Днес се навършват 140 години от изгнанието на екзарх Антим Първи. На 17 юли 1877 година, той е затворен в затвора в Анкара, където пребивава една година.
Екзарх Антим Първи е роден като Атанас Михайлов Чалъков през 1816 година, в Лозенград. В многолюдно семейство.Учил е в гръцко килийно училище в родният си град. Шест месеца е бил в манастира Ставроникита на Света гора, през 1837 година е бил подстриган за монах в Хилендарският манастир. През 1838 година бил ръкоположен като дякон и се завърнал в родното си място, през 1839 година заминава за Истанбул и започва да служи в църквата„Свети Константин“. Завършва училище в Куручишме през 1844 и Богословското училище на остров Халки с отлична диплома през 1848 година, бил е учител в Лозенград и Смирна. С помощта на руският консул в Смирна заминава през 1852 година за Одеса и завършва висше богословско образование през 1856 година. Той е служил в руски църкви и е ръкоположен от светителят Филарет за йеромонах. Докато пребивава в Русия, той става славянофил. През 1857 се завръща в Истанбул и служи в руската църква към посолството на Русия, преподава същото време църковнославянски и руски език, църковна история в семинарията на остров Халки, където става ректор през периода 1865-68 година.През 1861 константинополският патриарх Йоаким Втори го прави митрополит на Преслав, но задълженията си митрополит отказва да изпълнява до момента, докато не се реши българският църковен въпрос.През 1862 година той заминава за градовете Малко Търново и Кукуш,където се противопоставял на разпространението на униатството. На църковно - народния събор през 1864 година отстоявал идеята за църковна независимост на България. През месец април 1868 година заема катедрата на Видинска епархия вместо митрополит Паисий, които бил грък и предизвикал народни вълнения. През 1868 година по време на литургия, Антим не споменава името на константинополския патриарх по време на литургия. Става един от членовете на временния Синод на Българската църква и дава много от силите си в периода на организацията му. Заедно с митрополит Иларион Ловчавски, Панарет Пловдивски и епископ Иларион Макариополски и други църковни и светски личности участва в събора през месец февруари 1871 година, който е и Първият Църковно -народен събор в историята на нашата църква, на този събор се изработва и Устава на Българския Екзархат. На 16 февруари, Антим е избран за екзарх на България. На 17 март 1872 година отива в Истанбул, където има среща със султана и на 3 април 1872 година взема берат, които признава независимостта на Българската Екзархия. Последва награждаване с ордена„Меджидие“ първа степен, в качеството си на духовен лидер на Българската църква. На 11 май 1872 година, въпреки изричната забрана от страна на вселенския патриарх, се прочита по време на литургията акта за провъзгласяване на Българската църква за независима. В резултат на това, Антим Първи е лишен от сан от константинополският патриарх, митрополитите Иларион Ловчански и Панарет Пловдивски са отлъчени от църквата.Българската църква е осъдена като ентофилетистка на събор свикан на 16 септември 1872 година, и обявена за схизматична църква.
След разгромяването на Априлското въстание през 1876 година, Антим Първи изпраща меморандум до европейските държави, където се говори за османските жестокости. Отказвайки да оттегли меморандума, Антим Първи под натиска на османските власти на 17 април 1877 година бил лишен поста си и на 17 юли 1877 година е бил изгнан и затворен в затвора в Анкара, където пребивава до 1878 година.