 |
Битката при Ахелой се е състояла на 20 август 917 година между войската на Византийската империя и войската на цар Симеон Велики, на полето между река Ахелой и град Анхиало(сега град Поморие). Сражението е едно от най-големите в Средновековието. Смята се,че са взели участие около 120 000 човека. Българската войска начело с цар Симеон е одържал решителна победа и така България в една от могъщите държави в Югоизточна Европа.
Когато във Византия се завърнала на власт императрица Зоя в края на 913 година, антибългарските настроения в Константинопол взели отново връх. Управляващите империята считали,че Българското царство и специално цар Симеон са реална заплаха за устоите на Византия. И императрица Зоя и нейните съветници взели решение, да се справят с Българското царство и то да бъде унищожено.
През 917 година Византия сключила мир с Арабският халифат, и така можело тя да мобилизира всичките си сили срещу България. Византийската дипломация започнала да изгражда една широка коалиция,включваща сърби,маджари и печенеги. Но цар Симеон възпрепятствал създаването на този съюз. Сърбите той подчинил, а маджарите и печенегите направил свои съюзници.
Начело на византийската армия бил Лъв Фока, а на флота адмирал Роман Лакапин. Начело на българската армия бил лично цар Симеон.
Двете армии се срещнали на полето между река Ахелой и град Анхиало. Когато започнала битката българите се оттеглили,за да могат да привлекат навътре византийците. Когато византийците се увлекли и си развалили бойният ред, по заповед на цар Симеон тежката конница атакувала. След това българските войски преминали в контранастъпление.
Лъв Фока едвам избягал в Месемврия. Голяма част от военачалниците на византийската войска били убити. Българските войски дълго преследвали византийците.
Византийските хронисти от онова време създават две легенди за оправдание на това тежко поражение. Първата е,че войниците на империята помислили,Лъв Фока за убит и отстъпили.Втората разказва,че Лъв Фока помислил,че Роман Лакапин отстъпил обратно за Константинопол, решавайки да прави преврат. И това накарало Лъв Фока бързо да се отправи към Месемврия, с цел да отплава в посока Константинопол, а войниците му го последвали.
Едно обаче е ясно,че византийската войска е унищожена и цар Симеон става хегемон в европейската част на империята. Скоро българската войска се появила под стените на Константинопол, и единствено здравите и стени я спасили от превземане.