Къде се намира райската градина?

Таня Илиева

Една от загадките на Библията е местоположението Райската градина. И нейното местоположение  е предизвикателство за всички библейски археолози. 

Много от историците и археолозите са търсили мястото,където се намира Едемската градина,домът на нашите прародители Адам и Ева.

Библията ни дава няколко насоки и възоснова на това учените занимаващи се с изучаването и, са набелязали няколко места.

В книгата„Битие“има сведение, че това е една река разделена на четири:

„От Едем изтичаше река,за да напоява рая, и подир се разклоняваше на четири реки.

Името на едната е Фисон,тя обикаля цялата земя Хавилска,там,дето има злато;златото на тая земя е добро,там има бдолах и камък оникс.

Името на втората река е Гихон(Геон);, тя обикаля цялата земя Куш.

Името на третата река е Хидикел(Тигър):тя тече пред Асирия.Четвъртата река Ефрат.(Битие 2:10-14)

Имаме четири реки Фисон,Гихон,Тигър и Ефрат. Реките Тигър и Ефрат са най-голямата речна система в западната част на Азия и стигат да Близкия изток.Фактът,че се споменават имената на Тигър и Ефрат,много от учените предполагат,че Едемската градина е разположена в Месопотамия, но остава открит въпроса за двете други реки Гихон и Фисон.

Река Фисон е описвана като обкръжаваща„цялата земя Хавилска,място на много  злато и оникс.Река Гихон е втората река  и се споменава,че тече около цялата земя на Куш. 

За тези две реки се смята,че са Нил и Ганг.Има предположения,че земята Хавила се намира в Нубия,територия разположена днес между северната част на Судан и южен Египет.
Нубия е известна като едно от най-ранните царства в Африка и богато находище на златни залежи.
Според библейските археолози реките Фисон и Гихон са това, което ни е известно като Синия и Белия Нил,двата притока на река Нил.Само че, тези два притока са разположени далеч на юг и съответно са достатъчно отдалечени от Тигър и Ефрат, които са на север.

Според Йосиф Флавий, Фисон е Ганг и страната Хавила е Индия.

Според други учени Едем се намира на югозападния край на Арабският полуостров.Това обяснява и защо Адам и Ева не са имали нужда от дрехи и има споменаване на изворите от книга Битите2:6.

Според други учени твърдят,че  Едем се намира под водите на Персийския залив.

Има множество теории за   мястото на Райската градина, но нито една от тях не е категорична и подкрепена с доказателства .
И така Райската градина остава една нерешена загадка.

 Ето и няколко интересни факта за Адам и Ева

1. Адам и Ева са първите хора населявали земята, и са прародители на човешкият род.
2. Адам познал своята жена Ева и тя заченала и родила Каин. След това Ева родила втори син-Авел.И накрая се родил трети син Сит(Шета).
3. Според Библията се споменават само имената на тримата синове,но Адам и Ева имали и други деца. Според Библията родословието изхожда от мъжката линия.Затова ние не знаем имената на дъщерите.
4. Според проучванията се е установило,че Адам и Ева имат общо 28 деца.Синовете са били 10 на брой и 18 момичета.
5. Става ясно,че Каин и Сит са се оженили за свои родни сестри,защото е нямало просто други жени.
6. Според книгата Битие става ясно,че Адам е живял 930 години и неговото име на еврейски език означава„човек“
7.  Думата „земя“на иврит звучи като Адам.
8.  Ева пък означава даваща живот от „Хава“правилната форма на името и
9. Името Каин означава създавам,когато се е родил Ева казала:„придобих човек от Господ“(Битие 4:1)
10. Адам е почитан като пророк в исляма.
11. Всички знаем,че Адам и Ева са яли от забранения плод ябълка, но отбележете никъде в Библията не е казано,че е ябълка.
12. Адам и Ева не са били деца.
13. Според еврейският календар Адам е бил сътворен през 3760 година пр.н.е.
14. Когато Бог заселил Адам в Едемската градина, Бог му заповядал да я обработва и пази(Битие 2:15)
15. В православната традиция  се изобразява черепът на Адам в подножието на планината Голгота на иконите с разпятието на Христос.
16. В света съществува„Адамовата ябълка“ като име на китайските праскови.

Мона Лиза от Галилея

Таня Илиева 

В археологическия парк Ципори, столицата на мозайките има много находки украсени с великолепни мозайки от различни епохи  и различни религии. 

Една от най-известните намерени в Ципори мозайки е на Галилейската  Мона Лиза. Тя се намира в една римска вила датирана от 3 век и представлява изображение на млада жена, изработена с много тънък усет за красота.Жената е неизвестна за историята, но по красота и тайнственост не отстъпва на Мона Лиза.  
Ципори или Сепфорис е историческата столица на Галилея, и е разположен на около 6 километра от Назарет.За първи път е споменат в историята на Йосиф Флавий по време на управлението на хасмонейският цар Александър Яная. През 63 г.пр.н. е завоюван от римляните и така през 55г.пр.н.е бил провъзгласен за столица на Галилея.
Разрастването му е през управлението на цар Ирод Велики. След смъртта цар Ирод в града е избухнал бунт,които бил жестоко потушен от римските войници.След това Ципори бил отново изграден и застроен. Смята се,че Йосиф Обручник и малкият Иисус са пътували често до града,за да се изработват кръстовете на заловете метежници и след това при възстановителните работи. Известният равин Иехуда ха -Наси се е прибрал в Ципори от Бейт-Шеана и с него се е прибрал и Синедриона. В този град е бил написан Йерусалимският Талмуд, които бил завършен през 4 век. 
Християните за първи път са се появили в Сепфорис през 4 век, като от тогава датира и църквата построена от император Константин. Последвало едно опустошително земетресение през 363 година,което сринало града.
През 5  век Ципори бил населен от християни и евреи. Счита се,че родителите на Света Богородица, праведните Йоаким и Анна са живели в този град,затова кръстоносците са построили църквата на Света Анна.

На 3 юли 1187 година кръстоносците настъпили от южната страна на Сепфорис и на 4 юли 1187 година била битката при Хатин. Превзетият от Саладин град бил върнат на кръстоносците и според договора от 1240 година бил върнат на кръстоносците до 1263 година,когато бил превзет от мамелюците.

През 1931 година на територията на Сепфорис се извършвали разкопки ръководени от Лерой Уотърмен от университета в Мичиган.
След създаването на държавата Изараел през 1975 година от университета в Тел-Авив се извършили разкопки на градският водопровод под ръководството на професор Ехуд Нецер от Еврейският университет в Йерусалим.
Днес Ципори е археологически парк.

Църквата на умножението на хлябовете и рибите в Табха

Таня Илиева

На северо-западният бряг на Галилейското езеро има едно място,което е водосбор на много източници на вода. Това прави мястото много плородородно и изглеждащо като къс от рая.То  е известно като местността Хептапегоп „седемте извора“ или Табха.

Според Евангелието в тази местност са се случили много важни събития. Например чудото с нахранването на 5000 души с пет хляба и  две риби. На мястото на това събитие впоследствие е построена една неголяма църква през 4 век,където за олтар е служил камъка,където  Иисус Христос е сложил кошницата с петте хляба и двете риби.В по-късни времена църквата е била разрушена и на мястото и е била издигната базилика.Като тя била много по-голяма   от първата и олтарът и вече бил на изток. Тя била украсена с много мозайки.

През 614 година църквата била разрушена от персите. И така цели 1300 години тя била в руини.

През 1932 година двамата археолози Мадер  и Шнайдер намерили при разкопки останки от пищни мозайки. Те били съхранени и когато през 1982 година станали главното украшение на новата църква, построена на това място.

Сега там служат монаси от Бенедектинският орден, те правят младежки лагери и са създали дом за инвалиди.

В самата църква украсата е скромна и изпъкват мозайките намерени при разкопките през 1932 година. Тези мозайки са без аналог в Светите земи. В тях са изобразени лотоси, които не растат в околностите на Табха. В църквата е изобразен патриарх Мартирий Йерусалимски,който  е живял известно време  в Египет. 

Под самият олтар се намира главната светиня на храма, камъка на които Иисус Христос е бил поставил да разчупи петте хляба и двете риби.

Там,където небето и земята се съединяват

Таня Илиева

Има една църква в Грузия, която  е издигната на 40-метров монолит, достигането и в продължение на много години не е било възможно.Тя е една от уникалните църкви в света. Църква без един гвоздей спойка, намираща се на един скален къс,църква от живи дървета.

Църквата на Катцийския Стълб се намира в една много необичайна местност,която е обкръжена с легенди. Първото споменаване на тази църква се намира в записките на принц Вахушт Багратион.Времето на нейното построяване е между 6 и 8 век. Хората от околността вярвали,че тази църква е построена да ги приближава до Бог. В периода на Османската империя,църквата била разрушена и основите и достигнали до наши дни. Първите

изследвания на местността в наши дни били извършени от писателя Леван Готуа и Александър Джапаридзе.

През 1993 година на скалата се заселил монаха Максим. Той с дарения построил новия храм. Държавата също помогнала със средства и финансирала археологическите изследвания. Новата църква била готова през 2009 година. Тя е посветена свети Максим Изповедник. И изцяло повтаря постройката на първата църква.Тя представлява една каменна зала с размери 3,5 метра и ширина 4,5метра. В нейното подножие има поставен Кръст. Въжена стълба осигурява достъпа до църквата, стълбата е поставена от първата изследователска експедиция през 1944 година.   

Свети великомъченик Фанурий Родоски

Таня Илиева

 Има много малко източници,които са достоверни относно животът на свети великомъченик Фанурий. Това,което е известно е,че е живял приблизително през трети век от нашата ера, и начина по които се изписва по иконите е изнамерен  на остров Родос през 16 век.

Това се случило,когато местната алжирска администрация,намираща се в подчинение на османската взела решение да направи ремонт на крепостните стени. Строителите,които били по народност  гърци, започнали работа,и попаднали на застроена църква от ранните векове. Стенописите и иконите били повредени и изключение правела една. Християните разбрали,че става дума за чудо. И отишли при тогавашният митрополит на Родос Нил. Той бил много учуден на иконата и я изучил основно. На нея бил изобразен млад човек с униформа на римски офицер.Надписът гласял,че това е Свети Фанурий.Митрополит Нил съдел по името и заключил,че това е той е с гръцки произход.

Това,което се изобразявало на иконата са били мъченията на свети великомъченик Фанурий. Според изображенията по иконата,митрополит Нил определил приблизителното време кога е живял светеца. Това били най-жестоките времена на гонение на християните.

За родителите му знаем,че са били вярващи хора, дали толкова звучно име на сина си.Името Фанурий означава„разкрит“„явен“.В една от версиите на житието на светия великомъченик пише,че „майка му не била добър човек, била блудница“.А сина и се молел да и се опростят греховете. Това събудило съмнение в митрополит Нил.Той се обърнал към ръководителя на администрацията да бъде потърсено сведение за това, но не било намерено.

Църквата на свети великомъченик Фанурий била възстановена и сега на остров Родос се смята за една от забележителностите му.

В чест на свети великомъченик Фанурий се прави един постен сладкиш. Той се прави на 27 август и се носи в църквата и се раздава за здраве. Приготвя се винаги с 9 съставки.Ако искаме да получим отговор на някой наш въпрос,които ни вълнува се казва„Бог да прости майката на свети Фанурий.

Светецът се възприема  като помощник за изгубени неща и вещи.

Постепенно хората приели,че ако някой иска да намери загубена вещ, свой близък, изгубено животно трябва да направи фануропита и да я занесе от предишният ден и я носи в църква на 27 август за молитва. След молитвата питата се нарязва и раздава, като всеки казва„Бог да прости греховете на майката му.

Освен на празника Фануропитата може да се прави всеки ден освен неделя.

                          Фануропита

1. 1ч.ч. вода( или прясно изцеден сок от портокал)
2. 1ч.ч.захар
3. 1/2олио
4. 1 и 1/2ч.ч.брашно(може и малко повече)
5. 1ч.ч.нарязани на едро орехи
6. 1шепа стафиди
7. 1ч.л бакпулвер
8. 1 ч.л. канела
9. 1ч.л карамфил(смян)
10. 1шепа сусам

Разбиват се първо с миксер олиото и захарта,после се налива водата(сока) и след това се добавя брашното, смесено с бакпулвер(брашното се бърка без миксер).След като се получи хомогенна смес, се добавят стафидите, орехите, канелата и карамфила. Готовата смес се излива в намазнена и набрашнена тава и се поръсва обилно със сусам. Пече се на около 160 градуса около 1час.

Открита е в Йерусалим мозайка от византийската епоха с уникални надписи

Таня Илиева

В Йерусалим е открита мозайка на 1500 години,за която се предполага,че е част от поклонническо общежитие  при ремонтни работи. Мозайката е почти непокътната и съдържа шест реда на гръцки език, изписани на черно бял фон.Поклонническото общежитие е било част от църквата„Новата църква на Света Богородица“.

Надписът гласи следното:„Във времето на нашия най-благочестив император Флавий Юстиниан, цялата тази сграда е издигната по време на служението на  Константин,най-божественият свещеник и игумен през 14 индиктион“. Надписът може да се тълкува,че строителството е станало по времето на свещеник на име Константин, които е бил игумен  на църквата„Новата църква на Пресвета Богородица“, която е била построена по времето на император Юстиниан Велики.  Индиктионът е древен метод за определяне на данъчното облагане равен на 15 години.

Катедралата„Света София“ Истанбул(филм)

Катедралата„Света София“- Премъдрост Божия, е бившата патриаршеска катедрала, превърната впоследствие на джамия е световно известен паметник на византийското изкуство, символ на„златният век“ на  Византия.

Свети Дионисий Закинтоски

Таня Илиева


Свети Дионисий се е родил  на остров Закинт през 1547 година. Семейството му било богато и знатно.Когато той станал на 21 години, оставил  всичкото си имущество на сестра си и брат си и приел монашески подстриг в манастира Строфада с името Данаил. Бързо израстнал в йерархията и през 1576 година станал епископ на Егина и получил името Дионисий,през 1577 година архиепископ на Егина,Порос Хидра. Много хора се стичали да получат съвет и наставление виждайки неговите любов,милосърдие, смиреномъдрие, духовни разсъждения и неговите голями знания в областта на богословието.

През 1579 година искайки да избяга от славата, похвалите,светият се завърнал в на Закинт, в манастира Анафонитрия. През 1581 година получава назначение от патриарх Йеремия и става викарий на Закинт. Както преди той извършвал светите тайнства отказвайки заплата. Това послужило на хора завистливи да го обвинят в разхищение на църковните пари, и да бъде избегнат скандала бил преместен като обикновен свещеник в църквата„Свети Никола“.
На 17 декември 1622 година след много труд починал на 75 годишна възраст. Много чудеса и изцеления станали по молитвите на свети Дионисий, когато били намерени мощите му били нетленни и излъчвали благоухание.

Така се случило,че  на 24 август 1717 година мощите му били върнати на остров Закинтос. И до ден днешен не престават да се случват чудеса.

Мощите му се пазят в стъклена рака, в църквата носеща името му в Закинт, понякога не може да се отвори, макар свещениците да се опитват. Има предание на острова, че в тези моменти светията ходи из острова и стават много чудеса. Когато  вече може да се отвори раката, по обувките положени в краката му се виждат следи от ходене и пръст. И заради това,че се износват обувките се налага всяка година те да се подменят. 
Хората казват за чудесните му явявания и за това,че го срещат по улиците на остров Закинтос. 

Бързо наказание за провинил се румънски епископ

Таня Илиева

Светият Синод на Румънската църква е излязла със становище относно скандала с епископ Корнелий.Самият скандал е причинен от разпространение на видеоклип с хомосексуални сцени с участието на епископ Корнелий и 17 - годишно момче.

Решението на Светия Синод на Румънската църква е взето през миналата седмица, на извънредно заседание, което се е провело в два последователни дни: четвъртък и петък.

Решението е епископ Корнелий да подаде оставка, оставайки обикновен монах и с забрана да взема причастие.

Снимка на деня: Планината Арарат

Арарат се дели на Малък и Голям Арарат. Той е планина с вулканичен произход, намиращ се на границата с Русия, Турция и Персия и съставлява т.нар Малък Кавказ. 

В него се намира долината на свети Яков, където е изграден манастир посветен на него. Планината се споменава в книгата Битие, и е свързана с Ноевият ковчег останал там след потопа. 

Спасена е уникална плащеница в Турция

Таня Илиева

Уникална плащеница е спасена от турската полиция в град Адана, на юг от столицата Анкара.

Плащеницата представлява изображение на Иисус Христос и 12-те апостоли. Тя изработена върху кадифе от Торино и ръчна бродерия. Датирана е на около 1000 години и е с размери 1,40 дължина и 0,80 ширина. Плащеницата е била подготвена да бъде продадена.

Цената за която е трябвало да бъде продадена е 3 милиона евро. 

Личности: Свети свещеномъченик Симеон (Стефан) Самоковски и Софийски

Таня Илиева

Свети Симеон(Стефан) е митрополит на Самоков от 28 август 1734 година и един от 9- те софийски светци. Рожденото му място и датата на раждане са останали неизвестни за историята. Той се смята за покровител на град Самоков. По времето когато става митрополит е било възможно да се извършва богослужение единствено в един единствен храм в града, това е било Бельовата църква. Митрополията се намирала в град Дупница. 

Митрополит Симеон през периода 1735-39 година, с протекцията на високопоставени  духовници като Ипекският патриарх Арсений Четвърти,става идеолог на въстание на архиереите. Гнездото на въстанието е„Свети Спас“, манастир намиращ се над сегашното село Долни Лозен. Когато е разкрито съзаклятието през края на юли и началото на август 1737 година, е издадена заповед от Али Паша Кюпрюлюоглу и като резултат от нея са избити 350 свещеници,цивилни граждани от София и хора от селата около нея.
На 20 юли митрополитският дом в Дупница е подложен на грабеж, митрополит Симеон е арестуван и затворен в турските казарми, по време на ареста му се е оказвал натиск върху него да приеме исляма в продължение на три дни. Целият му престой в затвора е продължил 23 дни.Тези казарми по-късно са станали и затвор за Васил Левски.
На 21 август 1737 година  е издигната бесилка зад църквата„Света София“, където след години и Васил Левски е обесен. Това се е случило по заповед на Али Паша. Чудо се е случило, когато е започвало изпълнението на присъдата, три пъти се е наложило да го бесят, и той тогава е издъхнал.Тялото му висяло през следващите няколко дни за назидание, то щяло да остане още,но въжето се прокъсало. 
Али Паша не желаел гробът на митрополит Симеон, да се превърне в място за поклонение и издал заповед да бъде погребан този мъченик за вярата и народа в Самоков.

През 1994 година при археологически разкопки в Бельовата църква, Веселин Хаджиангелов намира мощите на митрополит Симеон. Гробът му се намира в ляво от вратата в притвора. Тялото на митрополит Симеон е било отблечено според канона:с евангелие, митрополитският жезъл и одеждите от златотъкан плат.

В Рилската света  обител е открита паметна бележка написана от ръката на митрополит Симеон,която съобщава за негово посещение в там и се характеризира с много красив почерк и оставен подпис.

През 2000 година са открити сведения,че митрополит Симеон Самоковски е канонизиран за мъченик. Паметта му се отбелязва на 21 август, тази дата се чества и като празник на град Самоков.

На този ден:1100 години от битката при Ахелой

Таня Илиева

Битката при Ахелой се е състояла на 20 август 917 година между войската на Византийската империя и войската на цар Симеон Велики, на полето между река Ахелой и град Анхиало(сега град Поморие). Сражението е едно от най-големите в Средновековието. Смята се,че са взели участие около 120 000 човека. Българската войска начело с цар Симеон е одържал решителна победа и така България в една от могъщите държави в Югоизточна Европа.

Когато във Византия се завърнала на власт императрица Зоя в края на 913 година, антибългарските настроения в Константинопол взели отново връх. Управляващите империята считали,че Българското царство и специално цар Симеон са реална заплаха за устоите на Византия. И императрица Зоя и нейните съветници взели решение, да се справят с Българското царство и то да бъде унищожено.

През 917 година Византия сключила мир с Арабският халифат, и така можело тя да мобилизира всичките си сили срещу България. Византийската дипломация започнала да изгражда една широка коалиция,включваща сърби,маджари и печенеги. Но цар Симеон възпрепятствал създаването на този съюз. Сърбите той подчинил, а маджарите и печенегите направил свои съюзници.

Начело на византийската армия бил Лъв Фока, а на флота адмирал Роман Лакапин. Начело на българската армия бил лично цар Симеон.

Двете армии се срещнали на полето между река Ахелой и град Анхиало. Когато започнала битката българите се оттеглили,за да могат да привлекат навътре византийците. Когато византийците се увлекли и си развалили бойният ред, по заповед на цар Симеон тежката конница атакувала. След това българските войски преминали в контранастъпление.

Лъв Фока едвам избягал в  Месемврия. Голяма част от военачалниците на византийската войска били убити. Българските войски дълго преследвали византийците.

Византийските хронисти от онова време създават две легенди за оправдание на това тежко поражение. Първата е,че войниците на империята помислили,Лъв Фока за убит  и отстъпили.Втората разказва,че Лъв Фока помислил,че Роман Лакапин отстъпил обратно за Константинопол, решавайки да прави преврат. И това накарало Лъв Фока бързо да се отправи към Месемврия, с цел да отплава в посока Константинопол, а войниците му го последвали.

Едно обаче е ясно,че византийската войска е унищожена и цар Симеон става хегемон в европейската част на империята. Скоро българската войска се появила под стените на Константинопол, и единствено здравите и стени я спасили от превземане.

Личности: Октавиан Август

Таня Илиева

Октавиан Август, роден  като Гай Октавий Фурин е първият римски император. Той е роден на 16 януари 27 година пр.н.е., и е починал на 19 август 14година пр.н.е. По време на неговото управление е роден Иисус Христос, споменато е в Евангелието на апостол Лука(Лк.2:4-7) и на Матея(Мат.2:1-3). 

Той е една от ярките личности, даже останал в нашето ежедневие с името на месец Август,кръстен в негова чест.

Той е роден на 23 септември 63 година пр.н.е.в семейството на римски сенатор, представител на една от класите в древният Рим- конниците. Баща му се е казвал Гай Октавий Турин, а майка му се е казвала Юлия и е била родна сестра на Гай Юлий Цезар. Цезар бил много зает с държавните дела, но е имал време  да забележи качествата необходими за един държавник.

Малко преди смъртта си, Гай  Юлий Цезар изпраща младият мъж да учи в Аполония, провинция Илирия. Посредством завещанието си Гай Юлий Цезар обявява Октавиан Август за свой наследник. Семейството на Октавиан е било твърдо против това, той да приеме наследството, но решението на младия човек е било да приеме това бреме.
Обстановката е била много сложна, имало е хаос,сенаторите по-голямата част от тях са били настроени против убийците на Гай Юлий  Цезар. 
При поемането на властта, Октавиан поема  и задължението да получат възмездие тези, които  са отнели живота на чичо му.

Следват битката при Мутина с другият претендент за властта,Марк Антоний. Но както се случва много пъти в политиката враговете стават приятели. Това станало и този път: Марк Антоний,Лепид и Октавиан сформират триумвират.Така тримата през 42г.пр.н. заставят Сената да им даде властта за 5 години. През 42 г.пр.н. тримата нанасят поражение на войските на Брут и Касий, главните вдъхновители на убийството на Цезар.
През 27 пр.н.е. идва края на триумвирата и Октавиан приема титлата Август(означаваща „почитан„ или „възвеличен„). И така той става първият римски император.

Уникалното в неговото управление е,  че Август получава една неограничена власт със съгласието на Сената. 

Другата му голяма заслуга е мира в неговите владения. По негово време строителството на обществени сгради е мащабно по размери. Тухлите в обществените сгради са заменени с мрамор. Периодът на неговото управление се смята за„златен век“. Има много по-малко армия и робството приема нова дефиниция, приемат се много нови и важни закони.

На 19 август 14 г.пр.е.Октавиан Август почива в родната си къща в Нола, заобиколен от съпругата си Ливия и осиновеният  си син Тиберий. Както винаги е желал „Тихо без да се измъчва“. С думите(според хронистите):„Добре ли изиграх комедията на живота си“.

Десницата на свети Иван Рилски

Таня Илиева

Покровителят на България, свети  Иван Рилски е завършил земния си път на 18 август 946 година.Мощите му пребивавали в Средец и за кратко в Унгария и накрая намерили покой в манастира в планината Рила. Но малцина знаят, че десницата с която е благославял се намира на остров Тинос, в манастира Кевхровуни. Как е отишла до там, никой не знае.

Накратко историята ни разказва,че през периода 972 година-1014 година, неколцина монаси от Рилският манастир тръгнали с бежанците, отиващи си от България бягащи от византийската власт. Тези монаси се заселили по брега на река Сейм в Киевска Русия. Те станали просветители и покръстители на северяните,които били езичници.

В по-късни времена по времето на Октомврийската революция, десницата на свети Иван Рилски изчезнала от едноименната му църква в град Рилск.

През есента на 2003 година станало ясно,че светата му десница се намира в гръцкият девически манастир„Света Богородица“на остров Тинос.

Манастирът„Света Богородица“ в Кехровуни е един от старите манастири. Няма точна датировка кога е построен.Преданието разказва,че три сестри от село Трипотомас,виждали всяка вечер странна светлина в местността Кехровуни, където имало три църкви посветени  на Светата  Троица,на свети Йоан Предтеча и на Арахангелите. Те се поселили и си изградили малки келии. Манастирът е създаден в течение на много години, монахините понякога достигат 120.

Слънчевото затъмнение и цар Езекия

Таня Илиева

На 21 август ще бъдем свидетели на пълно слънчево затъмнение( Луната ще затъмни Слънцето, хвърляйки земята за малко в мрак).Някои от нас ще го изтълкуват като природно явление,други като поличба от Бог. Затова ще разкажа как в библейските времена са изглеждали  тези явления.

Управлението на цар Езекия е влязло в историята като едно от добрите времена за Юдея.Но,както се случва той заболял тежко. Историята за болестта и неговото лечение се споменава в 4 Царства 20:1-11 и в Исая 38:1-7.

Според Библията, пророк Исая е бил изпратен да каже на Езекия,че ще умре от заболяването си да се приготви. Тогава Езекия отправил молитва към Господ за изцеление и пророк Исая още ненапуснал двореца,когато се завърнал при царя с друго послание:„ Господ ще те изцели и ще ти даде още 15 години живот.Сянката може да се движи напред или назад по откритото стълбище. Езекия избра сянката да се движи назад“( 4 Царства 20:10).

На 5 март през 702 година пр.н.е,  16 години преди смъртта на Езекия, се е появило забележимо слънчево затъмнение. Пътят му пресичал Арабския полуостров, а затъмнението на слънцето над Израел е било повече от 60% процента.

Ако сте на пътя на пълното слънчево затъмнение на 21 август, вие също можете да наблюдавате този рядък библейски знак. Но преди всичко трябва да предполагаме, че това е добра поличба и да не мислим за катаклизмите, които ни предричат в медиите.

Неръкотворният образ на Иисус Христос

Таня Илиева

Убрусът или Образът неръкотворен е иконографско изображение на Христос, което е изобразена само главата на Божия Син върху кърпа.

За произхода на реликвата,която служи за източник на иконографията има две групи предания,всяка от тях съобщава за неръкотворния произход.

Източното предание за Неръкотворният образ е най-старо, то датира още от първата половина на 4 век.

Историята е свързана с болният цар на Едеса(сега град Шанлирфа, Турция), Авгар Пети Укама и след като бил посетен от апостол Тадей, той изпратил своя придворен художник на име Ананий  да донесе образа на Иисус Христос,защото той не можал да го изобрази. Ананий намерил Христос,които проповядвал и получил образа му. Христос умил лицето си и го избърсал  с кърпата, така оставил отпечатък и го дал на художника. Историята я научаваме от Евсевий Кесарийски. Той потвърждава разказа си като показва и две писма взети от архивите на град Едеса:молбата на цар Авгар и отговорът на Иисус Христос. Също тази история е разказана от арменския историк от 5 век Мойсей Хоренски в неговата книга„История на Армения“:„Това  послание е занесъл Ананий, пратеника на Авгар,заедно с изображението на  Спасителя, което се съхранява в град Едеса“.За посещението на апостол Тадей при Авгар се споменава в историята на Прокопий Кесарийски, които разказва за обсадата на Едеса от персийският цар Хосрой в своята книга„Войната с персите.Войната с вандалите.Тайната история “, той съобщава подробности за болестта на Авгар, страдащ от тежка форма на подагра„доживявайки до дълбока старост, Авгар страдаше от тежък недъг,подагра“.

Историкът Еваргий Схоластик в своята история„История на църквата“разказва за обсадата на Едеса и за избавлението на жителите,които прибегнали до помощта на Неръкотворният образ.

Има апокрифни разкази на неизвестни хора за това събитие. Също се разказва за това и в„Поклонението по светите места“на Егерия.

Лененият плат с изображението на Христос дълго време пазел град Едеса  и бил най-важното съкровище.Историята на Неръкотворният образ е разказал император Константин Седми Багренородни. Според неговият разказ, цар Авгар богато украсил Неръкотвория образ и го поставил в една каменна ниша над градските стени, за да има възможност всеки да му се поклони. Но един от потомците му започнал да провежда гонение спрямо християните, и за да бъде запазен той бил сложен в тухлите и така бил скрит до нашествието на персите. Епископ Евлалий една нощ сънувал,как му се явява една светла жена и му казала:„Над вратите на града е скрит Неръкотворният образ на Христос. Вземи го бързо и ще избавиш от беди града и народа“.И показала мястото му.Той с голяма радост отишъл на указаното място и го намерил.На тухлата,където бил прилепнал убруса се получил отпечатък. Така вече имало два образа.
В периода на иконоборческата ерес Неръкотворният образ бил главният аргумент на иконопочитателите. 

През 944 император Роман   обсадил град Едеса, и жителите в замяна на мир му предали светинята си, след което бил пренесен в Константинопол.
Светинята била взета от кръстоносците през 1204 година,когато града бил подложен на плячкосване.
Западното предание разказва,че Вероника една благочестива жена съпровождаща Христос по пътят му към Голгота,подала една ленена кърпа , за да може Той да си избърше лицето от кръвта и потта. Лицето на Христос се запечатило на плата.Тази реликва се нарича„Плата на Вероника“, и се съхранява в катедралата„Свети Петър“в Рим.Основана на двете изображения„Платът на Вероника“и „Неръкотворният образ на Иисус Христос“ е венеца от тръни. И затова двете изображения могат да бъдат объркани.
Известни са минимум още две изображения:този в катедралата на Ватикана„Свети Петър“ и „Образа от Манопело“ известен още като Volto Sancto, но на него липсва тръненият венец.

След Успението на Пресвета Богородица, следващия ден е посветен на Неръкотворният образ на Иисус Христос. И на 16 август се празнува„Пренасянето на неръкотворният образ на Господ Иисус Христос от Едеса в Константинопол“    

Успение на Пресвета Богородица

Таня Илиева

Един от дванадесетте важни празници в православната църква е Успението на Пресвета Богородица. В някои от православните църкви, например в Гърция, той е равнопоставен с Възкресение Христово или както го наричат Летният Великден. На този ден църквата прави възпоменание за праведната смърт на Пресвета Богородица. Ден изпълнен с радост поради съединението на Пресветата Дева с Нейният Син,и тъжен поради края на земният живот на една от съвършените и почитани жени в историята на човечеството. Този ден е 15 август.
За живота на Дева Мария след Кръстната смърт и  Възкресението на Иисус Христос знаем от преданието на църквата. Цар Ирод  започнал гонения срещу християните. Пресвета Дева Мария отишла в Ефес заедно с апостол Йоан Богослов. Тя също пътувала до остров Кипър,където посетила Лазар и Атон. И накрая се прибрала в Йерусалим.
В Йерусалим често посещавала местата свързани с живота на Христос. Местното население се опитало да  я убие. Било и забранено да посещава Гроба Господен, първосвещениците поставили стража.

Веднъж когато се молела на Елеон архангел Гавриил се явил и казал,че след три дни ще настъпи нейният земен път и получила цвете от рая,като символ на победата над смъртта и тлението.
Всичко това Богородица споделила с апостол Йоан, който го споделил с апостол Яков и чрез него научила цялата Йерусалимска църква. Пресвета Богородица разпределила оскъдните си вещи и помолила да я погребат в Гетсимания до гробовете на родителите и праведните Йоаким и Анна и праведният Йосиф Обручник.
В денят на Успението на Пресвета Богородица в Йерусалим,по чудесен начин всички апостоли, които били пръснати по земята, с  изключение на апостол Тома били доведени на един облак. Самият Христос си явил в цялата си Слава заобиколен от ангели, светии. Дева Мария се обърнала към Христос,като помолила да благослови тези,които я почитат. Също помолила да получи защита при преминаването и през митарствата и от сатанинските  сили. Така тя предала душата си в ръцете Господни.

Тялото и веднага станало източник на изцеления. Тържествената процесия започнала от Йерусалим към Гетсимания. Апостол Петър, апостол Яков и Павел понесли носилката с тялото на Богородица. Апостол Петър започнал да пее псалма„Когато Израил излезе от Египет,домът Иаковов, Израил- Божие владение.(Псалом113). Дори имало и иудеи,които не били християни. Процесията била озарена от светлина наподобяваща венец, която опасала пътя.
Първосвещениците изпратили своите служители да разгонят процесията, те започнали да удрят апостолите и се опитали да бутнат тялото на Богородица на земята. Един от първосвещениците на име Атоний бил наказан от ангелите да му изсъхнат ръцете и бил излекуван от след искрено разкаяние.

В продължение на три дни апостолите стояли на гроба на Пресвета Богородица и пеели псалми. Наоколо било пълно с ангели, които също я възпявали. Когато пристигнал апостол Тома отворили гробницата, за да  може да се прости и той с нея. Но не намерили тялото и, тя се била възнесла при Сина си Христос.

Празника е един от старите и се е празнувал на 18 януари, след това започва да се празнува на 15 август. За първи път той е споменат от Григорий Турски. Стихирите на празника са написани от патриарх Анатолий Константинополски през 5 век, двата канона са от Козма Святоградец и  преподобни Йоан Дамаскин. Всеобщото празнуване на датата 15 август е от времето на император Маврикий.
     

Любопитни факти: Дъбът на Авраам

Таня Илиева

Дъбът на Авраам  е дървото, под което,според Библията, Авраам е приел Бог. В Библията е разказано:,,И яви се Господ на Авраам в дъбрава Мамре, когато той седеше при входа на шатрата си през дневната жега(Битие18:1).Авраам предложил на тримата ангела(предобраз на Светата Троица), явили му се в образа на пътници:„ще донесат малко вода, ще умият нозете ви;и ще си почините под това дърво“(Битие 18:4)  

Според преданието, това дърво се е запазило до наши дни, и е вечнозелен палестински дъб, за който се предполага,че е на 5000 години.

Той се намира на територията на руския манастир„Света Троица" в Хеврон, на около 3 километра на северо-запад от пещерата Махпела, на западният бряг на река Йордан, в Палестинската автономия.    

Вероятно е открита къщата на апостолите Петър, Андрей и Филип

Таня Илиева

При разкопки на североизточния бряг на Галилейското езеро са открити доказателства за съществуването на древния град,Витсайда- Юлия, дом на тримата апостоли Петър, Андрей и Филип. За този факт е разказано  в Евангелието на апостол Йоан(Йоан1:44). Градът е посочен като място за служението на Иисус Христос, упоменато в Евангелието на Марк(Марк8:22) и близо до мястото, където се е случило чудото с нахранването на пет хиляди души с пет хляба и две риби от Христос(Лука9:10:17).

Историческите източници показват,че тези места се намират между Галилея и Голанските възвишения, в близост до река Йордан.През изминалите 30 години са намерени при разкопки селища от края на елинистичната епоха и римската епоха. Находките включват и две частни къщи.Тези нови открития доказват,че Витсаида- Юлия  се намира на друго място, а именно в природния резерват в долината Бетеиха намираща се на брега на Галилейското езеро.

Според историка от първи век Йосиф Флавий, сина на Ирод Велики, Ирод Филип  е превърнал малкото рибарско селище Витсаида в един полис. Той бил наречен на майката на император Тиберий Юлия Августа(не Ливия Друзила). Самият Йосиф Флавий е трябвало организира укрепването на града.

При разкопките е намерен един византийски пласт,където са намерени 30 монети от 5век и останки от сграда. Има  голяма възможност тези стени да са останки   от манастир. Има находки от позлатени стъклени тесери( това са камъни или стъклени кубчета, използвани за мозайка), на по-късен етап е открита църква. За нейното съществуване споменава епископ Вилибалд на Ейхстат в Бавария, които е посетил Светите земи през 725 година. Той  описва посещението си в Витсаида, в църква построена над къщата на апостолите Петър и Андрей. 

Под византийският пласт е открита керамика от 1-3 век. Също има и открити монети от края на 2 век и един сребърен динарий от времето на император Нерон от периода 65-66година, с надпис„Нерон,Цезар Август“.  

Панагия Евангелистрия

Таня Илиева
„Островът на ветровете“ така се нарича един от островите  от Цикладите, остров Тинос. Първите му жители били йонийците, и той бил един от плодородните градини на древна Елада.Жителите му изработвали красиви изделия от камък. В по-късни времена остров Тинос  станал част от  Римската империя, и по-късно Византийскта империя, докато не попаднал под властта на арабските пирати. През 9 век живота на острова замрял и изчезнало населението. През 1207 година става венецианско владение до 1714 година, когато бил завладян от османците.
За християнското минало има малко история, но днешни времена той е един от центровете на поклоничество. Главната светиня на острова  е иконата Мегалохори(Великата радост), която самата Пресвета Богородица известила християните.  

През 1822 година на една монахиня от манастира Кехровуни на острова, сестра Пелагия, се е явила Света Богородица, която и казала да предаде на местните духовници,че е дошло време да вземат от земята чудотворната икона,скрита в земята, където преди и имало църква, разрушена от пиратите през 10 век. Това видение се повторило още няколко пъти и сестра Пелагия се колебаела и опасявала,че това видение е измамно. Но,когато Богородица се явила за трети път тя упрекнала Пелагия,че не вярва и затова ще бъде наказана. Сестра Пелагия отишла при местният епископ и той я изслушал търпеливо и и казал,че една старица от Тинос, имала почти същото видение. Епископът събрал християните от острова и им разказал за явяването на Пресвета Богородица. Хората  били въодушевени и през месец септември 1822 година започнали да копаят. Копането продължило няколко седмици, но не намерили иконата. Разкопките били преустановени . Не след дълго избухнала епидемия от тиф, и християните решили, че като прекратили разкопките  предизвикали болестта. Те започнали отново търсенето, в моментът, когато започнали отново болестта изчезнала.  

В това време жителите на Тинос решили да построят неголям параклис, мястото ,където е имало стар храм от времето на Византия от 10 век. И този храм го въздигнали на мястото на църквата в чест на Пресвета Бгородица и свети Йоан Предтеча. Новият параклис бил започнат на 1 януари 1832 година. На това място имало стар кладенец,чиято вода била целебна и били станали  много чудеса. На   параклиса му дали името„Живоносен източник“.
На 30 януари празника на Тримата Светители работа вършели селяните от село Филотас. Един от работниците почуствал,че лопатата му ударила на дърво. Много бързо той извадил икона с изображение на Благовещение. И той казал на другарите си да му помогнат. 
Новината веднага се разчула по острова и народа заприиждал да се поклони  на Божията майка. Епископът отслужил благодарствен молебен. Самата икона била съхранена въпреки многото години в земята.
Богородица е изобразена молеща се,със склонена глава в неголяма   стая. Дрехите и са в зелено и златно, пред нея има неголям аналои  и на него има книга,в която се виждат думите„Величае Моята душа Господ“. Около нея е архангел Гавраиил,също в зелено златни дрехи. В ръката си държи лилия-символ на девствеността. Отгоре се спуска Светия дух във вид на гълъб.

Според историците,тази икона е рисувана през византийският период, но има предположения и за по-ранен период, има възможност да е било първи или втори век от създаването на християнската религия. Предполага се, че даже художникът изобразил Дева  Мария е апостол Лука. Но при явяването си Богородица не е казала за произхода на иконата. Но са произлезли много чудеса от нея.

След намирането на иконата местните жители решили да построят една не много голяма църква.В построяването на църквата били използвани мраморните колони от храмовете в Делос и от храма на Посейдон в Кион, и също мрамор от каменоломните в Панормос. Новината за намирането на иконата обходила цяла Гърция, и всички изпращали строителни материали, доброволен труд.Целият комплекс бил построен за осем години, а той включва: катедралата,музея и галерии.Освещаването на иконата бил невиждан празник и тя била поставена на централно място в храма.
През 1842 година иконата била открадната от един младеж на име Христодулос Димитриадис.Иконата била украсена със скъпоценни камъни и злато. Димитриадис откраднал и чашата за причастие и други принадлежности. Но станало чудо и престъпника бил хванат между островите Андрос и Тинос.

В наши дни катедралата Благовещение на Пресвета Богородица(Евангелистрия) е любима дестинация за поклонничество. Ежегодно тя се посещава от един милион души. Пред стълбата, която води до храма, първото нещо,което се вижда е параклиса на Живоносният източник, точно до кладенеца,където е била   намерена иконата. От дясната страна на параклиса се намира мемориална плоча в памет на един от матросите на крайцера Ели, който бил потопен от италианците. Малко по нагоре се намира и катедралата на Благовещението с иконата„Мегалохори“. Самата икона е не много голяма и е украсена с перли и скъпоценности. Поклонниците в знак на преклонение пред Божията Майка много често изкачват стълбите на колене.
От миналата година е открит интернет адрес на който може да се запишат имената за здраве и успех(адресът е intermet@im-syrou.gr., и ако се остави  адрес, се изпраща изображение на Пресвета Богородица,светена вода  ) има специално назначен човек,който отговаря за тази дейност.  

Престолните празници на катедралата„Благовещение“ се отбелязват на 30 януари, 25 март, 23юли годишнината от видението на света  Пелагия, и 15 август.   

Базиликата,,Света Клара" в град Асизи

Таня Илиева 

Град Асизи се намира в провинция Умбрия, и е съседен град на Тоскана.Един от старите градове в Умбрия е Асизи, град свързан с изкуствата и двама от най-почитаните светци.

Въпреки,че е скромен по размери Асизи има голяма слава.Той е духовен и културен център,всяка година в него пристигат много туристи и поклонници. Тук е роден един от най -влиятелните ордени в Римокатолическата църква този на свети Франциск от Асизи, и тук почиват мощите на неговата последователка Света Клара от Асизи.

Тя е приела монашеството от ръцете на Свети Франциск от Асизи през 1212 година, да живее в послушание и да отстоява принципите на светата бедност. Тя приела този път без никакво съмнение и колебание.Когато нейната майка била бременна с нея тя посетила град Рим и Светите земи. По време на молитвата си за бъдещото си дете, тя чула глас:„Ти ще родиш светлина, която ще озари света. Така тя получила своето име Клара, което означава светлина и слава. 
Като малко дете Клара много се молила и не желаела да знае нищо за светският живот.И когато славата на свети Франциск Асизки дошла и неговите проповеди попаднали в младата душа на Клара, една благодатна почва. Тя разбирала същността на живота в свята бедност и,че тя  е напълно готова за това. Клара била високо оценена  от свети Франциск ,заради нейните морални качества, които били на високо ниво. Нейната сила била в силната вяра и готовността и да служи на Бог. Тя  станала основателка на ордена на кларисинките„Ordo Sanitae Clarae“. Девизът на ордена е „Бедност, целомъдрие, послушание“. Света Клара Асизка  през целият си жизнен път го отстоявала.Макар и ордена на света Клара да има произход от ордена на францисканците, между мъжкият и женският орден съществува разлика, която е заложена от свети Франциск и света Клара.

Базиликата на Света Клара се намира на един хълм, който е не много далеч от центъра на града.Базиликата има формата на латински кръст и е непроменена от времето,когато е била строена,съхранила е цялата си готическа красота. На стените и са изписани великолепни фрески. На лявата страна има поредица от картини от Старият Завет, рисувани през периода 13-14 век, а вдясно се намират картините от Новият Завет. Централна роля заема голямата икона на света Клара, която я  изобразява  цял ръст в своето расо и плащ, със скромна забрадка от черен плат. На иконата са изобразени 8 сцени от нейният живот.

Света Клара е погребана в криптата,която се намира около олтара. Тя е богато украсена и изпълнена със светли  багри. Има великолепен портал и портици със златни звезди.
Света Клара почива в гробницата, която е обшита със стъкло. Нейната надгробна статуя е облечена в просто расо. Главата и лежи на дървена възглавница, и на главата  има  венец от полски цветя. На гърдите си има требник и златна клонка лилии, в знак на нейната непорочност. И редом с нея стои дароносницата,като спомен за това,че благодарение на нейните молитви са напуснали войските на Фридрих Втори от Асизи.Света Клара е починала през 1253 година, и след две години е била канонизирана от папа Александър Четвърти. А на 3 октомври 1260 година мощите на света Клара са пренесени в базиликата. Паметта и се отбелязва на 11август.

Редом с гробницата има и малък музей, където се съхраняват реликви на двамата светии:бедните одежди на свети Франческо и малкото лични вещи на двамата.  

Уникални стенописи са открити в манастира,,Свети Паисий Велики"

Таня Илиева

При възстановителни работи в манастира„ Свети Пайсий Велики“ край Кайро  са открити стенописи,които изобразават светии,мъченици и ангели. Те са открити в старата църква на манастира.

Заместник -министърът на археологическите обекти Мохамед Абделлатиф разказва следното:„При отстраняването на горният слой от стените на старата църква бяха разкрити няколко цветни стенописи“. Понататък  той обяснява,че те се датират между 9 и 13 век, и това е от помощ на археолозите да  определят оригиналния архитектурен стил на самата църква и датите на нейното изграждане.

На западната стена и на източната стена на църквата, могат да се видят стенописи, на който са изобразени почитаната в коптската църква света Ребека и нейните пет сина, които са претърпели мъченическа смърт по време на гоненията на християните в Римската империя.
Реставраторите също са отделили някои от частите на постройките, които са от по-късни времена, като амвона, който е изработен от кирпич и е покрит с изображения от  коптски кръстове.
Манастирът във Вади - Натрун бил основан през 4 век от свети Пайсий Велики. Когато той се отделил в пустинята за отшелнически живот, около неговото жилище започнали да се заселват негови последователи, които  дали начало на новият манастир. От 6  век манастира принадлежи на коптската църква . През 841 година според заповед от коптският патриарх на Александрия Йосиф Първи мощите на свети Паисий били пренесени в манастира и се пазят до наши .
През 2015 година манастира е пострадал при наводнение, и сега там има възстановителни работи, които са причина  за това откритие.  

Полезно е да се знае: Гробницата на Пресвета Богородица

Таня Илиева 

Гробницата на Света Богородица се намира в долината на Седер,близо до Йерусалим.Някой съвременни писатели смятат обаче,че Дева Мария е погребана в град Ефес. Основните източници, за това че тя е погребана в Йерусалим са Дионисий Ареопагит, свети Герман,патриарх Константинополски, свети Андрей Критски, Йоан от Солун, Иполит от Тива,свети Йоан Дамаскин.

Според преданието от 4 век, Богородица е починала в Йерусалим през 57 година на възраст 72 години. Апостолите взели решение да я погребат в семейната гробница заедно с родителите и и Йосиф Обручник. И както знаем отсъстващият апостол Тома дошъл на  третия ден в Гетсимания и помолил да отворят гроба,за да се прости с Мария, но гробът се оказал празен. Тя като Своя Син била възкръснала. Има един апокриф от 4 век наречен,,Успението на Мария“ и разказва всичко това, като съобщава следното,че Богородица била погребана в„Гетсимания в нов гроб“.

Традицията,която определя Йерусалим като мястото на погребение за Богородица е от първи век.Известно е едно послание на Дионисий Ареопагит изпратено на епископ Тит.

Императрица Елена построила над гробницата на Богородица  през 326 година първата църква. Долната част на църквата е била кръстовидна пещера,чиято по-голяма част е била в скалата.

По-късно по времето  на управлението на император Маркиан през 5 век, йерусалимският патриарх Ювенал е построил един не особено голям храм.Този храм бил разрушен от  персите през 614 година, но много скоро възстановен.

През 680 година един поклонник на  име Аркуф пише,че тази църква била на две нива. Горното ниво било с четири олтара, а долното било с един олтар и Гробницата на Света Богородица.

Шестият вселенски събор проведен през 680-81 година, според едно от неговите решения гробницата на Света Богородица  била  отворена и вътре били намерени нейният пояс и савана, с който било  завито тялото и. 

Църквата в следващите столетия била разрушена няколко пъти, като гробницата на Дева Мария не е била пострадала. За църквата се знае, че е имала 13 свещеници,6 монаси и 15 монахини.Мюсюлманите почитат също това място, като казват, че  е гробницата на майката на техният пророк Иса(Иисус), и в Корана се споменава,че по време на своя нощен полет Мохамед видял светлина идваща от гробницата на Мария.

Кралица Мелисанда, дъщерята на крал Балдуин Втори е възстановила църквата през 1130 година. Тогава той бил украсен великолепно с фрески и след нейната смърт през 1161 година, тя станала нейното вечно жилище. Там е имало един манастир на братята бенедектинци.

Саладин, когато превзел Йерусалим през 1187 година разрушил по-голямата част на църквата. В днешни времена църквата е място за мирно съжителство между Православната, Арменската, Сирийската и Коптската църкви заедно с мюсюлманите.

Самата гробница на Света Богородица се намира под земята, и има само един фронтон с готически арки датирани от 12 век,който е разположен над повърхността на земята. Входът се намира от южната страна. От този вход се слиза по стълба широка 6,5 метра,която е каменна и има 48 стъпала.
Подземната църква е висока 34 метра и е широка 6 метра има форма на кръст и там се намира кувуклията - параклис,която е с размери 2метра на 2 метра. Там се намира гроба на Света Богородица. Тя е покрита с мрамор и много скъпоценни украшения има 24 сребърни свещника и лампади.
Кувуклията има два входа, един на запад и един вход на изток.Поклонниците обикновено влизат от западната страна и излизат от север. В източната част на църквата се намира Света Богородица Йерусалимска, която е поставена в облицовка от розов мрамор.

От ляво е поставен православният жертвеник. На южната страна се намира една малка по размерите си молитвена стая за мюсюлманите, които също като нас православните почитат Пресвета Богородица(те я наричат„Сейде Мириам“ и я почитат като една от трите съвършени жени в исляма).
Църквата е разделена на 9 параклиса и престола, където различните християнски конфесии и православните извършват своите богослужения.

В дясно има предел на родителите на Света Богородица, праведните Йоаким и Анна, и той принадлежи на православната църква. В него има два престола, единият е посветен на праведният Йоаким, от източната част, преданието говори, че там се намира гробът му. И другият е в чест на света Анна на северната част, там според преданието се намира гробът и. Тук спи вечният си сън и кралица Мелисанда. За това има надпис,който е изсечен в пода.

Левият параклис е посветен на Йосиф Обручник.Тук според преданието той е погребан. През 1814 година е даден на Арменската апостолическа църква.

Долу в дясно от стълбата има  престол посветен на първомъченик и архидякон Стефан, принадлежащ на православната църква.

Престолът на свети Николай Мирликийски се намира в северната част на храма и принадлежи на православната църква.

В западната част на долното ниво на църквата в скалата е кувуклията  с гроба на Богородица. Главният престол се намира във вътрешната част на кувуклията,непосредствено на погребалното ложе на Дева Мария.Този  престол се използва съвместно от Арменската и Православната църква.

Арменският престол се намира в лявата страна откъм западната стена,вляво от входа.

Престолът на Сиро-яковитската православна църква се намира на северният изход и е не голям по размери.

Пределът на Коптската православна църква е в западнат част на църквата.

На южната страна има и мехреб  определеното място за молитва за мюсюлманите.