Таня Илиева
Първият Вселенски събор е свикан от император Константин Велики , той е започнал през месец юни 325 година в Никея , сега е Изник, Турция . Продължил е повече от два месеца и е станал първи Вселенски събор в християнската религия .
На него е бил приет Символът на вярата , предмет на осъждане е било арианството , окончателно е било отделянето от юдеизма , бил определен за ден на почивка неделния ден вместо събота , фиксирано е времето за празнуването на Пасха , приети са 20 правила (канони ).
Основно се черпят сведения за работата на събора от двама участници в него : Евсевий Кесарийски и преподобни Атанасий Велики , също събитията са описани от историците : Руфин Аквилейски , Сократ Схоластик , Созимен и блаженият Теодорит Кирски .
Източниците за събора съобщават за различно число участници , но е прието , че те са били 318 епископа , както казват Иларий Пиктивийски , Василий Велики и Атанасий Велики . Други пък споменават за 250 епископи . Трябва да се вземе предвид , че на Изток е имало около 1000 епископски катедри и 800 на Запад - основната част в Африка . Така изчислено трябва да са взели участие на събора около 1/6 от вселенския епископат .
Като цяло представителството е много непропорционално . Западът бил представен много малко , само по един епископ от Испания , в лицето на Осий Кордубски , от Галия , Африка и Калабрия , папа Силвестър не е взел лично участие , а чрез свои легати , които били упълномощени да го представляват , това били двама презвитери . Също на събора е имало представители на земите , които не са били част от империята от Понт от Кавказ , от Боспорското царство - Теофил Готски , от Скития , имало двама представители от Армения , и от Персия - един. Голямата част от епископите били от източнота част на империята и много от тях били изповедници на християнската вяра .
Съществуват едни непълни списъци на отците от събора , където отсъства името и споменаването на една много ярка личност , тази на епископ Николай Мирликийски , и за неговото участие може да се предполага само . Съборът бил председателстван от свети Осий Кордубски и свети Александър Александрийски .
За предпоставките за свикването на събора Евсевий Кесарийски разказва , че император Константин Велики бил много разочарован от борбата на Изтока между Александър Александрийски и Арий , и в писмо до тях двамата той им предложил своето посредничество за да се реши този спор . За свой посланик императора изпратил епископ Осий Кордубски , който по време на посещението си в Александрия разбрал че , трябва да има много сериозен подход ,за да има решение по този въпрос . По това време бил и на дневен ред въпроса за изчислението на пасхалията , и било взето решение за свикване на Вселенски събор .
Първо се предполагало да се свика събора в град Анкира в Галия( днешна Франция) , но на по-късен етап била избрана Никея , тя била град където имало недалеко от нея резиденция на императора . В градът имало дворец , където се провеждали заседанията на събора . Епископите били призовани да пристигнат в Никея на 20 май 325 година , на 14 юни император Константин официално открил заседанията на Събора и на 25 август той приключил .
Почетният председател бил император Константин Велики , по това време още не е бил покръстен , нито оглашен и бил към ,,слушащите" . Основните източници за това събитие не дават сведения кой е бил ,, председател " , но по-късните изследователи посочват свети Осий Кордубски , който в списъците достигнали до нас е посочен на първо място , изказват се също предположения също за председател Евстатий Антиохийски и Евсевий Кесарийски . Но според Евсевий , император Константин бил ,, помирител".
В първата част било разгледано арианското изповедание на вярата на Евсевий Никодимийски . То било отхвърлено с голямо болшинство , за сведение арианските епископи били само 20 на брой и е имало много защитници на православието като Александър Антиохийски , Осий Кордобски , Евстатий Антиохийски , Макарий Йерусалимски .
След като били направени няколко опита , които били несполучливи от страна на арианите бил предложен да се приеме по предложение на император Константин Велики( но има вероятност предложението да излиза от като предложение на Осий Кордобски ) била добавена още една характеристика на Син ,, единосъщен " (ομοουσις) на Отца , която потвърждавала , че Сина се явява сам Бог по своята същност , и че и Отец е ,, Бог от Бога " , което се явявало като противовес на Ариевото твърдение , че Сина и Отец имат имат една същност - на Божество . Този Символ на вярата бил приет на 19 юни и бил задължителен за всички християни в империята , и тези които не го подписали като епископите на Либия , Теон Мармарски и Секунд Птолемаидски , били отстранени от събора и изпратени заедно с Арий в изгнание . Под заплахата за изпращане в изгнание подписите си поставили най- големите привърженици на арианите , и техни лидери епископите Евсевий Никодимийски и Теогнит Никейски .
Съборът също се произнесъл за начина за определяне на празнуването на Пасха , за съжаление текста на това решение не е запазен , но е известно едно от посланията към Църквата на Александрия, където се казва :
,, ... всички източни братя , които преди празнуваха Пасха заедно с иудеите , от сега ще трябва да я празнуват според това как се празнува от римляните , с нас и с всички , които от древността я пазят по наш обичай "
Епифаний Кипърски пише , че празнуването на Пасха трябва да съвпадат с три на брой фактора : пълнолунието , равноденствието , и неделята . Това е според постановлението на Първия Вселенски събор .
Съборът е отправил Посланието към ,, Църквата на Александрия и братята в Египет , Либия и Пентапол" , в което заедно с осъждането на арианството се говори още и за една ерес и за решението спрямо нея . Тази ерес е мелитианския разкол . Съборът е приел 20 правила (канони ) , които касаят различни въпроси на църковната дисциплина .
Освен че , е осъдено арианството , бил е изработен Символът на вярата от седем точки и впоследствие наречен Никейски , са били фиксирани четири огромни митрополии : Римската , Александрийската , Антиохийската и Йерусалимската в 6 и 7 правило . Събора също така установил принципът на определяне на Пасхата в първата седмица след първото пълнолуние след пролетното равноденствие .
В днешно време Православната църква празнува всяка година в седмата неделя след Пасха и споменава в молитвите 318 -те богоносни отци от Първият Вселенски събор . На великото повечерие преди този ден се четат три парамии от Стария Завет и първата е от книга Битие 14:14- 20 .
Първо се предполагало да се свика събора в град Анкира в Галия( днешна Франция) , но на по-късен етап била избрана Никея , тя била град където имало недалеко от нея резиденция на императора . В градът имало дворец , където се провеждали заседанията на събора . Епископите били призовани да пристигнат в Никея на 20 май 325 година , на 14 юни император Константин официално открил заседанията на Събора и на 25 август той приключил .
Почетният председател бил император Константин Велики , по това време още не е бил покръстен , нито оглашен и бил към ,,слушащите" . Основните източници за това събитие не дават сведения кой е бил ,, председател " , но по-късните изследователи посочват свети Осий Кордубски , който в списъците достигнали до нас е посочен на първо място , изказват се също предположения също за председател Евстатий Антиохийски и Евсевий Кесарийски . Но според Евсевий , император Константин бил ,, помирител".
В първата част било разгледано арианското изповедание на вярата на Евсевий Никодимийски . То било отхвърлено с голямо болшинство , за сведение арианските епископи били само 20 на брой и е имало много защитници на православието като Александър Антиохийски , Осий Кордобски , Евстатий Антиохийски , Макарий Йерусалимски .
След като били направени няколко опита , които били несполучливи от страна на арианите бил предложен да се приеме по предложение на император Константин Велики( но има вероятност предложението да излиза от като предложение на Осий Кордобски ) била добавена още една характеристика на Син ,, единосъщен " (ομοουσις) на Отца , която потвърждавала , че Сина се явява сам Бог по своята същност , и че и Отец е ,, Бог от Бога " , което се явявало като противовес на Ариевото твърдение , че Сина и Отец имат имат една същност - на Божество . Този Символ на вярата бил приет на 19 юни и бил задължителен за всички християни в империята , и тези които не го подписали като епископите на Либия , Теон Мармарски и Секунд Птолемаидски , били отстранени от събора и изпратени заедно с Арий в изгнание . Под заплахата за изпращане в изгнание подписите си поставили най- големите привърженици на арианите , и техни лидери епископите Евсевий Никодимийски и Теогнит Никейски .
Съборът също се произнесъл за начина за определяне на празнуването на Пасха , за съжаление текста на това решение не е запазен , но е известно едно от посланията към Църквата на Александрия, където се казва :
,, ... всички източни братя , които преди празнуваха Пасха заедно с иудеите , от сега ще трябва да я празнуват според това как се празнува от римляните , с нас и с всички , които от древността я пазят по наш обичай "
Епифаний Кипърски пише , че празнуването на Пасха трябва да съвпадат с три на брой фактора : пълнолунието , равноденствието , и неделята . Това е според постановлението на Първия Вселенски събор .
Съборът е отправил Посланието към ,, Църквата на Александрия и братята в Египет , Либия и Пентапол" , в което заедно с осъждането на арианството се говори още и за една ерес и за решението спрямо нея . Тази ерес е мелитианския разкол . Съборът е приел 20 правила (канони ) , които касаят различни въпроси на църковната дисциплина .
Освен че , е осъдено арианството , бил е изработен Символът на вярата от седем точки и впоследствие наречен Никейски , са били фиксирани четири огромни митрополии : Римската , Александрийската , Антиохийската и Йерусалимската в 6 и 7 правило . Събора също така установил принципът на определяне на Пасхата в първата седмица след първото пълнолуние след пролетното равноденствие .
В днешно време Православната църква празнува всяка година в седмата неделя след Пасха и споменава в молитвите 318 -те богоносни отци от Първият Вселенски събор . На великото повечерие преди този ден се четат три парамии от Стария Завет и първата е от книга Битие 14:14- 20 .
