Източник: John Sanidopoulus
Свещеникът чакаше следващия човек за изповед. Видя едно младо момче на около 15 години, което колебливо влезе. Той го поздрави и му даде знак да седне на стола срещу него.
Разпнатият на малката маса с малка маслена лампа ги гледаше нежно. Въздухът ухаеше на тамян от вечернята.
Момчето с наведена глава влезе и застана мълчаливо. Свещеникът също изчака, като изрече кратка молитва, както правеше за всички вярващи, намерили смелост да се изповядат.
,, Отче,- каза момчето в един момент,- не искам да се изповядам. Майка ми, която чака отвън, ме доведе практически на сила. Тя е жена от Църквата и винаги се заяжда, да се изповядам, тя е добра жена и затова не искам да я разстройвам. Затова се подчиних заради нея и затова съм тук. Но не се чувствам готов за това.,,
Свещеникът не бързаше да отговори. Той замислено вдигна поглед към Разпнатия и се помоли горещо за малкото момче.
,,Дете мое,, каза той с обич, ,, както знаеш , изповедта е тайнство на нашата Църква и предполага свободна воля на човека. Само този, който идва свободно, само онзи, който е почувствал необходимост да отвори сърцето си за Христос, може да се изповяда. Самият Христос е казал,, който иска да дойде след Мен",, тогава никой не може да Го последва насила или да изпълни някоя от неговите думи. Свободата, моето дете, е кислородът на Църквата. Без нея, каквото и да се случи дори ако изглежда добре, в крайна сметка не е добре. Бог не го приема.,,
,,Да отче", каза детето, докато вдигна глава, леко обезсърчено.
,, Радвам се да чуя това и бих искал майка ми да разбере. Но, казах ви, тя е добра жена, сама в живота- баща ми е мъртъв- и затова не искам да я наранявам,,
,,Ами- каза свещеникът, изпитвайки огромна нежност към този добросърдечен младеж, който показа голяма зрялост със своето отношение,, не е нужно да се изповядваш сега. Седни още няколко минути, за да може майка ти да повярва, че си се изповядал, а след това си тръгни и отиди с Божията благословия. Дотогава ми кажи името си, оценките от училището, което посещаваш, за какво мислиш.....,,
След известно време детето стана, за да си тръгне. Свещеникът го прегърна и му пожела най- доброто в живота му. Майка му беше навън и изглеждаше щастлива за ,,изповядвания,, си син. Свещеникът обаче беше сигурен, че е въпрос на време детето да дойде отново, но този път само.
,, Такива деца, с толкова добро сърце, никога не се губят", помисли си свещеникът, докато дойде време за следващия човек. ,, Господ никога не ги изоставя и те изглежда са сред любимите Му.,,