Таня Илиева
Християнската религия е била позната във Филипопол още в първото столетие , когато свети апостол Ерм , първият епископ в града е покръстил първите християни . В по - късни времена , по времето на управлението на император Диоклетиан , 37 на брой християни били посечени . Четвъртото столетие било изпълнено с много опасности за изповядващите християнската религия . Тяхните вярвания били кодирани под формата на символите на Христос , птици , риби и други .
През 313 година Филипопол станал средище на арианите , хората които подлагали божествената природа на Иисус Христос под съмнение. По време на Сердикийския събор през 343 година , било заклеймени учението на арианите като еретическо учение . Като отговор на това арианите свикали контрасъбор , на които те пък си взели техни решения (нищо ново под слънцето) . Този събор се е провел в Епископската базилика . На него присъствали общо 76 епископи ариани , под председателството на тогавашния епископ на Филипопол . Жителите на града имали афинитет към ересите , защото през средните векове тук избуяло павликянството .
За един от епископите , Силван на име , Сократ Схоластик пише в своята ,, Църковна История " следното , че той бил философ , но религиозната му отдаденост била силна , дори прекалено силна . Силван станал монах , и бил толкова отдаден , че привлякъл вниманието на тогавашния епископ в Константинопол Атик и бил изпратен на служение във Филипопол .
Той прекарал три години в града и когато си тръгвал всички го изпратили . Населението знаело , че е един изключителен духовник и човек . По негово време е започнал строежът на църкви . В града се появили няколко базилики , които били прекрасни . Епископската базилика е била катедралата на града и най - голяма в българските земи . Има вероятност да е построена върху сграда с подобен план , заемала е две карета , определени от четири улици , които се пресичали под прав ъгъл . Базиликата била гордост за всеки епископ , нещо което не било виждано .
Тя била трикорабна , с особени мраморни колони , с голяма апсида и атриум . Великолепни фрески са покривали стените ѝ . Един от сюжетите е бил ,, Изворът на живота " Презвитерият , това е нисък подиум където епископът и висшето духовенство стояли по време на литургията,бил изработен от мрамор.
Мозайките били изящни , изработени с геометрични фигури и т. нар ,, хераклови възли" , извирала вода от великолепни вази , прекрасни птици , символ на праведните души . Площта и била много голяма , тя била с дължина 96 м , и ширина 39 м , при разкопките археолозите са стигнали до заключението , че за поставянето на мозайките са били наети два екипа от майстори . Те съдят за това от различния начин на изпълнение на мозайките.
Епископската базилика била достойна за високия сан на епископите на Филипопол . Историята е съхранила имената на седем от тях .
За съжаление базиликата била разрушена вероятно през 577 година , когато 100 000 славяни нахлули на Балканите .
След като била разрушена , през средновековието базиликата била използвана за строителни материали . Няколко години след като била разрушена, към края на 6 век , там където е бил централния кораб изникнал некропол . Погребенията , които са разкрити до сега са 95 на брой и са продължили до 13 век.
Цялата красота на Епископската базилика не е разкрита и на разкопките се трудят археолози от Пловдивския археологически музей под ръководството Жени Танкова .
