Таня Илиева
Битката при Косово поле е един ярките моменти от завладяването от османците на Балканският полуостров.
В нея един срещу друг застават сърбите начело с княз Лазар Хребелянович ( канонизиран и почитан от Сръбската църква ) и османските войски начело с емира Мурад Първи. В османските летописи се споменава, че във войската на княз Лазар е имало български, албански, унгарски, влашки и чешки войници.
До това събитие се стигнало, след като през 1385 година османците завладели София и достигат границите на княжество Моравия край река Морава. През 1386 година княз Лазар е сключил споразумение с Мурад, което няма нито последици , нито трайност. При Плочник (намира се на брега на река Топлица ) войската на княз Лазар постига победа над османците и те са разбити, но Мурад подготвил нов поход. Плановете му били несполучливи поради отказа на неговите васали по това време цар Иван Шишман, владетел на Търново и деспот Добротица да изпратят войски ( били са обнадеждени от битката при Плочник ), да изпратят войски в подкрепа на Мурад , като са подкрепили войската на княз Лазар. Също потенциална заплаха е отхвърлена през 1388 година от Търновското царство с един поход на Али паша в Североизточна България. През 1389 година емир Мурад потегля срещу княз Лазар.
Решителното сражение се е състояло в местността Косово поле, което се намира северозападно от Прищина между двете реки Лаб и Ситница. Към княз Лазар се е присъединил и владетелят на Косово и Скопие Вук Бранкович. Кралят на Босна, Твърдко Първи, също изпратил един отряд начело с воеводата Владко Вукович. Първият сблъсък бил увенчан с успех за християнските войски, като обърнали в бяг лявото османско крило. Самият емир Мурад загива в самото начало на битката. Според едни сведения от полулегендарен характер, той бил убит от Милош Обилич. Командването на османската армия било поето от Баязид Иълдъръм ( Светкавицата ), син на Мурад. Под негово командване битката придобила друг обрат, християнските войски са претърпели големи загуби и са принудени да отстъпят от позициите. Княз Лазар, предводителят на християните е бил убит.
Схващането, че битката при Косово поле е била тежко поражение за християнските войски има широко разпространение. Но на практика има и твърдение, че битката завършва без някоя от страните да е победител. Има и трета версия, че християнската войска е спряла фронта на османското настъпление към Европа.
Наследникът на княз Лазар, Стефан Лазаревич става васал на Баязид Първи, а през 1393 година на 17 юли впоследствие на предателство извършено от чужденец, които е пребивал в Търново, градът е бил завладян от османските войски.
Битката при Косово поле е един ярките моменти от завладяването от османците на Балканският полуостров.
В нея един срещу друг застават сърбите начело с княз Лазар Хребелянович ( канонизиран и почитан от Сръбската църква ) и османските войски начело с емира Мурад Първи. В османските летописи се споменава, че във войската на княз Лазар е имало български, албански, унгарски, влашки и чешки войници.
До това събитие се стигнало, след като през 1385 година османците завладели София и достигат границите на княжество Моравия край река Морава. През 1386 година княз Лазар е сключил споразумение с Мурад, което няма нито последици , нито трайност. При Плочник (намира се на брега на река Топлица ) войската на княз Лазар постига победа над османците и те са разбити, но Мурад подготвил нов поход. Плановете му били несполучливи поради отказа на неговите васали по това време цар Иван Шишман, владетел на Търново и деспот Добротица да изпратят войски ( били са обнадеждени от битката при Плочник ), да изпратят войски в подкрепа на Мурад , като са подкрепили войската на княз Лазар. Също потенциална заплаха е отхвърлена през 1388 година от Търновското царство с един поход на Али паша в Североизточна България. През 1389 година емир Мурад потегля срещу княз Лазар.
Решителното сражение се е състояло в местността Косово поле, което се намира северозападно от Прищина между двете реки Лаб и Ситница. Към княз Лазар се е присъединил и владетелят на Косово и Скопие Вук Бранкович. Кралят на Босна, Твърдко Първи, също изпратил един отряд начело с воеводата Владко Вукович. Първият сблъсък бил увенчан с успех за християнските войски, като обърнали в бяг лявото османско крило. Самият емир Мурад загива в самото начало на битката. Според едни сведения от полулегендарен характер, той бил убит от Милош Обилич. Командването на османската армия било поето от Баязид Иълдъръм ( Светкавицата ), син на Мурад. Под негово командване битката придобила друг обрат, християнските войски са претърпели големи загуби и са принудени да отстъпят от позициите. Княз Лазар, предводителят на християните е бил убит.
Схващането, че битката при Косово поле е била тежко поражение за християнските войски има широко разпространение. Но на практика има и твърдение, че битката завършва без някоя от страните да е победител. Има и трета версия, че християнската войска е спряла фронта на османското настъпление към Европа.
Наследникът на княз Лазар, Стефан Лазаревич става васал на Баязид Първи, а през 1393 година на 17 юли впоследствие на предателство извършено от чужденец, които е пребивал в Търново, градът е бил завладян от османските войски.