На този ден : 19 юни 2016 година събора в Крит

Таня Илиева

На 19 юни 2016 година   започна  събора на остров Крит. Събитие очаквано от едни,  и   отричано от други.  На събора присъстваха предстоятелите  на 10 от 14 поместни църкви. Той започна с литургия в Ираклион,  по случай Петдесетница,  денят когато е била основана Църквата. Като „ Ден на единството “обяви в словото си Негово  Всесветейшество патриарх Вартоломей.  На събора се приеха документи, които са основополагащи  въпреки отсъствието на Руската православна църква,  Антиохийската православна  църква,  Българската православна църква и Грузинската православна църква.  Посланието към отсъстващите беше следното : „ ..... да се издигнат на висотата на настоящите събития и да участват в работата на Светия и Велик Събор на определените дати “,  като не беше даден коментар на отказът им да се присъединят към събитието. 

Самата подготовка за свикването на събора започва в далечната 1902 година,когато в Патриаршеското си и Синодално  послание патриарх Йоаким Трети призовава предстоятелите на автокефалните църкви да се намери решение на проблемите,които са наболяли по онова време и това станала причината за започването на подготовката на Великият Всеправославен Събор. Вселенският патриарх Фотий Втори свикал среща на Междуправославната подготвителна комисия през 1930 година във Ватопедският манастир,на Света Гора. По време на работата на тази комисия бил съставен списък с 17 теми,който е трябвало да бъдат обсъдени, като междуправославните отношения, отношенията на Православната Църква с другите Църкви и християнски конфесии,въпросът за календара( нещо,което ни вълнува и днес),въпроси сварзани  с проблеми от каноничен порядък. Съборът бил необходим и във връзка с промените, които били настъпили в края на 19-то столетие и началото на 20 век,които били свързано появата на нови автокефални църкви и новите условия в навечерието на Първата световна война.

При патриарх Антинагор се дава ново начало на идеите за свикването на този събор след завършването на Втората световна война и това начало е свързано с две послания от 1951-52 година. През 1961 година на остров  Родос се събира първото Всеправославно съвещание, което одобрило и финализарало процеса на подготовка на Всеправославния събор,бил съставен списък с въпросите,които трябвало да бъдат обсъдени, а те били следните:

1. Вярата и догмата
2. Богослужението
3. Администрацията на Църквата
4. Отношенията на Църквата с останалият християнски свят
5. Отношенията между Православните Църкви  
6. Православието и света
7. Богословски теми като:евтаназията,кремацията(проблеми актуални в днешния ден и предмет на дискусия), за икономията* и акривията**
8. Проблеми от социален характер - семейство,дискриминацията,въпросите на младежта.

Този списък от теми бил раздробен, защото бил прекалено амбициозен и били прибавени още две теми на провелото  Първо Всеправославно предсъборно съвещание в Шамбези през 1976 година,така темите станали десет, а те били следните:

1. Календарният въпрос
2. Препятствията за сключване на брак 
3. Адаптацията на правилата  за поста в съвременните условия
4. Отношенията на Православната църква с другите църкви и християнски конфесии 
5. Отношението на Православната църква към икуменическото движение
6. Отношението на православната църква със света
7. Проблемите на православната диаспора 
8. Автокефалията и начина на нейното правозгласяване
9. Автономията и начина на провъзгласяването и
10. Диптисите на Православната църква

След уточняването на тези въпроси на Първото предсъборно съвещание в Центъра на Вселенската патриаршия в Шамбези бил сформиран Секретариат за подготовката на Святия и Велик Събор (никой не е говорил или мислил за Вселенски събор, както твърдят някой среди). Задачата на този секретариат е бил  да координира мненията по въпросите и да изготви доклад за това какво предлагат отделните поместни църкви по десетте теми. Този секретариат е бил длъжен да се събира,докато не се получи консенсус по всички теми.

През 1982 година Второто Всеправославно предсъборно съвещание в Шамбези приело текст,в който имало становища по въпросите на пречките за сключване на  брак, адаптацията на правилата за поста към съвременните изисквания,календарният въпрос, той обхващал въпроса за обща дата на Пасха, след консултации с астрономи и специалисти по канонично право.Последвалото Трето Всеправославно предсъборно  съвещание през 1986 година приело един текст ,който се нарича„Приноса на Православната църква и достиженията и в областта на мира,справедливостта,свободата и любовта между народите и отстраняването на расовите и другите дискриминации“ да се преименува в „Мисия на Православната Църква в съвременният свят“,също е бил приет регламент засягащ Всеправославните предсъборни съвещания и междуправославните комисии,според който е трябвало да има консенсус при вземането на решения изключения са правели процедурните въпроси,които трябвало да се решават с 2/3 мнозинство. Четвъртото Всеправославно предсъборно съвещание през 2009 година е взело решение за православната диаспора в дванадесетте региона на света и за епископските събрания.

През 2014 година Истанбул се събраха предстоятелите на поместните църкви, за да се уточнят някой от текстовете на Второто и Третото предсъборно съвещание,беше взето решение за провеждането на събора в Истанбул през 2016 година, беше решен регламента за участие на поместните църкви, с 24 епископа от всяка църква.

Това  е историята на кратко, като пропускам Четвъртото предсъборно съвещание и съвещанието на предстоятелите  на поместните църкви през януари 2016 година.

*икономия има гръцки произход на понятието οικονομια устроение на дома,  действие,в християнството е принцип на богословието и решенията на въпроси с църковен произход от позицията на снизхождението,някаква практическа полза, удобство.
**  акривията също има гръцки произход ακρίβεια означава точен смисъл, точност в християнството означава спазване на буквата на закона, това е принцип на решаване на църковните въпроси строго определено, означава неизменност на догмата, вътрешно правило на вярата.