Неделя на всички български светии

Таня Илиева

Днес е Неделята на всички български светии просияли по българската земя. На този ден  Църквата отдава почит на всички онези личности от българската история,които са живели по българската земя и са канонизирани заради своя свят живот и жертвоготовност в името на вярата са се жертвали. Заради тяхната святост Църквата ги е канонизирала и е отредила този ден на почитане. Също се на този ден се почитат и онези, които са останали неизвестни  за  нас, но записани в Книгата на живота с праведният си живот българи.

Сред тях са 12 български патриарси и епископи:Блажени Теофилакт Български, преподобни Йоаким Търновски,преподобни Теодосий Търновски,патриарх Игнатий Търновски,екзарх Йоан Български,Григорий патриарх Търновски,  Свети Евтимий патриарх Търновски, свети Киприян Цамблак, преподобни Ефрем Печки,свети Климент Охридски,Иларион Мъгленски,Софроний Врачански. Също и четирима от нашите князе( за разлика от Сръбската православна църква,където броят им е значително по-голям), а те са:свети княз Боян-Енравота,свети княз Борис-Михаил Покръстител,свети цар Петър Български, свети Йоан-Владимир Български.

Всички те са оставили своята историческа диря, като хора на духа и всеки от тях е допринасял за сплотяването на между църквата,народ и държава. Те са най-точното олицетворение на съдбата на нашият народ през различните исторически епохи.Освен тях има много светители, пустинници, преподобни,мъченици от времето,когато в България е започнало покръстването, та до наши дни. Една от трагичните страници в нашата история е времето,когато османските орди са разрушавали нашите светини,манастирите ни и църквите ни,където са се съхранявали нашата вяра и култура. Затова в този ден ние споменаваме и онези безименни свети хора,които им е отнет живота заради отстояване на българското самосъзнание и вяра. На този ден отдаваме прослава на онези монаси и свети хора,които с безукорният си живот са просияли,но останали неизвестни по една или друга причина за нас и отишли си тихо и скромно от този свят.

Първият известен по българските земи светец,които е бил и български княз и мъченик е Боян-Енравота и негови са следните думи:„Вярата,за която сега аз умирам,ще се разпространи по цялата българска земя....“. Това са били наистина правдиви думи,защото след по-малко от 30 години това станало факт и България станала християнска държава.

Братята Кирил  и Методий равноапостолите дали светлина, чрез силата на знанието и науката на славянските народи. Наред с тях за светци са канонизирани от Църквата и техните ученици.Те са известни  като Светите Седмочисленици- епископ Климент Охридски,Наум,Сава,Горазд и Ангеларий.

Ние като народ можем да бъдем горди с много монаси,които са просияли като светци:Свети Йоан Рилски(които е почитан и отвъд пределите на България),    Гавраил Лесновски,Прохор Пшински, Йоаким Осоговски,Ромил Видински,свети Димитър Бесарбовски.

По българската земя има много мъченици пострадали в името на християнската вяра:Дасий и Емилиян Доростолски,Райко Шуменски, Рада Пловдивска,свети Георги Софийски и свети Георги Най-нови Софийски,Никола Софийски,Йоан Търновски, Терапонтий Трънски,Игнатий Старозагорски, Злата Мъгленска,Никодим Албански,изгорените на 10 октомври 1276 година 26 Зографски мъченици от Света Гора, свети  великомъченик Симеон Самоковски и Софийски,Константин Софийски. 

Решението за установяване на празника е взето през 1954 година от Светия Синод на БПЦ, като той трябва да се празнува на втората неделя  след Петдесетница. Негово Светейшество патриарх Кирил Български е отслужил първата литургия  за празника в софийския храм„Свети Седмочисленици“. Това е едно от важните дела на БПЦ,която е възстановила своето патриаршестко достойнство само преди една година, на 10 май 1953 година.