Фелицитата и Перпетуя са християнски мъченици, пострадали в Картаген през 203 година. За тяхното мъченичество, арест и затворничество научаваме от,,Страстите на светите Перпетуа, Фелицитата и с тях пострадалите" един от първите документи в историята на църквата.
Според,, Страстите"действието се развива по време на управлението на император Септимий Север.
Перпетуя била от знатно семейство и живеела в Картаген. Тя приела християнството тайно от баща си и въпреки увещанията му тя останала непоколебима във вярата. Била на 22 години, когато останала вдовица с малко дете, което било кърмаче.По нейния пример брат и на име Сатир, слугите Фелицитата, Ревокат,Саторнил и един младеж от благородно потекло на име Секунд се готвели да приемат светото кръщение. Всички те заедно начело с Перпетуа, били арестувани от картагенските власти и хвърлени в тъмница. По време на ареста бащата на Перпетуя я посетил като се опитал да я разколебае във вярата и,опитвайки да я предума в името на невръстното и дете. Обаче вярата и била непоколебима.
Разказът с Перпетуя и Фелицитата ни казва,че те били осъдени на смърт. На 7 март 203 година те били посечени.