялото и Кръвта Христови в Светата Чаша не могат да бъдат източник на зараза с короновирус. Липсата обаче на прецизиране би предизвикало у някои християни разбирането, че Светото Причастие е един вид антивирусно лекарство, което трябава да приемаме като по-добра алтернатива от лекарствата предписвани от лекарите. Пред тези пък, които твърдят обратното- че чрез Тялото и Кръвта Христови в Светата Чаша може да се предават смъртоносни вируси- стои един много страшен въпрос- дали е Иисус Христос разпространител на зараза, т.е отрова, и съответно трябва ли да Го поставяме под карантина при всяка грипна епидемия? Според мен едно такова твърдение, което(волно или неволно) създава подобно внушение, е най-малкото признак на сериозен дефицит на православна църковна идентичност. В опита на Църквата това е засвиделтелствано с факта , че светите отци никога не са разглеждали темата за Причастието по време на епидемия в такъв противоевхаристиен дискурс( дискурс, който по същество може да бъде изведен само от рационалистичните предпоставки на западното схоластично богословие). Така например, непредубеният прочит на тълкованието, което прави свети Никодим Светогорец върху 28-мото правило на Петошестия вселенски събор, показва, че първата и основна му грижа на светителя е не как някой (здрав или заразно болен) да бъде лишен от Тялото и Кръвта Христови, а преди всичко как да не се предаде заразата чрез начина на причастяване.
Мерките, които св. Синод трябва да предприема в тази ситуация са самоучевидни. Това трябва да са същите онези мерки, които държавната власт предписва за подобряване на личната и обществена хигиена, за което има съответните стандарти. Към това Църквата, водена от пастирската си грижа, може да препоръча и още нещо: 1. Болните и възрастните, които в случая са рискова група, да стоят по домовете си и при тяхно желание да бъдат причастявани от свещеника по реда и начина, предписани в Служебника за случаите на епидемия.; 2 . Служителите (клисарите) към храмовете да бъдат максимално отговорни и да следят за стриктното спазване на всички инструкции и препоръки на компетентните органи.;3 Да се преустанови целуването на ръка на свещениците, на иконите, на Потира и въобще на всичко в храма.; 4 . Да се промени начина на причастяване. Най-удачен е, когато свещеника,, разделя" Светото Тяло Христово (нещо, което и сега се прави) и след като се потопи св.частица в Св.Кръв внимателно да я постави в устата на причастяващият се. Това е древна практика за причастяване.; 5. Всеки да използва индивидуална кърпа за причастяване (само за забърсването на устните):;6 . Разстоянието между миряните по време на причастяване да е съобразно изискванията на държавните власти.; 7. Да се ограничи броят на участниците в една Литургия. Тези мерки могат да бъдат прецизирани и променяни в зависимост от ситуацията.
В заключение ще споделя, че в никакъв случай не бива да се преустановява служенето на Светата Литургия в храмовете ни, т.е да поставяме Христос под карантина . Затварянето на храмовете( т.е мястото, където се събират християните и стават Църква) за един неопределен период би дало възможност на много недоброжелатели на Църквата-а такива не са малко - да я атакуват точно в Нейното сърце- съборността.
Това впрочем се случва. Свидетели сме как напористи неолиберални активисти се възползват от ситуацията и правят внушение по медиите, че едва ли не най-големият източник на зараза с короновирус е Църквата с нейните ,, безумни " традиции. Именно в тази връзка трябва да разбираме и появата на информация за това колко католически свещеници в Италия са починали от короновирус. Нека обаче да не им даваме повод с безотговорно поведение и да помним думите на Христос:,, Аз съм хлябът на живота. Бащите ви ядоха мана от пустинята, и умряха; а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре. Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света. Тогава иудеите се запрепираха помежду си, думайки: как може Той да ни даде плътта Си да ядем?..... Ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден. Защото плътта Ми наистина е храна, и кръвта Ми е наистина питие. Който яде Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене. Този е хлябът, слязъл от небето. Не както бащите ви ядоха маната и умряха: който яде тоя хляб, ще живее вовеки"(Йоан 6:48-58).