Таня Илиева
Убрусът или Образът неръкотворен е иконографско изображение на Христос, което е изобразена само главата на Божия Син върху кърпа.
За произхода на реликвата,която служи за източник на иконографията има две групи предания,всяка от тях съобщава за неръкотворния произход.
Източното предание за Неръкотворният образ е най-старо, то датира още от първата половина на 4 век.
Историята е свързана с болният цар на Едеса(сега град Шанлирфа, Турция), Авгар Пети Укама и след като бил посетен от апостол Тадей, той изпратил своя придворен художник на име Ананий да донесе образа на Иисус Христос,защото той не можал да го изобрази. Ананий намерил Христос,които проповядвал и получил образа му. Христос умил лицето си и го избърсал с кърпата, така оставил отпечатък и го дал на художника. Историята я научаваме от Евсевий Кесарийски. Той потвърждава разказа си като показва и две писма взети от архивите на град Едеса:молбата на цар Авгар и отговорът на Иисус Христос. Също тази история е разказана от арменския историк от 5 век Мойсей Хоренски в неговата книга„История на Армения“:„Това послание е занесъл Ананий, пратеника на Авгар,заедно с изображението на Спасителя, което се съхранява в град Едеса“.За посещението на апостол Тадей при Авгар се споменава в историята на Прокопий Кесарийски, които разказва за обсадата на Едеса от персийският цар Хосрой в своята книга„Войната с персите.Войната с вандалите.Тайната история “, той съобщава подробности за болестта на Авгар, страдащ от тежка форма на подагра„доживявайки до дълбока старост, Авгар страдаше от тежък недъг,подагра“.
Историкът Еваргий Схоластик в своята история„История на църквата“разказва за обсадата на Едеса и за избавлението на жителите,които прибегнали до помощта на Неръкотворният образ.
Има апокрифни разкази на неизвестни хора за това събитие. Също се разказва за това и в„Поклонението по светите места“на Егерия.
Лененият плат с изображението на Христос дълго време пазел град Едеса и бил най-важното съкровище.Историята на Неръкотворният образ е разказал император Константин Седми Багренородни. Според неговият разказ, цар Авгар богато украсил Неръкотвория образ и го поставил в една каменна ниша над градските стени, за да има възможност всеки да му се поклони. Но един от потомците му започнал да провежда гонение спрямо християните, и за да бъде запазен той бил сложен в тухлите и така бил скрит до нашествието на персите. Епископ Евлалий една нощ сънувал,как му се явява една светла жена и му казала:„Над вратите на града е скрит Неръкотворният образ на Христос. Вземи го бързо и ще избавиш от беди града и народа“.И показала мястото му.Той с голяма радост отишъл на указаното място и го намерил.На тухлата,където бил прилепнал убруса се получил отпечатък. Така вече имало два образа.
В периода на иконоборческата ерес Неръкотворният образ бил главният аргумент на иконопочитателите.
През 944 император Роман обсадил град Едеса, и жителите в замяна на мир му предали светинята си, след което бил пренесен в Константинопол.
Светинята била взета от кръстоносците през 1204 година,когато града бил подложен на плячкосване.
Западното предание разказва,че Вероника една благочестива жена съпровождаща Христос по пътят му към Голгота,подала една ленена кърпа , за да може Той да си избърше лицето от кръвта и потта. Лицето на Христос се запечатило на плата.Тази реликва се нарича„Плата на Вероника“, и се съхранява в катедралата„Свети Петър“в Рим.Основана на двете изображения„Платът на Вероника“и „Неръкотворният образ на Иисус Христос“ е венеца от тръни. И затова двете изображения могат да бъдат объркани.
Известни са минимум още две изображения:този в катедралата на Ватикана„Свети Петър“ и „Образа от Манопело“ известен още като Volto Sancto, но на него липсва тръненият венец.
След Успението на Пресвета Богородица, следващия ден е посветен на Неръкотворният образ на Иисус Христос. И на 16 август се празнува„Пренасянето на неръкотворният образ на Господ Иисус Христос от Едеса в Константинопол“
Лененият плат с изображението на Христос дълго време пазел град Едеса и бил най-важното съкровище.Историята на Неръкотворният образ е разказал император Константин Седми Багренородни. Според неговият разказ, цар Авгар богато украсил Неръкотвория образ и го поставил в една каменна ниша над градските стени, за да има възможност всеки да му се поклони. Но един от потомците му започнал да провежда гонение спрямо християните, и за да бъде запазен той бил сложен в тухлите и така бил скрит до нашествието на персите. Епископ Евлалий една нощ сънувал,как му се явява една светла жена и му казала:„Над вратите на града е скрит Неръкотворният образ на Христос. Вземи го бързо и ще избавиш от беди града и народа“.И показала мястото му.Той с голяма радост отишъл на указаното място и го намерил.На тухлата,където бил прилепнал убруса се получил отпечатък. Така вече имало два образа.
В периода на иконоборческата ерес Неръкотворният образ бил главният аргумент на иконопочитателите.
През 944 император Роман обсадил град Едеса, и жителите в замяна на мир му предали светинята си, след което бил пренесен в Константинопол.
Светинята била взета от кръстоносците през 1204 година,когато града бил подложен на плячкосване.
Западното предание разказва,че Вероника една благочестива жена съпровождаща Христос по пътят му към Голгота,подала една ленена кърпа , за да може Той да си избърше лицето от кръвта и потта. Лицето на Христос се запечатило на плата.Тази реликва се нарича„Плата на Вероника“, и се съхранява в катедралата„Свети Петър“в Рим.Основана на двете изображения„Платът на Вероника“и „Неръкотворният образ на Иисус Христос“ е венеца от тръни. И затова двете изображения могат да бъдат объркани.
Известни са минимум още две изображения:този в катедралата на Ватикана„Свети Петър“ и „Образа от Манопело“ известен още като Volto Sancto, но на него липсва тръненият венец.
След Успението на Пресвета Богородица, следващия ден е посветен на Неръкотворният образ на Иисус Христос. И на 16 август се празнува„Пренасянето на неръкотворният образ на Господ Иисус Христос от Едеса в Константинопол“